Георги РУСИНОВ
За персонални инвалидни паркоместа в Бургас вече почти няма място. Текстовете са в сила, но реалността налага временни откази за нови заявки просто, защото местата почти са изчерпани. Това заяви за „Черноморски фар“ председателят на транспортната комисия към Общински съвет – Бургас Евелина Михалева. 168 е общата им бройка за Бургас, като 85% от тях са в централна градска част.
По думите й проблемът не е само в капацитета. Има и съмнения за злоупотреби. Най-малко четири случая на съмнителни решения са известни на комисията, но проверка на практика не може да се направи.
„Нямаме правомощия. Дори когато има съмнения, че дадено решение е фалшиво, няма как да го докажем“, казва Михалева.
За един от случаите се е стигнало до жалба от съседи. Сигналът е изпратен до прокуратурата, но отговорът е формален: „всичко е наред“. Така темата остава затворена, без реална проверка.
Основният проблем остава липсата на контрол.
„Ние нямаме права да извършваме проверки. Като комисия няма как да проверяваме дори и когато някой е починал, а роднините му продължават да се възползват от персоналното място“, посочва тя и добавя:
„Разчитаме на доброжелателни съседи да подадат сигнал. Неприятна е ситуацията, защото темата е много деликатна“.
Правилата са ясни – персонални места се отпускат при над 90% инвалидност и задължително с нужда от чужда помощ. Специализираната наредба обаче бе отменена в съда и текстовете са прехвърлени в Наредбата за обществения ред.
Спорен остава и въпросът с общите инвалидни места.
„Няма ограничение за престой до 3 часа. Това беше текст от старата наредба. Искахме да го въведем в централна градска част – на местата с обществен достъп, но тогава атакуваха наредбата с аргумента, че се ограничават правата на хората с увреждания“, казва тя.
На терен проблемът е видим.
„Не можем да ги направим всички персонални. Има улици, където на една улица има по четири персонални. Отделно трябва да има и инвалидни. А улицата е с 30 места – като сложиш 4 такива, 2 за общо ползване, таксита… и хората няма къде да паркират“, обяснява председателят на комисията.
Изводът е прост: системата се задъхва. Реално нуждаещите се се увеличават, но заедно с тях расте и броят на онези, които се възползват. А когато контрол липсва, губят точно хората, заради които правилата съществуват.
