Четвъртък, 28 Яну 2021
    
Култура

Юрий Ангелов, актьор: Антрактът в театрите ще продължи и през есента

  03.08.2020 16:54  
Юрий Ангелов, актьор: Антрактът в театрите ще продължи и през есента

Юрий Ангелов е роден на 13 ноември 1949 година в село Тотлебен, Плевенско, но не се смята за фаталист. Зодия „Скорпион”. През 1973 година завършва ВИТИЗ в класа на Апостол Карамитев. След дипломирането е разпределен на работа в Сливенският театър, а от 1976 година става един от водещите актьори на Народния театър. В началото на прехода напуска доброволно и избира да живее в Бургас, където повече от 20 години играе на сцената на театър „Адриана Будевска”. Има над 20 роли в киното – „Завръщане от Рим”, „И дойде денят”, „Сладко и горчиво” и др.
15 години грее в един от най-гледаните спектакли на бургаския театър „Омайна нощ” с режисьор Велко Кънев. Постановката има над 320 представления и продължава да се играе. На какво се дължи този успех все още няма отговор. Живее в Странджа планина първо във Фазаново, след това в Сливарово и Кондолово. Има двама синове, на които детството преминава във Фазаново. Сега живеят и работят в чужбина. Неотдавна навърши 70 години. Смята, че актьорът е длъжен да се доказва и винаги трябва да започва отначало. За него артистът без публика е кръгла нула. Преминал е през много перипетии, но чувството му за хумор го е спасявало. Опитва се да подминава с усмивка завистта. Хаосът и глобалната бъркотия не го плашат, тъй като смята, че това с коронавируса е предречено. Морето му помага да се чувства свободен. На въпроса „Защо не заминахте за чужбина?“ отговаря: „Разберете ме, когато Бог ме е създал и ме е сложил в тази страна, значи е имал нещо наум“.

 

Интервю на Димитър ИЛИЕВ

- Г-н Ангелов, успяхте ли да откриете за себе си някаква нова философия за живота, докато бяхте в изолация?

- Моята философия преди карантината и сега е една и съща – напред към природата. Градът никога не ми е бил уютен, затова винаги съм бягал в планината. Сега се оказа, че съм актуален (смее се). Доста хора побягнаха към горите, но вече е късно (продължава да се смее).

- Неотдавна навършихте 70 години. Смятате ли, че остаряването е най-голямата шега, която ни поднася природата?

- Няма остаряване, има състояние на духа. Младостта и старостта са състояние на духа. Виждал съм хора на 95 години с млад дух и хора на по 20-30 години, които не стават за нищо. Нито имат идеи, нито дръзновение, бих казал – ходещи мъртъвци.

- Съгласен ли сте с това, че когато човек се занимава с театър, с изкуство, годините минават неусетно?

- Като цяло изкуството днес е замряло, но театър има. Днес доста е девалвирал и не ми е интересен. Потопен съм в едни други времена, където времето не съществува. Броим времето за удобство, но в космоса то не съществува.

- Как си представяте един юбилей?

- Юбилей има само тогава, когато човек навърши сто години, другото е детска игра. Само от 100 години нататък човек заслужава този празник. Нали така… (смее се).

- Извън киното и театъра, каква роля Ви се играе в живота – може би ролята на мъдрец?

- Не! Бягам от тази роля. Мъдрецът винаги е бил тъжен, а глупакът щастлив. Казано е – „който трупа мъдрост, трупа тъга“. Глупакът е весел. Човек трябва да живее простичко, да се наслаждава на живота и да е щастлив.

- Давали сте стотици интервюта, в които сте споделяли за нелеката съдба, която сте имали след напускане на Народния театър. Независимо от всичко, винаги ли сте били в мир със себе си?

- И да, и не! Това, че съм напуснал Народния театър никога не ме е накърнявало, напротив, до голяма степен ме спаси. Напускал съм два пъти, и то доброволно. Тежеше ми това, че се връщах отново.

- Кое е единственото, което е в състояние да Ви върне в столицата днес?

- Само млада женска сила е в състояние да ме върне за известно време. Зависи от това дали тя ще се измори бързо (смее се). Това го остави.

- Премина ли най-дългият антракт в театъра, наложен от карантината, или тепърва предстои?

- Жесток въпрос, но големият антракт ще продължи още дълго време. Дано да греша. В момента държавните театри служат на отрицателната енергия и разграждат системата на смисъла, работейки само за пари.

- Казвали сте, че истинският актьор трябва да е на свободна практика, но сега, по време на пандемията, доста Ваши колеги казват – да, свободната практика дава свобода, но не и финансова сигурност.  Какво правим тогава – свободата или парите?

- Това е сложен въпрос. Решаваме го в крачка, защото сега започва да ни се случва. Досега бяхме осигурени, тъй като пребивавахме в социализма, който се оказа неудачен експеримент. Сега строим нещо като капитализъм, наричаме го демокрация, но това са само термини. Ние продължаваме да сме в соца, и то в много разложена форма, нито е капитализъм, нито е социализъм. Така че тези, които практикуват свободните професии се оказаха по-добри от държавната машина, но така се случи, че те не получиха никаква помощ, докато държавните театри си получаваха 100% заплати без да си мръднат и пръста и без дори да гъкнат, да си кажат мнението. Естествено, че ще мълчат като изкормени риби, защото обезпеченият човек е мъртъв човек.

- На фона на всичко, което се случва, какво бихте повтаряли всеки път на един начинаещ актьор?

- Да не се главозамайват. Да живеят естествено, а не в усложненията на цивилизацията, но знам, че никой няма да ме послуша.

- Гладът за театър ще се засити ли отново?

- Нуждата от театър е насъщна. Човек има нужда от надежда, но театърът днес не дава надежди, а обезкуражава. В момента театърът е неморален, нямаме право на това. Предпочитам моралният театър, който възвисява човешкия дух. Това би трябвало да върши свободният театър.

- Ако продължим да стоим на дистанция в театралния салон, до какво ще ни доведе това?

- Към отчуждаване. Обществото ни ще тръгне надолу, ще деградира. А театърът е форма на общуване между човешки същества, но не мисля, че ще има благодат в театъра. Скептик съм.

- А как ще изглеждаме, когато хвърлим маските – по-намръщени или по-усмихнати?

- Индивидуално е. Зависи от човека как подхожда, как се чувства. Над леглото си съм си сложил снимка на клоун. Тъжната усмивка на клоуна. Вероятно ще изглеждаме така.

- Смятате ли, че една част от хората ще предпочетат да си останат в изолация за неопределен срок и това да им служи като оправдание?

- Знам ли… Голяма част от средствата за масово осведомяване направо ни зомбира. Много хора ще останат в състояние на стрес още дълго време.

- Надеждата, че утре ще бъде по-добре от днес ще изчезне ли в бъдеще?

- Да се надяваме да не изчезне, но не мисля, че човек ще се върне отново към природата, защото технологиите помагат това да не се случи. Все повече ще се отдалечаваме от естествения декор, който Бог е създал, така че всеки да се спасява поединично.

- Самотата сред природата или самотата в големия град?

- Самотата сред природата е по-страшна. В големия град се потапяш в хаоса и не се чувстваш самотен. Да си самотен в големия град се понася по-леко. А когато останеш сам в гората се преживява по-трудно. Доста е мъчително. Не съветвам никой да експериментира. Иска се сила и издръжливост.

- Приемате ли коронавируса като един световен маскарад на паниката и страха?

- Ще Ви отговоря с това, което ми каза едно дете:„ Чичо Юри, нали човекът е венецът на творението?“. „Да, моето момче, така е написано“. И детето отвърна – „Добре, ето вече има и корона“. Мисля, че понятието корона, което сме сложили на този гаден вирус ще ни мори още дълго време, защото инстинктивно никой не ще да си махне короната. Всеки иска да е с корона. Така че дори и вербално объркването е голямо. Този невидим враг не трябва да носи името корона.

- И в края, припомнете ни онова, което Ви е казал Вашият добър приятел и лечител Петър Димков преди повече от 40 години…

- Да, това е добър финал. Казал съм го много пъти и няма да ми омръзне да го напомням при всеки удобен случай. Погледна ме и каза: „Българинът, моето момче, направи голяма грешка, че се откъсна от земята. Тя е нашата майка, тя ни храни. Тя ни лекува, а ние се откъснахме от нея.”


Анкета

Ще отидете ли да гласувате по време на пандемия?


Резултати

Мнения

Мнения Поморие
Галина Мешкова, еколог: Климатичните промени намаляват видовото разнообразие на птици
  24.10.2020 15:10      

Галина Мешкова е дългогодишен сътрудник на СНЦ „Зелени Балкани“, завършил