Проф. д.ф.н. Марияна Парзулова е преподавател в катедра “Български език и литература” в БДУ “Проф. д-р Асен Златаров”, като осем години е била неин ръководител.
Била е лектор в Университет “К.Д. Ушински“ в Одеса (Украйна) и в Университет “Св. Кирил и Методий“ в Търнава (Словакия). Автор е на 12 книги, 4 учебни пособия, 120 статии. Трудовете й са в областта на лексикологията, медиалингвистиката, социолингвистиката, ономастиката, диалектологията, които са многократно цитирани от наши и чужди учени. Член е на редколегии на научни списания в България и в чужбина. Книгите ѝ са в над 25 библиотеки в чужбина.
Интервю на Силвия Шатърова
Проф. Парзулова, как се променя езикът в съвременното общество?
Езикът е огледалото на живота на обществото, т.е. в езика се отразяват историята, битът, стремежите на народа. Речниковият състав на езика или казано по друг начин думите са тези, които фиксират всички промени, осъществени в обществото. Ето защо
лексиката е най-динамичната част на езика. Най-големите промени в българския език се извършиха в периода след 1989 г. в т. нар. посттоталитарен период. Това става чрез заимстване на думи предимно от английски език, отразяващи реформи, осъществени във всички сфери на обществения живот: в политиката, икономиката, образованието, здравеопазването, изкуството и т.н. Много от навлезлите в езика ни думи са свързани с членството на България в Европейския съюз, в НАТО, но това са т. нар. думи интернационализми, които функционират паралелно и в други езици на държави, в които също се извършват коренни изменения.
Как медиите влияят върху развитието на езика?
Френският лингвист Емил Бенвенист пише, че “езикът възпроизвежда действителността” и “познанието за света зависи от начина, по който го изразяваме”.
Трансформацията на обществените ценности и налагането на нов тип гражданско общество в България след 10 ноември 1989 г. е промяна към нов, обществен модел. Този преход, респективно и осъществяващите се промени изискваха отразяването им да бъде с нови лексикални средства. Изключително е голям приносът на политиците в тази посока, а именно чрез въвеждането на реформи, фиксирани с нови думи предимно от английски произход, които намираха място на страниците на периодичния печат и в изказванията им в електронните медии. Следователно новите думи и изрази допринасяха за обновяването на българския език, за развитието му, променяха постепенно “вкуса на времето” и на обществото.
В развитието на българския език се наблюдаваха две тенденции като резултати от влиянието на медиите: интелектуализация и демократизация на езика. Първата тенденция се проявява чрез активната употреба на чужди думи, които служат не само за означаване на нови явления в обществения живот, на нововъведения в науката и т.н., но и за създаване на по-голяма експресивност независимо от съществуването на думи от домашната лексика, както и за повишаване престижността на изказването. Втората тенденция в развитието на езика, особено в началото на Прехода, е демократизацията на езика, която се проявява чрез актуализация на архаичните думи, които са предимно диалектни думи и турцизми. В този случай езиковедите говориха за “замърсяването” на езика ни.
Какви езикови стратегии използват медиите, за да въздействат на аудиторията?
На базата на текстове от различни медии (периодичен печат, телевизия, радио, интернет), които съм изследвала, ще посоча само две от стратегиите им за въздействие върху аудиторията.
Едната е речевата агресия, която се реализира чрез думи и устойчиви словосъчетания с оценъчно значение. Към групата на думите, изразяващи негативна оценка относно политици, партии, депутати, министри и техните постъпки, действия, изказвания, се отнасят например престъпник, малоумник, крадец, муцуна, мусура, мафиот, копеле, апаш, гей, профан и др. По своя произход думите са домашни и чужди. Достатъчно са разнородни – неутрални, експресивни, вулгарни и груби, като някои от тях носят заряд на агресивност в зависимост от това, доколко стоящото след тях съдържание е обидно или оскърбително за обекта на оценяване.
Чрез метафори, епитети и сравнения в медиите се оценяват работата, поведението, личният живот на политици и техни последователи, на партийни лидери и членове на партии, напр.: мутри на Прехода, феодали, бейове, обществени рекетьори, ветропоказатели, политически протежета, като царе, пладнешки крадци и др.
Чрез тях се изразяват също отношения, настроения, т. е. проявява се образно-естетическата функция на езика, благодарение на която журналистическото слово въздейства върху читателя.
Друго от предпочитаните от журналистите езикови средства за оказване на въздействие върху обществото през последните години е езиковата игра, а една от най-често срещаните е т. нар. ономастична игра, т.е. игра с имената на партии, политици, български и чужди президенти, напр.: костовисти, соросоиди, бойковщина, путинизация, соросоизация и др. Всички тези думи съдържат негативизъм и ирония.
До каква степен езикът в медиите може да манипулира общественото мнение?
Няма научно изследване, посветено на езика на медиите, в което да не се подчертава изключително силната манипулация на медиите върху общественото мнение.
Под езиково манипулиране се разбира обикновено скрито информационно –психологическо въздействие на реципиента или на група индивиди, осъществено посредством езикови средства, извършено в полза на интересите на въздействащата страна и насочено към подбуждане на човека (обществото) към определени действия.
Хората все по-малко вярват на медиите и това се вижда от различни техни изказвания особено след избори, когато те се оказват попаднали в поредния капан, излъгани от медиите, които са популяризирали партии и отделни личности, които не са спазили предизборните си обещания.
Манипулативно въздействие на медиите съществува не само в текстове по политически, финансови, здравни, образователни и др. теми, но и в множество реклами.
Медиите манипулират не само чрез своя език, но и чрез онагледяване на написаното, т.е. чрез различни илюстрации, снимки, графики и др., които хвърлят допълнителна светлина върху предоставения на читателите текст. Най-ярко манипулативната роля на медиите върху съзнанието на хората се доказва с думата медиавирус, въведена от американския медиен експерт, теоретик и писател Дъглас Рушков, който е и автор на книгата с това заглавие – “Медиавирус”.
Смятате ли, че глобализацията застрашава малките езици?
Някои изследователи считат, че процесът на глобализация застрашава в бъдеще съществуването на т.нар. малки езици. Английският език като глобален език изтласква все по-назад ролята на родния език, особено когато той се числи към т.нар. малки езици, което означава, че се говори само на територията на страната, чийто държавен език е. Необходимостта от комуникация на английски в различни компании с чуждо участие, обучението и обменът на ученици и студенти по различни международни програми, каквато напр. е програма “Еразъм”, изисква знанието на много добър английски, което означава, че използването му все повече разширява сферата му на употреба за сметка на родния език. Освен това дигитализацията налага активната употреба на английски език.
Не считам, че малките езици ще изчезнат, но много от думите, които са знаели по-възрастните поколения и са ги използвали в ежедневието си, все повече се оказват непознати за най-младите.
В старобългарски език думата език е имала две значения, свързани помежду си: език и народ, т.е. ако изчезне езикът, изчезва и народът, който е говорил този език.
Съхраняването на родния език е задача на училището, на семейната среда, на всички институции в съответната държава, т.е. на всички членове на обществото.
