Очаквам новата програма „Дебюти“ да амбицира млади творци, които да ни изненадат с иновативни и смели идеи
Интервю на Георги РУСИНОВ
- Г-жо Саватева, какъв е реалният етап на подготовката на Бургас за Европейска столица на културата и какви важни стъпки предстоят?
- Подготовката ни за кандидатурата на Бургас за европейска столица на културата е основен акцент в дейността на Фондация „Бургас 2032“. Нейната ключова задача е да обедини общността около идеята, че градът ни има капацитет и може да бъде достоен носител на тази титла. Говорим за това от първия момент на афиширане на кандидатурата ни, от началото на 2025-а, когато кметът Димитър Николов обяви създаването на Фондация „Бургас 2032“ като структура, която основно ще подготвя града и региона за Европейска столица на културата през 2032-а.
За оперативната дейност на фондацията като изпълнителен директор отговаря Руска Бояджиева, която е с изключително богат опит в сферата на европейските проекти. През първите месеци се формира екип, естествено на конкурсен принцип. Основните задачи беше да направи един обективен скрининг на ситуацията в момента, за да имаме обективна картина – къде се намираме, какво сме постигнали, но най-вече, за да идентифицираме правилно проблеми и да маркираме механизмите за тяхното отстраняване. Пред тази първа година установихме контакти с други градове, които са били Европейски столици или кандидати за приза. Бургас влезе в организация точно с тези градове, за да може да имаме точна и обективна информация.
- Община Бургас подчертава, че кандидатурата трябва да бъде кауза на общността. Успяхте ли вече да ангажирате достатъчно активно местните творци и културни организации?
- Надяваме се, че сме привлекли вниманието както на локални, така също на национални и международни артисти и културни организации. С местната общност проведохме серия срещи в различен формат, с различен обхват. Знаете, има отворена покана, наречена с провокативно-артистичното име „Магазия 32“. Това е една бургаска дума за хранилище, само че нашето хранилище е за идеи. Отделно за нея имахме срещи: с млади творци, автори и организации, които се занимават с творчески проекти, както и с продуциране на култура, с представители на независимия творчески сектор, както и с държавните и регионални културни институти. Хората не просто присъстваха, питаха, интересуваха се, предлагаха. Отделно бяха проведени и онлайн консултации. В екипа имаме международни консултанти, които са съветвали градове, кандидатствали и печелили приза Европейска столица на културата.
Срокът за подаване на проектните идеи е 5 май. Надяваме се да получим многообразни и интересни предложения – за иновативни и напълно нови инициативи, за разгръщане и обогатяване на събития, които са били част от културния живот досега. Артистите и културните мениджъри обаче не бива да забравят, че става въпрос за европейска инициатива, да не губят този фокус докато разработват предложенията си.
„Магазия 32“ очертава по-свободен вариант на идеите, без детайлни описания и подробен бюджет. Заедно с това трябва да има добре обоснована и описана идея. Максимално широко сме отворили и вратата към евентуалните кандидати. Не само организации с опит, всеки един човек, който възприема себе си като творец, може да подготви и внесе такова предложение, стига то да отговаря на критериите, описани на сайта на Фондация „Бургас 2032“. Неслучайно още в началото казваме, че кандидатурата на един град за Европейска столица на културата е колкото културно начинание, толкова и начинание, обхващащо всички възможни сфери, защото основната цел е трансформацията. Градът и неговият дух се променят. Създават се или се „осъзнават“ нови културни локации , които да се „обживят“, да наситят с различно съдържание. И разбира се, трябва да има европейско измерение. Може да звучи шаблонно, но нека се замислим: какво означава това? Да излезем от черупката на регионалното, дори от черупката на националното. Ние го правим, но когато е осъзнат процес, тогава резултатите са много по-очевидни и имат добавена стойност в перспектива.
- По отношение на културната инфраструктура какви са целите на общината?
- Няма как един град да стои добре на културната карта, ако не работи системно за поддържане, модернизиране и разширяване на събитийните локации. Всъщност, показахме, че можем да правим и интересни събития дори в особена инфраструктура. Например незастроения терен на пл. „Тройката“ се превърна в сцена, в атрактивна полифункционална зона, където се проведоха част от активностите на популярния фестивал „Вода“. Това не беше самоцел, авангардно хрумване, а насочването на общественото внимание към ключов терен, който през следващите години ще се трансформира в модерен комплекс за културни и образователни активности. Общината иска да инвестира средства и в Гарнизонния клуб, където има също толкова голяма зала като капацитет, колкото тази в Културен дом НХК. Процедурата е задвижена. Има решение на Общинския съвет. Предстоят следващи стъпки, за да може да се стартира преустройството.
- Останалите общини в областта изразиха подкрепата си за Бургас. Как конкретно ще помогнат те в процеса?
- Има меморандум, подписан от кметовете на всички 13 общини в Бургаска област, които подкрепят инициативата за Европейска столица на културата. В момента екипът на фондацията пътува из всички общини. Разговаряме с колеги от администрациите и различни творчески групи, за да можем да видим как бихме си били полезни. Те също така са поканени да се включат в тези срещи за набиране на идеи и те вече го правят. Общините могат да участват с идеи; част от събитията могат да се провеждат и в региона. Да, кандидат е Бургас, но регионалният принцип е не просто важен, той е и базисен и когато се прилага правилно, работи добре. Очакваме творческите общности от всяка една от общините – на първо място читалищата, но също така школи и отделни творци, да се присъединят с идеи. Всички са ни важни! И със сигурност има капацитет да се инициират цветни и интересни събития навсякъде. Според правилата на „Магазия 32“ активности могат да се случват и извън страната, но фокусът трябва да е Бургас – и като регион, и като град. Нямам никакво съмнение, че ако кандидатурата на Бургас бъде одобрена, ползите ще са за цялата област. За това има примери в европейски план. Разбира се, най-пряко свързаната сфера е туризмът. Това означава, че един град – Европейска столица на културата – ще привлича потоци от туристи със събитията, които организира. А това ще е плюс за всички. Съвременният турист има други очаквания. Той не отива, за да почива пасивно. Отивайки някъде, той иска да види нещо различно, да има запомнящо се и обогатяващо преживяване.
- Минус ли е за Бургас по-кратката история, която има, тъй като други градове столици на културата са с много по-богата такава?
- Важно е градът, който кандидатства, да успее да се презентира по възможно най-добрия начин, да представи предимствата си. Много пъти сме го казвали – Бургас има много богата културна програма, но не това е най-същественото.
Нашата основна цел е да кажем не колко сме страхотни, а да направим един хладнокръвен анализ и да установим проблемите, които имаме да решаваме. Тази година има град европейска столица на културата, който е известен с интересната си история и един много красив средновековен замък – Тренчин. Но има и един град, който се намира много на север – Оулу, във Финландия, който едва ли може да се похвали с някаква древна култура. По-скоро там проблемите са други и механизмите, които се предлагат за решаването им, в една северна, отдалечена част на Европа, са различни от работещите в центъра на Европа. В това многообразие е ценността на инициативата „Европейска столица на културата“.
Бургас продължава да живее интензивно в процеса на подготовка. Да идентифицира честно проблемите си. Да търси формули за решаването им през и чрез културата. Затова и подготвихме Стратегия за развитие на културата, която бе приета от Общински съвет с пълно единодушие. Значи има теми, които обединяват. И това е зареждащо!
Пътят е толкова важен, колкото и целта. Защото, изминавайки този път, ние порастваме, придобиваме допълнителни умения, ставаме по-зрели и по –критични. Сигурна съм – и по-успешни. Заедно с подготовката за кандидатурата, работим и по актуални теми, грижим се на жителите и гостите на града ни да им е интересно всеки сезон. През март приключихме мащабния проект „Бургас – пристан зелен на изкуствата“, по схема „Ново поколение местни политики за култура за големи общини“ към Националния план за възстановяване и устойчивост. Успяхме да спечелим финансиране и реализираме интересни и пълноценни активности най-вече през есента и зимата. Всичко това се случи при доста трудни условия – кратки сокове, липса на приет държавен бюджет. Но общината успя да се справи, а публиката да се наслади на продукция от висока класа. В края на март се проведе последното събитие – мащабен фестивал на всички професионалните фолклорни състави у нас. В продължение на 10 дни в Бургаската опера всички те представиха своите спектакли. Това беше само един от 19-те продукта, които проектът създаде.
- Колко важна в целия процес по кандидатурата на Бургас за Европейска столица на културатае приетата Стратегия за развитие на културата до 2035-а.
- Стратегията е необходим документ за кандидатурата ни, но не трябва да се свързва само и единствено к нея. Тя я и „надскача“, защото е до 2035-а. Бих казала, че това са два процеса, които се движат самостоятелно, но са много тясно свързани помежду си. Естествено, че трябва да има добър синхрон между тях.
Стратегическите документи са ценни и значими, първо, когато са създадени на базата на едно обективно и честно проучване, второ, когато са изпълними. Когато задават правилна посока и поставят точни цели, но заедно съдържат механизми за постигане на целите, добре обмислени и формулирани мерки , които не отричат и не късат връзки, а надграждат и обогатяват.
Искам да поздравя колегите, с които реализирахме този стратегически документ, защото набелязаните мерки в него са свързани с конкретни срокове и аз ги виждам. Това означава, че всичко това, което сме мислели, няма да остане само на книга. Има мярка, която е свързана с подобряване на административния капацитет. Това означава, че колегите, които работят в сферата на културата, трябва да стават все по-добри в това, което правят. Дали с допълнителни обучения от експерти, дали с тийм билдинги – това вече са конкретни действия, които ще бъдат реализирани в процеса на изпълнението на стратегията. Има мярка, която е свързана с „Бургас – територия на младите“. В проекта „Бургас – пристан зелен на изкуствата“ имаме стъпка, която е направена в тази посока. Разработили сме програма, която се нарича „Дебюти“, и тя е насочена точно към насърчаване на първи произведения на млади творци. В стратегията има доста мерки, които са свързани с подобряването на нашия общински фонд „Култура“. Ние сме една от малкото общини, които има не само стратегия, но и такъв фонд. Това за мен на този етап на развитие е най-добрият инструмент за разпределяне на средствата за създаване на културни продукти. Фондовете предлагат отворени възможности и равен достъп. Изкуството не е състезание, но когато се използват публични средства, конкурсното начало няма как да се игнорира. Има подробно разписан и приет от Общинския съвет правилник за функциониране на фонда. Всики, отговарящ на условията може да кандидатства със свой проект и да получи финансиране, ако журито го одобри. В журито има представители от независимия сектор, общинската администрация и Общинския съвет. Тези хора гледат проект по проект и решават от кое Община Бургас ще има нужда и полза. Преди 2-3 години установихме друг дефицит – млади творци, които обаче нямат възможност да гледат културни продукти, защото един билет вече струва 20-30 евро. Как да преодолеем това? Възникна ни идеята да направим допълваща програма към фонд „Култура“, наречена „Достъпна култура“. Дадохме възможност творчески групи и екипи да заявяват желанието си при нас да купуват билети за спектакли, които самият екип иска да посети. Имам много големи очаквания към новата ни програма „Дебюти“, която надявам се ще амбицира млади творци и ще обогати календара с различни ивомативни идеи.
- Кои са най-големите предизвикателства пред изпълнението на Стратегията?
- Рисковете са свързани с това този документ да остане между папките. Това са около 200 страници, съдържащи анализ и план за изпълнение. Първоначално някои от действията и мерките бяха адресирани към 2026-а, но преценихме, че периодът е кратък и звучи примамливо да обявим : стартираме промени, но да избързаме. Например, имаме преработване на статути – един процес, който сме започнали с колегите от дирекция „Култура и връзки с обществеността“. Това е сериозен процес, изисква анализ на резултатите от досегашното им прилогане, маркиране на слабите страни, консултация с юристи и т.н. Когато работихме по Правилника за функциониране на фонд „Култура“, ни отне почти година, защото променихме основно правилата за програмата, която общината имаше отпреди 10 години, разширихме съдържанието, за да получим мощен инструмент за справедливо разпределяне на средствата и насърчаване създаването на висококачествени културни продукти.
Трябва да си зададем едно добро темпо на изпълнение и да следваме заложените срокове. Необходимо е да има системност и приемственост, защото периодът е 10-годишен. Екипите може да се сменят, но те трябва да разпознаят стратегията като свой инструмент. Аз съм сигурна, че тази приемственост в Община Бургас ще се получи.
- Колко силна е конкуренцията от другите български градове?
- Ние не подценяваме никаква конкуренция, но все още никой не се е заявил толкова категорично. Знаем, че някои от градовете се подготвят. Конкуренцията е полезна, ще ни държи в кондиция.
- Какво от всички процеси по кандидатурата ще остане като реална добавена стойност за града?
-Това е най-важното и нашите консултанти това казват – че когато мислим за инициативи и събития, които ще се реализират, да мислим за добавената стойност, за рефлексиите в дългосрочен план. Ценни са събитията, които оставят следи в културната памет на града ни. Това не е свързано само с кандидатурата, а с целия процес на развитие на Община Бургас, с доброто взаимодействие между всички сфери - от откриването да филиали на висшите училища по изкуствата до инвестирането в модерна инфраструктура.
