Любомир Нейков е роден на 7 февруари 1972 година в Червен бряг. Завършва техникум по електротехника, а след това НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” в класа по куклено-актьорско майсторство при проф. Румен Рачев. От 1998 година до 2006 година работи в „Хъшове” и „Шоуто на Слави” и в театрална формация „Мелпомена”. През 2006 година заедно с Евтим Милошев основава продуцентска компания „Дрийм Тийм Прадакшънс“. През 2007 година заедно с Христо Гърбов, Руслан Мъйнов и Кръстю Лафазанов създава първото по рода си авторско предаване в телевизионния ефир „Комиците” и най-хитовия комедиен сериал „Столичани в повече”. Продуцентската компания успешно продуцира и илюзионния спектакъл „Магиите на Ненчо”. По-ярки роли в театъра са: Яначков в „Скакалци” на Ст. Л. Костов, поп Стайко във „Вражалец”, Големанов в „Големанов” – Ст. Л. Костов, Исай в „Януари” на Йордан Радичков. Семеен от 1998 година. Има дъщеря – Анна.
След отпадане на мерките гостува в Бургас с постановката „Жена ми се казва Борис” с режисьор Вадлен Александров. Обича Бургас през всичките му сезони и най-вече късното лято, когато морето е спокойно и малко уморено. Има много приятели от Бургас. Предпочита живия контакт с хората, отколкото разговорите по телефона.
Интервю на Димитър ИЛИЕВ
- Г-н Нейков, театралният вирус по-заразен ли е от коронавируса?
- Разбира се, че е по-заразен (смее се). Театърът никога няма да умре в тази си форма, с която е познат още от древността. Театърът ще продължи да съществува независимо от пандемията, от войните, които е водело човечеството. Вярвам в това.
- Какво Ви донесе изолацията – повече умора или дългоочаквана почивка?
- Не бих казал умора, по-скоро очакване, но имах нужда и от почивка. Тя дойде в момент, в който си казахме, че за малко трябва да се спрем, да намалим скоростта. Живеехме динамично в един свят, който не водеше към добро. Имахме нужда от малко смирение, от духовност, която липсваше в последните години.
- Актьорското майсторство сега подлежи ли на поправителен изпит, колко репетиции Ви бяха нужни, за да влезете отново във форма?
- Различно е! Представлението, с което сега гостуваме в Бургас „Жена ми се казва Борис” има над 80 представления, така че не беше трудно да го възстановим, но за по-новите спектакли като „Женитба” на Гогол, и една премиера в Сатиричния театър, ще ни трябват по-сериозни репетиции, и то главно заради текста. Така че поправителният изпит предстои.
- Смятате ли, че щом Любо Нейков стъпи на сцената отново, всичко ще си дойде на мястото, както е било преди?
- Не смятам, че всичко ще се върне и да стане както преди, но не това е важното. Мисля, че сега открихме лекарите, които така нахално биехме. Обърнахме внимание на учителите. Много добре ми се отрази времето, прекарано вкъщи, за да мога да видя как детето ми расте пред очите ми, защото ритъмът, с който живеехме от представление на представление, тези турнета по света, ни отнемаха много. Дай боже, да излезем малко по-мъдри от тази пандемия.
- Оказа ли се този коронавирус като най-голям враг на театъра, на изкуството като цяло?
- Това, че имаше забрана да бъдат затворени театрите, не беше правилният ход. Съгласен съм с всички мерки, спазвах ги открито, но правото на работа, гарантирано от Конституцията, тези наши права бяха нарушени. Да! Знам, опасно е, лошо е, но трябва да свикнем да живеем с това.
- Независимо от всичко, кое е това, което все пак Ви караше да се чувствате щастлив?
- Щастлив ме правеше това, че сме здрави. Нека се усмихваме по-често, да общуваме без страх, да обърнем внимание на близките.
- След отпадане на мерките Бургас е първият град, в който гостувате отново. Какво е настроението?
- Леко сме превъзбудени. Вълнението е като предпремиера. Театралната треска ни завладя. Дано и бургаската публика ни бъде отново вярна още дълго време.
- Актьор, шоумен, продуцент. За близо 25 години разбрахте ли кой е най-жестокият неписан закон в театъра, в шоубизнеса?
- Най-жестоко е липсата на уважение. Нужно е да има уважение към професията, към партньорите, към зрителите. Жестоко е когато публиката най-безцеремонно разпознава всеки един фалш.
- Решете задачата – комици + приятели е равно на…
- Равно е на забавление, и то забавление на квадрат (смее се). Не съм математик, но мисля, че отговорих за отличен.
- Ще продължавате ли да пиете от лекарството „комицитин”, за да поддържате доброто здраве на публиката?
- Задължително (смее се). Ползвам го не само за сцената, а и в живота. Без „комицитин” животът ми изглежда скучен и безинтересен.
- А възможно ли е комикът от сцената да се превърне в трагик в живота?
- Така е, за съжаление... най-добрите комици винаги са били тъжни в живота, имат нелека съдба. Странно, но е така. Явно такава ни е орисията.
- Обичате ли да се шегувате в неподходящ момент?
- За съжаление – да! Но това не е качество, с което човек може да се похвали. Трябва да знаем кога да замълчим. Не трябва да даваме изблик на хумора, който напира в нас.
- Известно е, че другият безспорен Ваш талант е имитацията. По този повод Юлия Огнянова често пъти обичаше да казва, че „за да имитираш някого и нещо е нужен двойно повече талант и свръхдоза интелигентност“. И какво още според Любо Нейков?
- Наблюдателност и в най-малките детайли на поведение, на говор, на походка. Трябва да попиваш всичко, но за тази цел трябват и очи, които да виждат всичко.
- Забърквате се с политиката откъм смешната страна. Повече поздравления или повече упреци получавате за това?
- Не мога да кажа, че получавам поздравления. Политиката е нещо неинтересно, а политиците го правят още по-безинтересно, дори не е забавно. То е жалко, тъжно и неуважително към нас, хората, които сме им работодатели. Оставаме разочаровани от тяхната неинтелигентност, от тяхното себелюбие и меркантилност.
- Доброто настроение, с което зареждате публиката, пренасяте ли го и в дома?
- Естествено, опитвам се да се забавлявам със себе си, да се самоиронизирам, да иронизирам. Ето това е лекарството, което вземам всеки ден.
- Ще влезете ли в ролята на консултант, ако дъщеря Ви реши да тръгне по Вашия път?
- За мен е важно в тази крехка възраст да й предам една ценностна система, която и аз притежавам. Опитвам се да я направя човек, да различава доброто от злото. Да разпознава качествената литература. Ние сме в едно голямо информационно море, където човек може да се докосне до всичко. А дали ще тръгне по моя път, предстои да разберем.
- Когато минавате покрай театралната академия, забелязвате ли бъдещите комици на България? Открояват ли се по някакъв начин?
- Да, имам усет за това, имам и наблюдения. Има прекрасни млади колеги, на които откровено завиждам за живота, който им предстои, за бъдещето, което е пред тях. Има много умни и интелигентни колеги. Трябва да се отнасяме с отговорност към младото поколение. Те имат нужда от това да следват някакъв пример и модел на поведение.
- Г-жа Ненка на какви мъже е фенка?
- Ха, сега де! (смее се). Ненка е фенка на всякакви мъже. Няма спиране. Много-много не ги подбира. Всеки, който й обърне внимание, тя си мисли, че го е спечелила.
- В реалния живот има ли столичанин, който да Ви идва в повече?
- Пълно е с такива хора. Те са нарицателно вече 9 сезона, но тук не става въпрос за хората, които живеят или не живеят в столицата. Става дума за светоусещане, за манталитет и начин на живот.
- Продължете изречението – след загубата на Стоянка Мутафова и Стефан Данаилов, българският театър…
- Обедня. Театърът обедня с едни знакови фигури, които остават и след нас. Дадоха ни много, научиха ни да пренесем във времето това, което сме научили от тях.
- И за финал, какво ще пожелаете на Вашите приятели от Бургас и всички бургазлии?
- Ами какво… да гледат повече комични представления. Театърът е лекарство, от което всеки има нужда, затова ходете на театър. И да кажем „Не” на страха и паниката.