Георги РУСИНОВ
Промяната във Facebook вече не е нещо, което „може да ни се струва, че е така“. Виждаме го всеки ден и го усещаме без да ни го обясняват.
Отваряме приложението с едно очакване – да видим хората, които познаваме, темите, които сме избрали, разговорите, в които участваме. Вместо това ни посреща поток от непознати. Публикации, които не сме търсили. Страници, които не следваме. Групи, в които никога не сме влизали. И всичко това е подредено така, сякаш е най-важното, което трябва да видим.
В един момент започваме да се питаме – това ли е мястото, в което влязохме преди години, или вече сме в нещо съвсем различно.
От Meta Platforms ще ни кажат, че това е развитие. Че така „откриваме ново съдържание“. Че алгоритъмът „разбира интересите ни“. Че това е по-добро потребителско изживяване.
Само че ние не сме поискали това.
Никой не ни е питал дали искаме да заменим приятелите си с препоръчани профили. Никой не ни е обяснил как точно се определя кое е „релевантно“ за нас. Никой не ни е дал реален контрол върху това, което виждаме. И най-важното – никой не ни дава проверим отговор как работи този механизъм.
Нека си зададем няколко въпроса, без заобикалки:
Колко от това, което виждаме днес, идва от хора, които реално следваме?
Колко от него сме избрали съзнателно?
Колко е резултат от наши действия и колко е резултат от нечия чужда преценка?
И най-вече – можем ли изобщо да разграничим едното от другото?
Отговорите не са в настройките. Те не са и в публичните обяснения.
Платформата вече не работи по наш избор, а по нейна логика. Логика, която остава скрита. Логика, която не подлежи на външен контрол. Логика, която не можем да проверим, но сме принудени да приемем.
И тук има още един детайл, който рядко се казва на глас. Facebook от години носи етикета „социалната мрежа на пенсионерите“. Платформа, която по-младите постепенно изоставиха. И точно затова днес виждаме нещо друго – опит за догонване.
Алгоритми, наподобяващи тези на TikTok. Поток от кратко, бързо, непрекъснато съдържание. Без значение дали го следваме, важното е да не спираме да гледаме.
И очевидно този опит работи.
Това, което виждаме, не е просто „съдържание“. Това е селекция. Подбор. Подреждане. Решение, взето вместо нас – какво да ни задържи, какво да ни подразни, какво да ни накара да останем още малко.
И тук идва по-същественият въпрос:
Когато не ние избираме какво да гледаме, а някой друг го избира вместо нас – това препоръка ли е, или управление на вниманието?
Можем да скрием пост. Можем да натиснем „покажи по-малко“. Можем да ровим в настройки. Но потокът не спира. Само се пренарежда. Само сменя формата си.
И паралелно с това остава и друго усещане, което все по-често се чува – че платформата „знае“ повече, отколкото би трябвало. Че теми, за които сме говорили, се появяват почти веднага под формата на съдържание или реклами.
Има ли реално подслушване през микрофона? Публични, проверими доказателства за такова масово използване няма. Поне създателите на платформата упорито отричат. И защо да не отричат? Това би довело до огромен скандал, дори и юридически. Но въпросът не изчезва, защото отговорът остава непрозрачен за обикновения потребител. Дори без микрофон, остава неясно какъв точно обем от данни се събира – от поведението ни в приложението, от други сайтове, от свързани платформи.
А когато липсва яснота, се появява съмнение.
И то не е само технологично. Възниква и друг въпрос, който рядко се задава директно:
Стоят ли зад този модел единствено алгоритми за ангажираност, или има и други интереси – икономически, политически, свързани с влияние и контрол върху вниманието? Доказателства за намеса на руски ферми от тролове в изборите за президент на САЩ, когато Доналд Тръмп бе избран за пръв път, са налице.
А когато една платформа определя какво виждат милиони хора всеки ден, въпросът за интересите вече не е страничен.
Парадоксът става още по-видим, когато погледнем и в друга посока – много по-човешка и първична. Същата тази компания създаде и услуга за запознанства – Facebook Dating. По идея – място за създаване на връзки. По споделен опит от потребители, които са я използвали – често се превръща в бърз канал за повърхностни контакти.
Потребители на Facebook Dating коментират, че още при първи контакт с представители на противоположния пол са получавали директни предложения за еднократни сексуални срещи – без реално опознаване, без среща, без какъвто и да е контекст.
И тук логиката отново е същата:
не дълбочина, а скорост;
не връзка, а реакция.
Консуматорство...
Същият модел, който виждаме в новинарския поток, се пренася и в начина, по който се „срещат“ хората.
И постепенно се оказваме в среда, в която не следваме съдържанието – то следва нас. Реагира на всяко наше действие, на всяко задържане на екрана, на всяко колебание.
Това вече не е социална мрежа в смисъла, в който я познавахме. Това е система за дистрибуция на съдържание и внимание, в която ние не сме участници, а аудитория.
И ако имаме усещането, че губим контрол – това не е случайно. Контролът просто е преместен.
Не е изненада, че все повече хора започват да търсят изход. Част от тях ограничават времето си, други изтриват приложения, трети избират дигитален минимализъм – съзнателно намаляване на присъствието в подобни платформи.
Не като мода, а като реакция.
И тук остава последният въпрос:
Ще прогледнем ли най-накрая, че това не е същата платформа, в която влязохме преди години, или ще предпочетем да останем – образно, а за някои и съвсем реално в The Matrix, където някой друг избира какво да виждаме, какво да мислим и колко дълго да останем вътре.
