Устрем. 17-годишен бургазлия с амбиции за Харвард, НАТО и българската политика
Магдалена Динева
Константин Железов е на 17 години, ученик е в десети клас в Немската езикова гимназия в Бургас и още отсега знае, че иска да се занимава с политика. Това обаче не е внезапно решение. Интересът му към историята се появява още в четвърти клас, а към политиката - в седми. Постепенно двете неща започват да вървят заедно и да оформят посоката му.
Истинският момент на избор идва в девети клас. Тогава той взема решение, че иска да следва в Америка. Осъзнава обаче, че само добрите оценки няма да са достатъчни. „Ако искам да постигна тази цел, трябва да имам много силни извънкласни дейности“, казва той. Започва да търси възможности, да следи различни канали, да се ориентира какво могат да правят ученици като него извън училище.
Точно така, почти случайно, попада на Академия за младежко участие 2. Срокът за кандидатстване почти изтича. „Два-три дни преди края ми излезе информацията. Прочетох условията и си казах - това е точно моето“, разказва Константин. Записва се в последния ден. От около 200 кандидати са избрани едва 44. Той е един от тях.
Оттам започва една година, която по думите му го променя.
Академията: от обучения към реални действия
Академията преминава през няколко етапа. Провежда се на различни места - в базата на БЧК в Долни Лозен, в младежкия център в Перник и в хижа край Боровец.
В последната част всеки участник трябва да организира събитие в родния си град - на тема, която сам избира и разработва.
Идеята зад цялата инициатива е да покаже, че ако си седим вкъщи и не предприемаме нищо, нищо няма да се промени. Академията поставя Константин в среда, в която млади хора от различни градове мислят по сходен начин - търсят къде е мястото им в обществото и как могат да влияят.
Симулацията на Народно събрание: когато теорията става практика
Най-сериозната част от програмата е симулацията на Народно събрание. Там участниците вече не са просто ученици, а влизат в роли - създават партии, разпределят се по комисии, пишат законопроекти и ги защитават.
Общо са 33-ма „депутати“, разделени в няколко политически групи. Константин е съпредседател на най-голямата от тях - „Единна България“. Името не остава без коментари. „Спукаха ни от подигравки, че идва от "Единая Россия", но всъщност идва от девиза на Царство България "Въ единението е силата", казва той.
Преди да се оформят групите, участниците минават през т.нар. политически компас, който показва къде се намират идеологически - ляво, дясно, център. Неговата група попада в централно-лявата част, но по думите му идеята е да се правят умерени политики, без крайности.
Първоначално Константин е в комисията по вътрешна сигурност. Но по това време започват събитията около Иран и темата за отбраната излиза на преден план. Това го кара да настоява за създаването на нова комисия - по външна политика и отбрана.
„Когато започнах да говоря с колегите, стана ясно, че абсолютно всички искат такава комисия“, разказва той. Предложението му получава пълна подкрепа - единственият такъв случай в симулацията.
Законопроектите
Работата в тази комисия не остава на ниво общи приказки. Обсъждат се конкретни казуси, които вече съществуват в реалността.
Един от тях е свързан с извеждането на български граждани от конфликтни зони. „По време на конфликта между Израел и Иран видяхме как много българи искаха да напуснат, но възможностите бяха ограничени“, казва Константин. Затова предложението им е освен държавни самолети да се използват и военно-транспортни, които да извеждат както български, така и европейски граждани.
Другият законопроект е свързан с дроновете. „Идеята беше да може да се реагира веднага при навлизане на дрон в българското въздушно пространство, а не да се чака разрешение“, обяснява той. Дава пример с Румъния, където е имало случаи на навлизане на руски дронове, без да бъдат сваляни.
Всички тези идеи влизат в обща декларация, която по-късно е представена на кръгла маса пред действащи депутати.
Сблъсъкът с реалността: гласувания, напрежение и разочарования
Симулацията обаче не е само работа по текстове. Тя много бързо започва да прилича на истинска политика - с напрежение, неразбирателства и дори скандали.
„Имаше нападки, имаше разногласия, имаше и моменти, в които лидерите казваха как да се гласува“, разказва Константин. По думите му в някои групи демократичните принципи не са били особено силно застъпени.
Най-яркият момент за него идва през последния ден от симулацията, когато започват гласуванията на законопроектите. "Бях крайно афектиран, че моите законопроекти бяха отритнати, защото нямаше време, а законопроектите бяха много. Нямаше как да минат всички“, казва той.
„Оставаха 10 минути от последното ни заседание, в които можеше поне единият ми законопроект, който беше минал на първо четене, да мине и на второ четене и да се приеме, защото бях хвърлил много усилия по него", споделя още Константин.
Всички негови колеги се съгласяват „на думи“ неговият проект да бъде гласуван. Когато обаче идва ред за реалния вот, резултатите са следните: 9 "за", 20 "против" и 1 "въздържал се".
„Направо побеснях“, признава той. Излиза отпред и нарича колегите си „национални предатели“. „По-скоро беше, за да ги изнервя и да ги провокирам“, уточнява той.
В крайна сметка проектите му не са разгледани. Сам признава, че решението да се даде повече време на теми като здравеопазване и образование е било логично.
От симулацията към истинския парламент
След края на симулацията участниците представят работата си на кръгла маса в Народното събрание. Там вече срещат реални депутати.
„Честно казано, не очаквах да ни слушат“, казва Константин. Оказва се обаче, че има диалог.
Той използва възможността да постави въпрос, който засяга пряко него и съучениците му - матурите в езиковите гимназии. „Учиш предмети на немски, а държиш изпит на български. Това ни затруднява“, обяснява той.
По думите му Николай Денков се съгласява, че има проблем и че форматът трябва да бъде променен.
Младите, протестите и усещането за застой
Разговорът с Константин естествено стига до по-общия въпрос - какво мислят младите хора за политиката.
Според него има ясно разделение. От една страна стоят активните - тези, които излизат на протести, изразяват мнение, включват се. От друга - тези, които са се отказали.
„Има хора, които казват, че България е безнадежден случай“, казва той. Но самият той не споделя тази позиция.
Той е на мнението, че България се променя, и то към по-добро. „Да, процесът е бавен. Но по-добре бавно, отколкото рязко и грешно“.
Навън и обратно: защо Америка не е крайна цел
Константин вече е очертал ясно посоката, в която иска да се развива. Той планира да кандидатства „Международни отношения“ в Харвард, като вижда образованието в САЩ като ключова стъпка към бъдещата си реализация. Въпреки амбицията да учи в чужбина, за него е важно след това да се върне в България и да продължи развитието си тук.
След завършването си зад граница, той обмисля да поеме по пътя на военното образование у нас, като колебанието му е между Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия и Военната академия „Георги Сава Раковски“ в София.
Дългосрочните му цели са насочени към активна роля в политиката - както на национално, така и на европейско ниво. Желанието му е един ден да заеме позицията на министър на отбраната, а в по-широк план не изключва и възможността да достигне до поста министър-председател. Като естествено продължение на този път той вижда и работа в структурите на НАТО.
За ориентир в развитието си Константин посочва Марк Рюте, като пример за преход от националната към глобалната политика - модел, към който самият той се стреми.
Историята
Освен с политика, Константин е дълбоко ангажиран и с историята. Чете много, събира книги и предмети от периода на Третото българско царство.
„Имам около 200 книги, от които съм прочел около 150“, казва той. Стаята му прилича на малък музей, като дори има манекен с военна униформа.
Член е и на Царското историческо общество. „Борих се две години, за да вляза там“, казва той.
Какво би променил в държавата утре
Ако трябва да посочи проблем в политиката, той не се колебае - съдебната система.
„Корупцията я има навсякъде. Въпросът е, че другаде има последствия“.
Ако трябва обаче да се фокусира върху проблем в народа и по-конкретно – в неговите връстници и съученици, това е липсата на чувство за принадлежност.
„Боли ме, когато съученици казват, че България не е важна“, признава той.
"Аз наистина много искам да се промени това и народът да знае какво богатство е България. Много хора я плюят, но аз не мога да ви кажа още една държава, която да е толкова богата на история, на архитектура, на природа... Малко хора знаят, че най-старото злато е в България, че най-старата солница в Европа е в България и че страната ни е една от най-старите държави в света...", завършва Константин.
Обръщение към младите
Един от най-силните акценти в думите на Константин е свързан с гражданската активност на младите хора. По думите му усещането, че мнението на отделния човек няма значение, е основната причина за пасивността. „Докато си мислят, че тяхното мнение не се отразява от никого и че не е важно, политиците ще продължат да управляват не защото хората ги искат, а защото няма кой да каже, че не ги искат“, казва той.
Той не приема и често повтаряната теза, че „една птичка пролет не прави“. Според него тя е вярна само донякъде: „Една птичка пролет не прави, но когато излети и се обедини с ятото, тогава идва пролетта“.
Константин насърчава връстниците си да поемат рискове и да не изпускат възможностите, които им се дават. Според него именно чрез опитите - дори и с цената на грешки или пропуснати срокове - младите хора изграждат умения, разбират себе си и намират своя път. „По-добре е да опиташ всичко и да разбереш кое е твоето, отколкото да стоиш в комфортната зона и да не знаеш с какво искаш да се занимаваш“, допълва той.
Най-категоричен е обаче в призива си към участие в изборите. „Гласувайте - за всички избори. Промяната става тогава, когато хората я поискат и когато я заявят“, подчертава Железов.
