Лекция. Проф. Радка Аргирова представи в Бургас нови терапии и подходи в профилактиката
Магдалена Динева
Ракът на маточната шийка остава сред най-сериозните предотвратими заболявания, страховете около ваксините при бременни жени продължават да влияят върху обществените нагласи, а науката все по-уверено търси нови решения в борбата с ХИВ. Около тези три големи теми премина срещата с проф. д-р Радка Аргирова, дмн., проведена в Бургаския свободен университет по инициатива на Регионалната здравна инспекция - Бургас и Фондация МОСТ.
РМШ
Още в началото проф. Аргирова припомни, че Европейската комисия още през 2020 и 2022 година поставя като приоритет битката с предотвратимите чрез имунизация ракови заболявания, причинявани от вируси.
По думите ѝ човешкият папилома вирус не се свързва единствено с рака на маточната шийка. Той стои зад редица други злокачествени заболявания при мъже и жени - включително рак на пениса, ануса, както и все повече форми на рак на главата и шията. В последните години се натрупват и публикации за връзка между HPV и някои форми на белодробен рак.
Според проф. Аргирова именно затова профилактиката трябва да бъде разглеждана като цялостна система, а не като кампанийна дейност.
„Основните стълбове на превенцията на рака на шийката на матката са три - първична профилактика чрез ваксинация, вторична профилактика чрез скрининг и третична профилактика чрез бързо и ефективно лечение на преканцерозните изменения“, посочи тя.
Особен акцент в лекцията бе поставен върху новата национална програма за първична профилактика на причинените от HPV ракови заболявания за периода 2025 - 2030 година. Програмата предвижда безплатна ваксинация за момичета между 10 и 14 години и момчета между 10 и 13/14 години, като от 2026 година възрастовият обхват при момичетата постепенно ще се увеличава до достигане на 21-годишна възраст през 2029 година.
Проф. Аргирова обаче призна, че България все още остава сред държавите с най-ниско HPV ваксинационно покритие в Европа.
„Засега ваксинационното ни покритие е около 5 процента. Най-високо е то при възрастта 10 - 14 години - около 6 процента. Има движение нагоре, но то все още е недостатъчно“, коментира тя.
Голяма част от лекцията бе посветена и на вторичната профилактика - скрининга за рак на маточната шийка. Проф. Аргирова обясни, че съвременната медицина все по-ясно преминава към HPV-ДНК тестовете като основен метод за ранно откриване на риска.
„Досега тази проверка се правеше чрез цитонамазки. Сега зовът е тя да започне да се прави чрез ДНК тест за HPV“, обясни тя.
По думите ѝ проектът за вторична профилактика предвижда рутинен първичен скрининг за жени между 25 и 65 години, като при отрицателен резултат интервалът между изследванията е пет години. При наличие на определени високорискови HPV типове обаче проследяването е различно и значително по-детайлно.
Проф. Аргирова съобщи още, че на 4 май 2026 година оперативният щаб към Министерството на здравеопазването е приел в основни линии първата национална скринингова програма за HPV.
„В нея се залага HPV-ДНК тестът да бъде първи избор при младите жени, без да се изключват цитонамазките“, посочи тя.
Тя подчерта, че въвеждането на подобна система изисква лицензирани лаборатории, строг контрол и добре подготвени специалисти.
Ваксинирането на бременни жени
По време на срещата сериозен интерес предизвика и темата за ваксинирането на бременни жени.
Проф. Аргирова обясни, че бременните са значително по-уязвими към различни инфекции, а това се отразява пряко и върху нероденото дете.
„Новородените имат незряла имунна система и са особено уязвими през първите месеци от живота. Именно затова се е стигнало до идеята да бъдат имунизирани бременните жени - за да могат децата да бъдат предпазени поне в първите шест месеца“, обясни тя.
ХИВ-инфекцията
Третата голяма тема в лекцията бе ХИВ-инфекцията и новите научни разработки в борбата с вируса.
Проф. Аргирова разказа за така наречените широко неутрализиращи антитела - нов клас антитела, които атакуват най-консервативните участъци на вируса.
„ХИВ е много изменчив вирус, но има няколко места върху повърхността му, които не се променят. Идеята е именно срещу тях да бъдат насочени антителата“, обясни тя.
По думите ѝ тези антитела се откриват естествено при част от хората около две години след заразяването, но тогава вече е твърде късно, за да спрат инфекцията. Именно затова науката търси начин те да бъдат използвани много по-рано.
Според нея именно изследванията върху ХИВ стоят зад откриването на този нов клас антитела, които днес дават надежда за бъдещи по-ефективни терапии и ваксини.
Проф. Аргирова обърна внимание и на една от най-новите надежди в борбата с ХИВ-инфекцията. По думите ѝ през септември миналата година е бил открит медикаментът Lenacapavir, който предотвратява сглобяването на вируса в зряла вирусна частица.
Тя обясни, че в комбинация с широконеутрализиращите антитела този подход дава изключително сериозни надежди за бъдещето на терапията.
„Това ще доведе до лечение, което да се прилага веднъж на шест месеца. Така ще можем значително да намалим и стигмата около този вирус“, посочи проф. Аргирова.
Според нея медицината вече постепенно преминава към нова цел в борбата с ХИВ - не просто потискане на вирусната репликация, а реална възможност за елиминиране на инфекцията.
„До скоро дори не сме си представяли подобно развитие“, подчерта проф. Радка Аргирова.
