Сияна Петрова е завършила Бургаската немска езикова гимназия. Учи във Вестфалски Вилхелмс- Университет-Мюнстер, двоен бакалавър комуникационни науки и италианска филология. В момента е втори курс, живее в красивия немски град от две години. Днес публикуваме нейния разказ и наблюдения как Германия се справя с кризата с коронавируса и как жителите на немския град я приемат.
Още от самото си начало 2020-а година се очерта като интересна и динамична. От горските пожари в Австралия, през заплахата от Трета световна война, та чак до световна пандемия. Новият коронавирус (COVID-19) се появи на хоризонта в началото на януари (по официални данни на Световната здравна организация), а несигурността и страхът от непознатото и неизследваното неимоверно станаха част от ежедневието. „Нормалното“ пък се превърна в по-абстрактно понятие, отколкото някога е било.
Как изглежда ситуацията с коронавируса в България е ясно на всички. Въпреки светкавичните противоепидемични мерки, въведени от правителството и до известна степен стриктното им спазване в началото на кризата, в момента е налице известно пренебрежително отношение, разбира се, не от всички. Често срещана гледка е например неправилното носене на маска, тоест така че да покрива само устата, но не и носа, с което само се създава илюзия за придържането към правилата. НЕносенето на маска в козметични салони, магазини и други пространства на закрито и НЕспазването на дистанция и някои основни хигиенни правила в хранителните заведения, допълват картинката. Ежедневните разисквания, брифинги и коментари от публични личности в медийното пространство по темата, непрекъснатото въвеждане, изменение, отменяне на закони и тяхното неспазване са само част от действителността, на която бяхме свидетели през последната половин година.
Да бъдеш дисциплиниран и отговорен както към себе си, така и към околните, е ключово в справянето с кризата. Всичко малко или много се свежда до личната отговорност и осъзнаването ѝ. По време на престоя си в Германия преди почти месец имах шанса да наблюдавам как немската машина се е напаснала към коронаситуацията и как хората там са настроени към нея.
В Мюнстер, Северна-Вестфалия, освен носенето на предпазни маски (голяма част от хората ги носят дори когато са навън, при ежеседмичните пазари например), правилата за дистанция се спазват навсякъде – по улиците, площадите, в парковете и в затворените пространства. Хранителните и питейните заведения са намалили работния си капацитет наполовина, някои дори повече. На входа на търговските обекти, големи и малки, се следи броят на клиентите да не надвишава разрешеното, движението в търговските центрове е еднопосочно и се следи строго за спазването на правилата. Впечатление правят и така наречените „кръгове за социална дистанция“. Тъй като в Германия практиката за пикници и барбекюта в парковете и градините е доста разпространена са взаимствали от САЩ този креативен метод за запазване на дистанция между отделни групи хора.
Не бих могла да не спомена и начина, по който хората възприемат необичайната обстановка
"Стига да спазваме противоепидемичните мерки и да сме достатъчно отговорни, ще успеем да се справим с кризата”
Това е скритото послание при всеки мой проведен разговор по темата с хора в града. Паника няма, няма и пренасищане на всевъзможни онлайн платформи и медии с вируса. Стереотипите за Германия и нейните граждани невинаги отговарят на истината, че са дисциплинирани обаче не може да им се отрече. Полагат усилия да се придържат към препоръчителните мерки, твърдейки, че „не са непосилни“, но категорично отказват да отделят твърде много от времето си за разисквания и дискусии по темата. Единственото, от което са в известна степен обезпокоени, е втората вълна на COVID-19, доколко добре ще са подготвени за нея и колко бързо ще успеят отново да влязат в ритъм.
Завършвам с една интересна ситуация, в която попаднах там. Веднъж по време на разходка в един от мюнстерските паркове, при разминаването на мен и моя позната с една възрастна дама се случи следното – дамата вървеше срещу нас, но изведнъж спря на разстояние от нас с думите: „Ако обичате да минете една зад друга, пътеката не е достатъчно широка, за да се разминем и да спазим дистанцията от метър и половина“. След което си продължи по пътя, видимо възмутена от факта, че не сме се сетили сами.
