Официално. Реални проблеми има, институции подхвърлят статистика
Георги РУСИНОВ
Над 30 000 са жителите на област Бургас с ТЕЛК решения, а само в последната година експертни решения са издадени на над 12 000 души. Това отговориха за „Черноморски фар“ от Националния център за обществено здраве и анализи (НЦОЗА) и Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК).
По данни на НЦОЗА през 2025 г. на 12 307 лица с постоянен адрес в област Бургас е издадено експертно решение на ТЕЛК.
От тях 10 310 души са с призната трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане. Разпределението по тежест на инвалидност е следното:
- 2 124 лица с над 90%
- 2 430 лица между 71% и 90%
- 4 468 лица между 50% и 70%
- 1 288 лица с до 50%
Данните са предоставени от НЦОЗА, като от институцията уточняват, че не са компетентен орган по останалите въпроси от заявлението. Отговорът е подписан от директора на НЦОЗА проф. д-р Пламен Димитров.
Въпроси и вместо отговори…числа
Редакцията на „Черноморски фар“ отправи серия от въпроси към институциите, свързани както с обхвата, така и с функционирането на системата. От тях, както става ясно получихме само суха статистика и брой на хора с ТЕЛК решения.
Въпросите, които касаят пряко хората с увреждания и семействата им останаха без отговори. А те са:
- Какъв е средният срок за издаване на ТЕЛК решение?
- Колко случая са извън законовия срок през последната година в областта?
- Какви са причините за евентуални забавяния – липса на лекари, административен блокаж или натоварване?
- Колко хора са останали без доходи заради забавяне?
- Ще се промени ли практиката тежко инвалидизирани лица да преминават периодично през ТЕЛК?
По отношение на сроковете и случаите извън законовите рамки НЕЛК посочва, че подобна информация не може да бъде изведена от наличната информационна база поради липса на стандартизирани справки.
На въпроса за хората, останали без доходи, е уточнено, че той излиза извън обхвата на дейността на комисията.
Относно причините за забавяния не е предоставен конкретен отговор, а въпросът за евентуални промени в практиката при тежко инвалидизирани лица е определен като зависим от нормативна уредба, приета от Министерския съвет.
Абсурди – хора с парализирани и ампутирани крайници продължават да минават през комисии
Не е единичен случаят на 63-годишен айтозлия, инвалидизиран след прекаран тежък инсулт преди 20 години, който от тогава е с парализирана дясна ръка и крак и е със 100% нетрудоспособност, но се налага периодично да минава през комисия, за да му потвърдят, че не може да работи.
„Хубаво щеше да е да мога, но лекарите отдавна бяха категорични, че ръката и кракът ще си останат така. Въпреки това през определено време се налага да минавам през комисия, която да потвърди очевидното“, заяви той пред изданието ни.
Още по-абсурден е и случаят на друг мъж, който е с ампутирани крайници, но и той продължава да се явява за ТЕЛК решение.
„Сякаш ще ми поникнат нови…“, коментира той с нескрита ирония.
Друг съществен проблем за хората с увреждания е, че често има забавяния при произнасянето на решенията, а това води до прекъсване на пенсиите им, които за мнозина са единственият им доход, тъй като нямат близки, които да им помогнат финансово и да се грижат за тях в този период. От официалните отговори обаче липсва информация за това какви са причините за евентуални забавяния, както и колко хора в областта са останали без доходи заради това.
Има ли „ТЕЛК колонии“ в Бургаско?
Една от причините за запитването на „Черноморски фар“, освен проблемите, с които се налага често сами да се справят хора с увреждания, е изказване на заместник-кмета на Община Бургас Станимир Апостолов по време на предизборна среща с активисти на „Синя България“, в присъствието на лидера на партията Петър Москов, който бе и здравен министър.
Апостолов коментира, че в областта има „цели ТЕЛК колонии“, без да конкретизира тяхното местоположение или численост, както и дали става въпрос за определени общности.
Ето и думите му:
„Първенци сме по болничен престой – 2.5 млн. хоспитализации. Като прибавим към това и ТЕЛК колониите, които се увеличават – с 300 000 за последните 3 години (б.а. цифрите са за цялата страна по думите му). Образуват се в отделни райони на страната, включително и в Бургас. Това са цели колонии с ТЕЛК решения“.
Изказването му постави въпроса за реалния брой на хората с ТЕЛК решения в област Бургас.
В отговор на този въпрос директорът на НЕЛК Ани Александрова предоставя информация, базирана на Информационната система за контрол на медицинската експертиза (ИСКМЕ) към 25 март 2026 г.
Установени са 36 616 лица с издадени експертни решения на ТЕЛК във връзка с освидетелстване или преосвидетелстване за трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане.
Разпределението по категории е следното:
- до 50% – 3 782 лица
- от 51% до 70% – 14 538 лица
- от 71% до 90% – 9 429 лица
- над 90% – 8 867 лица
Населението на област Бургас към 31.12.2024 г. е 388 919 души, по официални данни на Националния статистически институт (НСИ). Може ли по малко от 10% жители с ТЕЛК решения да представляват „ТЕЛК колонии“, оставяме на читателите да преценят. Правим и важно уточнение, че в други региони на страната, особено в Северозапада, действително има документирани случаи през годините на съмнителни практики с издаването на ТЕЛК решения.
Как работи системата за базата данни?
В отговора си директора на НЕЛК уточнява, че действат като първичен администратор на данни за хората с увреждания в Информационната база данни, съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 и Закона за здравето.
Базата обединява две системи: Информационната система за контрол на медицинската експертиза (ИСКМЕ), въведена в експлоатация през 2020 г. и прехвърлена към НЕЛК през 2023 г. и Единната информационна система за медицинска експертиза (ЕИСМЕ), функционираща от 2014 г.
В ИСКМЕ се извършва експертиза по повод трайна неработоспособност и вид и степен на увреждане, докато ЕИСМЕ обхваща временната неработоспособност и приключването на по-стари производства.
Отбелязва се, че значителна част от лицата, преминали през ЕИСМЕ, впоследствие са преосвидетелствани, като последните им решения са постановени в ИСКМЕ. Поради технологичните особености информацията се предоставя на база стандартизирани справки именно от ИСКМЕ.
НЕЛК изрично подчертава, че: липсват стандартизирани справки за сроковете на издаване на решения и за случаите извън законовия срок; не разполага с информация за социалните последици, включително хора, останали без доходи; не може да се ангажира с позиции относно бъдещи промени в нормативната уредба.
Неяснота
Данните посочени от НЕЛК и НЦЗОА очертават мащаб, но не дават отговор на най-съществения въпрос – как работи системата за хората, които зависят от нея. Числата посочени от тях са измеримата част.
Неизмеримата остава извън официалните справки – сроковете, забавянията, прекъснатите доходи и административните процедури, които се повтарят дори при необратими състояния.
Институциите предоставят числа, но не и механизъм за проследяване на процеса. Липсват данни за спазването на законовите срокове, за натоварването на системата и за ефекта върху хората. Част от информацията не се събира, друга не се извежда, трета се определя като извън компетентност.
В резултат се оформя ситуация, при която системата е отчетна по отношение на обем, но не и по отношение на ефективност – като много други в държавата.
А между статистиката и реалността остават историите на хората, за които всяко решение не е просто административен акт, а условие за оцеляване.
