Да научиш децата да вярват в себе си

Иновация. Теодора Пападопулова превръща класната стая в място за доверие, игра и смисъл

Магдалена Динева

В свят, в който децата растат сред телефони, социални мрежи и непрекъснат поток от информация, вниманието им се печели все по-трудно. Именно там, между шума на дигиталното ежедневие и нуждата от истинска човешка връзка, Теодора Пападопулова се опитва да изгради различен модел на обучение  - такъв, в който училището не е място за страх, а за смисъл, доверие и желание за учене.

Младата учителка от СУ „Иван Вазов“ в Поморие е позната на хиляди хора и чрез страницата си „Позитивно образование с Теодора Пападопулова“, където споделя идеи, игри, уроци и гледната си точка към съвременното образование.

Пътят ѝ до класната стая обаче не започва с педагогика.

Родена и израснала в Поморие, тя дълго време е свързана със семейния бизнес в сферата на туризма. Още от малка помага на родителите си, а по-късно работи като екскурзовод и аниматор на международни детски групи по Черноморието.

„Впоследствие записах да уча икономика, но бързо разбрах, че не ставам за икономист и това не е моето поле за развитие“, разказва тя.

След бакалавърската си степен по „Туризъм“ в Икономическия университет във Варна усеща, че истинското ѝ място е сред децата. Така решава да започне отначало и записва магистратура по „Предучилищна и начална училищна педагогика“ в Бургаския свободен университет.

Днес продължава академичния си път като докторант по педагогика към БСУ, където разработва дисертация, свързана с геймифицираното обучение и позитивното образование.

„Ти трябва да станеш учител“

Теодора Пападопулова признава, че по пътя си среща хора, които променят живота ѝ. Първата е нейната свекърва, която още докато работи като аниматор, забелязва как децата естествено се събират около нея.

„Ти трябва да станеш учител“, казва ѝ тя тогава.

Втората ключова фигура е преподавателката Ганка Демирева от училището в Поморие. Именно тя подава ръка на младата учителка в моментите, когато се съмнява дали изобщо ще остане в професията.

„В най-трудните ми моменти като млад учител, когато се чудех дали да се откажа, тя ми подаде ръка и заради нейната подкрепа реших да се боря за тази професия“, споделя Пападопулова.

Днес тя преподава именно в училището, в което са учили самата тя, нейният баща и нейният дядо.

Позитивното образование

Идеята за страницата „Позитивно образование с Теодора Пападопулова“ се ражда от убеждението ѝ, че образователната система има нужда от промяна и че тази промяна започва вътре в класната стая.

„Исках да създам пространство за споделяне на идеи“, казва тя.

Не очаква обаче, че чрез видеата си ще достигне до хиляди родители, учители и млади семейства.

Философията на позитивното образование, зад която стои, е свързана с изграждането на позитивна култура в класната стая - с повече поощрения и по-малко строги наказания.

„Най-важното нещо не е просто механичното усвояване на знания, а да накараме децата да заобичат училището, ученето и своя учител“, смята тя.

Според нея само тогава учениците започват да идват с желание в училище и намират истински смисъл в усилията, които полагат.

Уроците, които остават за цял живот

В часовете на Теодора Пападопулова често има игри, дискусии и разговори, които излизат извън рамките на учебника.

„Целта не е просто да запаметяват факти, а да развиваме у тях ключови умения и нагласи - като работа в екип, мотивация за учене и най-вече вяра в собствените им възможности“, казва тя.

На първата родителска среща винаги задава един и същ въпрос - кое е най-важното, на което трябва да бъдат научени децата.

„Родителите обикновено казват - да четат, пишат и смятат. Да, това е важно, но за мен най-важното е децата да изградят любов към знанието и да не губят своята непринудена радост от преоткриването на света“.

Темите за добротата, емпатията, уважението и работата в екип също присъстват постоянно в работата ѝ.

„Живеем в изключително динамично време и строгите наказания от миналото вече просто не са подходящи за децата от новото поколение“, убедена е тя.

Затова използва различни игри, открити дискусии и методи, чрез които децата сами започват да изграждат доверие помежду си.

Родителите първоначално понякога гледат с изненада на по-различния ѝ подход, но според нея това бързо се променя.

„Когато видят, че децата им се прибират щастливи и с положителна нагласа към училището, родителите се превръщат в наши най-големи съмишленици“.

Когато ученето минава през играта

Според нея любопитството на децата не е изчезнало, но начинът, по който трябва да бъде задържано, се е променил.

„Вниманието днес се печели изключително трудно“, казва младата учителка.

Именно затова в „Позитивно образование“ толкова голямо място заема ученето чрез преживяване и игра.

В практиката си тя използва различни методи - от игри като „Таен ученик“ до т.нар. „Магазин за стикери“, чрез които децата възприемат правилата по естествен и позитивен начин.

„Децата всъщност много обичат правилата и да познават допустимите граници, стига те да са поднесени позитивно“, смята Пападопулова.

По думите ѝ подобен подход постепенно променя отношенията между учениците и създава по-силно чувство за общност в класа.

Силата на историите

Освен учител, Теодора Пападопулова е и автор на детски книжки и образователни материали. В поредицата „Училищни истории“ тя вплита реални ситуации от живота в училище - страхове, конфликти, притеснения и малки победи.

„Искам да провокирам малките читатели да погледнат на ежедневните си трудности и страхове от различна гледна точка и да разберат как е правилно да постъпят“, обяснява тя.

Заедно с илюстратора Пламена Йосифова се стремят да разказват историите с хумор и въображение, без назидателен тон.

Един конкретен момент остава особено важен за нея. Докато работи в целодневната организация на учебния ден, децата трябва да напишат своя история, но се оказват блокирани и притеснени. Тогава им прочита свои текстове, без да им казва, че тя е техният автор.

„Когато видях как веднага припознаха себе си в героите, разбрах колко силно им въздейства това“, спомня си тя.

Именно тогава намира смелост да започне да публикува историите си.

Писането на ръка остава важно за развитието на децата

В свят на телефони, таблети и клавиатури децата все по-рядко пишат на ръка, а това започва да тревожи и част от преподавателите. Според Пападопулова писането на ръка остава едно от най-важните умения в началните класове, защото влияе не само върху почерка, но и върху развитието на мисленето.

„Писането на ръка е фундаментално, защото развива не само фината моторика, но и мисленето“, казва тя.

В работата си с учениците младият преподавател използва както традиционни методи, така и елементи от метода на Монтесори, за който е преминала специализирано обучение.

По думите ѝ децата трябва да бъдат насърчавани да пишат с желание, а не само по задължение.

Именно затова създават и специални материали като „Дневник за писане на училищни истории“, чрез който учениците могат свободно да описват свои преживявания, емоции и идеи.

„Да превърнем ученето в радост“

Според Пападопулова на българското образование днес най-много му липсва смелостта да бъде различно и фокусът върху детето като личност, а не просто като обект на оценяване.

„Липсват и достатъчно съвременни ресурси, които да развиват ученето чрез преживяване“, смята тя.

Ако можеше да промени нещо още утре, би спряла „реформите на хартия“ и би насочила усилията към промяна на самата среда в класните стаи.

„Трябва да превърнем ученето в истинска радост и да премахнем остарелите авторитарни модели“.

Въпреки трудностите, тя не крие, че децата са причината да продължава.

„Срещата с детската любов, чистота и огромното им желание за живот ми дава смисъл всеки ден“, казва тя.

А вечер, когато се прибере у дома при двете си дъщери и им разказва случки от училище, усеща, че това е мястото, където трябва да бъде.

Какво иска учениците ѝ да си спомнят след години от нея?

„Искам да помнят, че са имали добър учител, който ги е вдъхновявал. И най-вече - че съм ги научила да се гордеят със себе си“.

А посланието ѝ за 24 май е следното: „Нека никога не забравяме, че да бъдем учители, родители и ученици днес означава да работим директно с бъдещето - затова нека бъдем добри едни към други, да преоткриваме света заедно и да не спираме да мечтаем смело“.