Дона МИТЕВА
Кампанията по прибиране на гроздето е на загуба, алармират лозари от региона. Гроздоберът е в разгара си. С ранните сортове вече почти се приключва. Берат се средно ранни вече. Добивите са с близо 30% по-ниски тази година. Това е тенденция от няколко години. За сметка на това качеството на гроздето е много добро.
Част от лозарите са пред фалит заради ниските изкупни цени, които не могат да покрият в никакъв случай вложените средства. Лозарският бранш страда.
Както и през предходната година, от бранша са притеснени, че няма да могат да реализират продукцията си. Пазарът е свит. Тази година от региона на този етап изкупуват единствено от винзавода в Пещера, и частично от Славянци.
„Лозарският бранш не само в региона, но и в цялата страна страда от ниските изкупни цени на гроздето. Качеството е идеално. Собствениците на лозя са ги гледали добре. Ние произвеждаме суровина, няма как да се издържаме по друг начин. Само винпром „Пещера“ от големите е реално на пазара. „Шардоне“ изкупуват и от Славянци, други няма“, очертава моментната картина Младен Върбанов, агроном, лозар от Поморие и член на Бургаската регионална лозаро-винарска камара. По негови думи липсата на конкуренция на пазара предполага и задържането на ниските изкупни цени, въпреки високото качество.
Малки количества от местните лозари изкупува и винпром „Поморие“. За „Шардоне“ и „Мискет Отонел“ от там дават по 50 стотинки за килограм.
Гроздето от сорта „Памид“ се изкупува принципно на 40 стотинки, но лозарите се оплакват, че и никой не го иска.
„При тази себестойност почти на половина са загубите на декар. Множество анализи съм правил, писма съм писал до министърката на земеделието, до премиера Борисов. Предложенията ни и на срещата в Поморие преди кампанията бе да получим помощ от държавата по 30 стотинки на килограм фактурирано грозде. Пловдивските колеги реагираха веднага – искат още по-висока дотация. Ние поискахме минимума, за да не натоварваме държавата при всички тези 350 хиляди декара лозя, които се гледат. Около 100 милиона лева са необходимите пари. А само в лозарите и земеделските кооперации са около 60% от всички насаждения и при нас ще отидат някъде около 55 милиона лева“, допълва картината производителят.
Разходите по декар лозе средно са около 700-800 лева, казват лозарите.
„650-700 килограма е средният добив грозде в Бургаско, при тези изкупни цени 40 до 50, 55 стотинки на килограм – виждате каква е загубата. Около 300 лева на декар сме назад. Няма откъде да дойдат тези пари, ако държавата не помогне“, казва Върбанов.
Лозарят разказа, че скоро е имал обаждане от Красимир Коев, директор на Изпълнителната агенция по лозята и виното, който се е опитал да го убеди, че тази година изкупната кампания е далеч по-добра в сравнение с предходната. И това, че по негови изчисления не по 30 стотинки, а по 22 стотинки трябва да донажда държавата на килограм фактурирано грозде.
Проблемът обаче си остава, защото няма гаранция дали ще бъдат получени тези пари, независимо от размера им. Затова от лозарите ще направят ново писмо до министерството отново да поставят исканията си. И то в разгара на кампанията.
Част от лозарите подчертават, че нямат какво да правят гроздето, освен да го продават като суровина за винената и ракиената индустрия. Затова и нямат шанс откъде да покрият разходите си. Мнозина минават и към драстични мерки – коренят част от насажденията. Други пък в края на годината смятат и да обявят фалит.
За вътрешния пазар при лозарите ходят и малки камиончета, които изкупуват по няколко тона грозде, или пък мераклии, които искат да си направят домашно вино или ракия. Но те не решават проблема с реализирането на продукцията като цяло. Затова една част от лозарите отиват в сивия сектор без да искат, защото нямат какво да правят произведеното грозде. Всичко е въпрос на оцеляване.
