Предизвикателства. Как климатът и разходите променят условията за лозарство в региона
Магдалена Динева
Изминалата година не беше благоприятна нито за лозарството, нито за винарството в Сунгурларския регион. По думите на Жеко Жеков, дългогодишен производител в района и собственик на „Винекс Славянци“, поредица от неблагоприятни климатични фактори са оказали сериозно влияние върху реколтата.
„Имаше измръзване в началото на годината, след това две слани една след друга, а сушата допълнително влоши ситуацията. Не беше добра година за нашия район“, посочи той и допълни, че очакванията за настоящата лозарска година са тя да бъде по-добра.
Пожарите през лятото и нанесените щети
Сред негативните събития през миналата година бяха и пожарите в района на Сунгурларе. Огънят е достигнал до оградата на фирмата, но благодарение на бързата реакция на противопожарната служба и работещите на място, не се е допуснало навлизане на пожара във винпрома.
Изгорели са лозови масиви, но щетите не са в голям мащаб - между 50 и 60 декара.
Сортовете и адаптацията към региона
Районът от векове е лозарски, като най-добре адаптираният сорт остава сунгурларският мискет. Други сортове също се отглеждат успешно, но изискват повече грижи и обработки - сред тях шардоне и совиньон блан.
Наред с белите сортове, в района се отглеждат и червени - каберне, мерло и пино ноар и други, при условие че са подбрани подходящи терени с подходящи почви, климат и атмосферни условия.
Българското вино и външните пазари
По думите на Жеков българският потребител търси както местни, така и международни сортове. Производството в региона е силно експортно ориентирано, като над 60 процента от продукцията е предназначена за външни пазари.
„Задължително включваме български сортове във вината, които изнасяме. Това е нашето уникално предимство“, посочи той, като даде пример с купажи от шардоне и мискет или димят - комбинации, които не се срещат в други винени региони по света.
Според него именно този подход позволява българските сортове да бъдат разпознаваеми и търсени на международните пазари, където българското вино присъства с устойчиви позиции.
Нови продукти и пазарни тенденции
В отговор на променящите се изисквания на пазара се планира развитие на нови асортименти. Сред тях са по-нискоалкохолни и безалкохолни вина, които отговарят на световната тенденция към по-здравословен начин на живот.
Паралелно с това продължава работата и по нови асортименти от вина, ракии и бренди.
Разходи, труд и конкурентоспособност
Основно предизвикателство за бранша остава трудът. В лозовите масиви, които обхващат около 7000 декара, работят между 140 и 150 души, като дейността е предимно ръчна и нискоквалифицирана.
„Разходите за труд вече са по-високи от разходите за обработки и пръскане“, отбеляза Жеков. Повишаването на минималната работна заплата без съответно увеличение на останалите възнаграждения води до намаляване на конкурентоспособността.
В стопанството се търсят възможности за оптимизация - въвеждане на техника там, където е възможно, и преструктуриране на работната сила с цел по-ефективна организация.
Социална отговорност и фондация „ЛЕВА“
През 2008 г. е създадена фондация „ЛЕВА“ – социална инициатива, свързана с дейността на лозаро-винарския сектор в региона. Тя е основана с участието на български и чуждестранни партньори и представители на местната общност.
Фондацията се финансира изцяло от продажбите на вина с марка „ЛЕВА“ и ежегодно насочва около 200 хил. лв. към социални и екологични проекти.
Сред дейностите са стипендии за деца на работещи в сектора, безплатни детски градини в Сунгурларе и околните населени места, закупуване на учебници, организиране на училищни екскурзии и подкрепа за екологични инициативи.
„Целта ни е да инвестираме в младите хора, които да останат и да работят в района“, посочи Жеков.
Младите хора и бъдещето на региона
По думите му тези усилия дават резултат - има млади хора, които работят както в лозята, така и в избите. Подпомага се и паралелката по лозарство и винарство към гимназията в Сунгурларе.
Дори когато част от завършващите избират други професии и остават да работят в общината, това също се приема като положителен резултат за региона.
