Дона МИТЕВА
Има светлина за летния туризъм, който, ако природата позволи, може да се простре и до октомври, въпреки Covid-кризата и всички усложнени условия. Това твърди главен асистент д-р Димчо Тодоров, председател на Българска асоциация на експертите в туризма. Самият той е патентовал от името на асоциацията и нова система за категоризация на местата за настаняване, която в момента се прилага доброволно.
Тодоров има преки впечатления от Южното Черноморие и сподели добрата новина, че един от най-големите туроператори в България се хвали, че след броени дни се очакват и първите полети. Надеждата е да се отпуши потокът от чуждестранни туристи. В Слънчев бряг в края на следващата седмица също трябва да пристигнат чужди туристи. Започват и първите чартъри, първо през Варна, а после до края на месеца и през Бургас.
По отношение на това дали хотелите са взели всички мерки за дезинфекция и сигурност на гостите, Тодоров е категоричен: „Всеки според силите и финансовите си възможности, преценявайки на база сметка, как да набави всичко онова, което се изисква, а съответно и онова, което се чува от колеги, прави възможното“.
Доброволното категоризиране, което започна от 15 юни по системата, изработена от Тодоров, дава възможност на експерта да пътува и посещава много хотели. Целта е те да бъдат представени и на българските граждани в опит на отвоюване на по-голям пазарен дял. Наблюденията му показват, че в повечето хотели мерките са адекватни на категорията и финансовите възможности. „Всичките тези изисквания, че даже и повече, хората ще ги направят. Или поне декларират, че ще ги направят. Има и абсурдни неща – като например това за смяната на ръкавиците на два часа. Излиза изключително скъпо това и ще утежни ситуацията. Смятам, че е по-добре хората да работят без ръкавици и да се мият често, отколкото да изкарват цял ден с един чифт, където са се събрали много повече микроби“, обяснява Тодоров.
Що се отнася до качеството на
предлаганите в хотелите препарати
всичко е относително. „Тези, които разполагат с добри финанси и са стабилни - ще си позволят препарати от 12 – 13 лева за шише. Този, който не може да си позволи, ще купи от 3-4 лева, което, казано направо, няма съвсем да се минимизира риска от Covid-19. И с това всеки един трябва да е наясно. Но в голямата си част хотелиерите са готови, защото искат да имат туристи. Разбира се, има и такива, които няма да отворят и те не са малко, или пък ще отворят само първият и вторият етаж.
Освен това имам потвърждение и от бургаска верига, че има съкращение на персонала наполовина. Да имаш много голям хотел, има момент, в който се оказва спънка, а не предимство“, коментира гл. ас. Тодоров настоящата картина с туризма при Covid-19.
Охлабените мерки и възвръщането постепенно към нормален живот експертът определя категорично като:
„Гладът надделява над страха“
Към това се добавя и коментара на здравните власти, които вече твърдят, че вирусът не е толкова опасен. По думите на Тодоров и информация, която той черпи от руските телевизионни канали, руснаците вече са открили и лекарство за Covid, което се разпространява в техните болници и се произвежда. „Ако това се чуе по света, че има лекарство, има ваксина, всичко друго няма да има значение“, категоричен е той.
На море в Гърция или у нас
Опашки на границата за Гърция и никой на магистрала „Тракия“ на път за морето у нас – поредица от причини оформят този факт. Презастрояването на родното Черноморие е един от основните фактори, които карат нашенци да напъват към чуждите плажове. „Гигантското строителство отврати и продължава да отвращава масовия български турист. А и по-платежоспособните чуждестранни туристи и те вече не желаят да почиват у нас. Ще дойдат нискобюджетни туристи. Хотелите ще спечелят, но туризмът като цяло – не“, категоричен е Тодоров, допълвайки, че за жалост трайно е разрушена нашата природа, чрез заобикаляне на закона.
Географската локация е другата причина част от българите да предпочитат съседните плажове, които са им по-близо, на изгодни цени и получават спокойствието, което желаят. „Хората от Западна България ходят на Бяло море и дори на Егейско, но не и на Черно море, защото им е по-близо, но и поради свръхконцентрацията на бетон, а и плюс други негативи, които не са рядкост у нас“, допълва експертът.
Рекламата
трябва да тече по всички канали, въпреки това експертът смята, че телевизионната реклама за чужденците е водеща, а за да е ефективна, да се прави във възможно най-големите и специализирани за туризъм канали. „Вместо да отидат парите в джобовете на някои посредници, по-добре е да се дадат в една голяма телевизия, и да бъде видяна от милиони потенциални потребители на нашия продукт от руския пазар, скандинавския, та и централноевропейския“, смята Тодоров.
А Бг-туриста може да се убеди не толкова с реклама, а по-скоро с добри практики и цени. Натискането на цените леко надолу, без да се отхапва значителен дял от печалбата на бранша, би свършило по-добра работа, от каквато и да е реклама. Чуждите туроператори и в момента се борят за намаляване на цените. „В условия на криза всички се свиваме. Малцина са тези, които печелят от кризата. Голямата си част от българите нямат отпуски и пари за почивка и колкото и да ги каним, те ще отидат на най-нискобюджетните места по няколко дни в градски условия. Тази година е туризъм на оцеляването. Малките хотели, къщите за гости – те ще са основните, които ще поемат гости, ако няма усложнения с пандемията“, категоричен е Тодоров.
