"Лунни витамини” – трети сборник с къси разкази след „Душите ни страдат красиво” (2022) и „Третото око на Едип” (2024) и четвъртата поредна книга за последните пет години на Васил Люцканов.
Разкази от брега на морето за любов и извисяване, война и съпричастност, грях и изкупление, страдание и всеотдайност, достойнство и отстояване на човещината, с бистра самоирония към преходните ни страсти.
Премиерата е тази вечер/ 8 юли/ от 18 часа в Дома на писателя
Васил Люцканов е роден в Бургас, където морето е „най-голямото събитие”. Умерено луд Водолей. Възпитаник на бургаската английска гимназия и Софийския университет „Св. Климент Охридски” - българска филология и културология. Следва бурен журналистически стаж в 9 национални вестника през „златното време” на родната преса, 15 години от което отдава на в. „Труд”.
Като белетрист дебютира през 1987 г. със сборника разкази и новели – „Обратни влакове”. Пречистен след ковид пандемията се изповядва в три книги: къси разкази - „Душите ни страдат красиво” (2022) и „Третото око на Едип” (2024); роман-равносметка „Сбогом, Лаврак” (2025). „Лунни витамини” (2026) е четвъртата му изповед за знаците в живота, които ни умиротворяват. Васил Люцканов е член е на Съюза на българските писатели, Бургаската писателска общност и Лигата на българските писателите в САЩ и по света. Отличаван е с редица призове за къса проза.
Мото на книгата
„Има само два начина да изживееш живота си. Единият е да живееш така, сякаш няма чудеса. Другият е да живееш така, сякаш всяко нещо е чудо“.
Алберт Айнщайн
Отзиви за книгата
Книгата „Лунни витамини“ съдържа 12 разказа със съвременна тематика. Сюжетите третират както най-наболелите проблеми в ежедневието ни, така и вдъхновяващите срещи и отношения между хората. Образите напълно реални, са подплатени с едва доловима магика и фина иносказателност. Героите притежават свой, разпознаваем изказ, езикът им е специфичен – според социалното положение, характера и вътрешния мир. Едно от основните предизвикателства в текста е вникване в психиката на жените, поставени в различни ситуации, реакциите им, емоциите и чувствата им и спряването с реалиите на живота. В разказите не липсва и една особена поетика, която вплетена в прозаичния текст, носи въздушност, чувственост и запомнящо се преживяване.
Самото заглавие на книгата говори за Божественото у всеки от нас, за тези Христови знаци, което са ни дадени по рождение и които носим до кончината си. Ако ги припознаем като завети и пророчества, може да достигнем до дълбоки прозрения и вдъхновения.
Ана Боянова, издател - Издателско ателие АБ; поет, романист, музикант
Съдържанието обхваща дванадесет разказа, в които ясно проличава опитността на писателя в пресътворяването на различни житейски ситуации. С изтънчен усет са разгърнати различни проблеми, като се почне от войната и се премине през любовта, остаряването, знаците, които човек се научава да разпознава в живота си. Заглавията са оригинални, а съдържанието показва както мащабите на творческото въображение, така и умението умело да борави с езика и стила, за да пресътвори човешката действителност и разгърнатия свят от емоции и вълнения на героите.
Доц. Владислав Миланов
В пейзажа и по-надълбоко
Д-р Добрина Топалова
Тази книга се идентифицира като бургаска, родена там, където с гласа на прибоя лесно се прекрачва от рутината на модерния градски ритъм към усещането за друго съществуване, интуицията и въображението естествено се пробуждат. Разказвачът мълчаливо принадлежи на света, за да се вслуша в гласовете му и в себе си – както се казва в един от разказите му – едновременно безбрежна взаимност и необходимата самота, за да я пребродиш. Той е наблюдаващ, но и съзерцаващ, търсещ „отвъд” добре познатите обичайни места, лица, ежедневни ритуали, сякаш и зад стените на съседския апартамент.
Герои, събития, пейзажът преживяват специфична метаморфоза – реалистични, докато не се превърнат от разказваческата стратегия в опорна точка за „друго виждане“, докато не се появи зад видимото скритото, докато не се открие друг смисъл на съществуването им, докато не се разчете в ежедневната рутина, предшестваща я драма или зреещ избор. Разказвачът неведнъж е предизвикан да промени гледната си точка – от спонтанното мъжко любопитство до съзирането на човешката драма, от обичайната безметежност на плажната ваканция до войната като рана в детските сърца. Наративът непрекъснато пулсира между гледане и виждане, между познатото и скритото зад него, опъва се ненадейно от кварталния пенсионерски клуб до международен фестивал на кратката театрална форма, от „кучешката пътека” и пейката в крайморския парк до Берлинската стена и обратната страна на Луната.
Във всички тези разкази стои идеята, че мястото, ближният, животът са много повече, отколкото обикновено виждаме, че ако попритворим очи, може би ще съзрем битието по-истински, по-цялостно. Тогава може да се видят неподозираният смисъл в съществуването на един облак изтърсак или неподражаемият характер на една драка, способна да накара вселената да се усмихне. Този поглед на разказвача към света се движи от шегата и самоиронията до усещането за самота, до тъгата, човешките болки и изпитания, но неизменно стига до идеята за дълбокия смисъл на всяка частица от живота, за благодатта да му принадлежим.
