Райна Петрова поела първа бебето Райна Кабаиванска
Соня Кехлибарева
Градските акушерки в началото на миналия век са били ключови фигури при раждането на децата и грижата за родилките. Назначавани от общината или практикуващи частно, те са извършвали домашни раждания, следели са бременните и са обучавали жените на хигиена и грижа за новороденото. Били са на разположение денонощно. Отзовавали са се веднага при повикване, носейки със себе си „ акушерска“ чанта пълна с медицински инструменти и медикаменти, както и със стерилни материали от първа необходимост. Израждали са бебетата в различни домашни условия, проследявали са възстановяването на родилката и са посещавали през първите дни дома на новороденото. Акушерките са били много уважавани, ползвали са се с голям авторитет.
Постепенно в Бургас се заселвали нови хора, населението нараствало и назрявала нужда от медицински специалисти, дипломирани лекари и акушерки.
На 26 януари 1881 г. на заседание на общинските съветници на Бургас решили да назначат за градски лекар П. Михайлов. Определят ежемесечна заплата от 15 турски лири от градския бюджет за срок от три години. Той е натоварен да наблюдава и контролира работата на болницата, санитарно хигиенното състояние на града- чистота на улиците, кръчмите, хановете, бакалниците, хотелите, изхвърляне на отпадъците, контрол на публичните домове. На негово запитване за демографското състояние на населението в града, кметът Я.Русалиев дава следните сведения : гърци 1567, българи 1360, турци 1063, евреи 150, арменци 87- всичко 4227. Само за две години от 1880 до 1882 г. населението се е увеличило с 1200 души. Раждаемостта е висока – 35,48%, но и смъртността също- 15,10%. Д-р П. Михайлов първи поставя въпроса да бъде назначена градска акушерка, но така и това не намира решение. Дълго време даването на акушерска помощ от малкото лекари и дипломирани акушерки продължава да става по домовете, а повечето родилки не спират да търсят „бабите“.
През октомври 1888 г. група граждани изпратили прошение до Бургаския общински съвет „ да се наеме находящата в града дипломирана акушерка“. Тази акушерка била италианката Анджелути. Няма исторически данни как и кога е дошла в Бургас, но тя работила всеотдайно дълги години.
В протокола от заседание на Бургаският общински съвет от 14 октомври1888 г. е записано:“ Общинският съвет разгледа прошението на неколцина граждани, които просят да се наеме находящата се в града дипломирана акушерка. За решение на тоя въпрос, съветът призовава градския си лекар господин доктор Андрея Нидер и след като взе неговото мнение (който каза, че няма нужда от помощта й догдето е сам акушер), остави просбата без последствие“. Следва подписите на тогавашните изпълняващи длъжността кмет: Д. Юрданов, Д. Пеев и П. Киряков. Анджелути остава на частна практика. И все пак в продължение на 8 години тя е работила всеотдайно и новите общински съветници са назначили през 1896 г. на държавна работа Анджелути. През следващата година те определили“ годишна заплата“ от 720 лв. Такава заплата се изплащала на пъдаря, на нощните пазачи, на младшите агенти и на градския библиотекар. Анджелути работила в Бургас до 1921г. каква е нейната съдба след това е неизвестна.
По същото време в Бургас работи и друга дипломирана акушерка Арети Калоиманис. Освен, че практикува на частно срещу възнаграждение, тя много често помагала безплатно на бедни жени. Затова също през 1888 г. общинския съвет и отпуска 100 лв. възнаграждение.
Друга дипломирана акушерка била Мария Пуцила, която през 1893 г. получавала месечно възнаграждение също от 100 лв.
Разбира се през годините длъжността градска акушерка се заемала от различни жени, но изискването било те да са дипломирани специалисти.
През 1882 г. в Александровска болница в София е открито първото родилно отделение у нас, а след три години – и акушерско училище към това отделение.
През 1919 г. е разкрит първия родилен дом в Бургас на ул. „ Александровска“ в къщата на богатия грък Димитрополус,тъй като в новопостроената Градска болница нямало родилно отделение. За съжаление този родилен дом не просъществувал дълго. Ражданията ставали по домовете от частно практикуващи лекари и акушерки. Едва през 1939 г. на ул. „ Климент Охридски“ се разкрива родилен дом с 4 легла.
Интересна е съдбата на друга от известните акушерки - Райна Генчева Дюдюкчиева, по мъж Петрова. Родена в Казанлък през 1887 г. Омъжва се за подпоручик Димитър Петров. Последните години е служил в 29-ти Ямболски пехотен полк. Освен офицер се е занимавал и с писане. Има издадена книжка под псевдоним- Димитър Чернослав,запазени са негови стихове, драми. През 1910 г. съпругът й се самоубива при странни обстоятелства.
Дипломираната акушерка Райна Петрова
Райна остава вдовица на 23 години с две деца: син Лъв Петров /роден 1907-1990/ и дъщеря Сянка/Стоянка /1908-1993/. Бащата е избрал такива нетрадиционни имената, защото е смятал, че „ мъжът трябва да е като лъв, а жената негова сянка“. Като овдовява нямайки доход за издръжка на семейството се принуждава да се пресели в Бургас. По спомени на дъщеря й Сянка, бургаския търговец Стефан Родев финансира нейното обучение и Райна заминава да учи за две години (1910-1912 г.) акушерство в Русия в гр. Одеса. Връщайки се в Бургас, става първата българка, дипломирана акушерка в града.
В Бургаският архив е запазена Заповедната книга на кметството от 1913 г., където е отбелязано, че Райна Петрова, завършила акушерската пловдивска школа за ваксинаторка на бежанците от Турция поради епидемия от едра шарка.
През 1914г. със заповед на кмета Райна Петрова е назначена на длъжност градска акушерка, а от 1914 до 1919 г. тя е общинска акушерка.
С внуците Найден и Димитър Маркови 1941 г.
Райна Петрова е израждала стотици бебета в Бургас. Едно от тях е Райна Кабаиванска / станала по късно оперна прима/. Работила всеотдайно дълги години. Пенсионирана с малка пенсия. Починала на 14.03.1979 г. в Бургас.
Запазен е списък на акушерките в Бургас, работили през 1933 г. Мария Андреева, Минка Кильова, Мария Маргаритова, Борислава Попова, Мария Проковакева, Зюмбюлка Табакова, Еленка Хаджиева, Татяна Чуланова.
Авторката благодари на Бургаския архив за запазените документи и на Люба Ханджиева, наследничка на акушерката Райна Попова, за спомените и снимките, които предостави за публикуване.
