Интервю на Георги РУСИНОВ
-Д-р Трошанова, новата поликлиника към Белодробната болница е факт. Колко чакан момент е това за Вас?
-Много се развълнувах и още съм под влияние на емоциите. Цял живот съм работила в стара сграда и никога не съм влизала в нова. Аз много се зарадвах, защото тази нова поликлиника стана съвсем случайно. Макар, че докладни има още от 2007-а. Когато дойде кметът, а той много често идваше по време на ковида – всичко беше много тежко тогава при нас. Много ни помогнаха от Община Бургас и Общинския съвет. Апаратура закупихме. Беше един много хубав жест. Другите бяха затворени, а ние работихме всеки ден. Тежко беше. И тогава като дойде той през лятото, ми каза да пиша проект за новата поликлиника. Станаха нещата в крайна сметка и виждаме всички, че е много хубаво.
-Колко необходима беше тази поликлиника тук?
-Много необходима! Това е за гражданите. Не може държавното и общинското здравеопазване да изглежда по-зле от лъскавите частни болници, които тръгват да стават конкуренция. Тук ще бъде един център за белодробно здраве. Имаме алерголог и кардиолог, които идват на повикване при нас. Идеята ми е да останат при нас. Да имаме два постоянни кабинета тук. Това да стане като стационар. Тук може да се направи един специализиран белодробен медицински център и да стане така, че гражданинът, идвайки тук, да са му всички специалисти на едно място. А не да обикалят. Да има една комплексна грижа. Добър пример за това е КОЦ. Пациентите много се оплакват, когато трябва да обикалят. Става въпрос за амбулаторните пациенти. За клиничните викаме специалистите на място. Отежнява се пътя на лечение. Сега ще искам всичко да ни е на едно място. Да не разхождаме пациентите. Повечето от тях са и възрастни хора. Задъхват се. Ние преди всичко сме лекари и трябва да лекуваме.
-Какъв е обхвата на профилактичната дейност на болницата?
-Ние правим много профилактични програми и много хора идват да ни търсят. Ходим по места навсякъде. Всичките учители, които започват да работят минават през нас, защото ние трябва да докажем, че не са заразни. Всички, които са в общественото хранене идват също. А мястото е малко. Болни със здрави хора на едно място не е добре да се смесват.
-По време на откриването споменахте, че и студентите от БДУ ще могат да се възползват от новата поликлиника.
-Да. Има една зала за тях да имат възможност да им четат в нормална обстановка лекции. Другото, което е, че те трябва да карат стаж в болницата. Ама не е хубаво да влизат при болните заради риск от разпространение на инфекции. Така, че ще стане обратното. Студентите ще са тук, водим им пациента в количка и им се обяснява. Искам да разчупя този навик, по който досега се работи. Представете си в една малка болнична стая, а нашите са най-много с по три легла, да се изсипят десет студента вътре, за да им се преподава и показват практически знания с пациенти. Затова искам да избегна разпространението на инфекции. Освен това залата тук в новата сграда ще служи и за други медицински презентации.
-Да кажем и какво предстои за старата сграда на Белодробна болница?
-Няма много такива сгради в Бургас. Тя е паметник на културата. Сменихме вратите и прозорците по мерки за енергийна ефективност. Архитектите като дойдоха видяха, че няма нужда от саниране, защото на това старо строителство стените му са дебели и отвън, и отвътре. Имаме разрешение, както се казва да обелим болницата – да оставим до тухла, да се измаже и боядиса отново в бяло. Това е много стара идея за цялостния ремонт. Няколко пъти общината ни е отпускала средства за кърпежи, но ние кърпим, а то пак пада. Затова няма начин – трябва да се ремонтира основно. Иначе вътре съм я оправила болницата и изглежда добре. Има пропуски, които обаче не зависят от нас. Това е, че не всяка стая има санитарен възел, защото сградата е стара. Иначе мивки има във всяка стая с топла и студена вода. Няма мръсна канализация обаче, защото сградата е строена през 1926-а.
-Споменахте за специализирани кабинети. Какви ще са те?
-Алергологичен и кардиологичен. Те са най-близко като симптоми – белодробната патология, астмата отиват при алергиите. Възрастните хора са в контакт пък с кардиолозите. Имаме и ехограф, затова ще се опитам да затворя цикъла, така че като дойде пациентът тук да знае, че ще бъде обслужен и няма да обикаля излишно.
-Откъм техника и персонал всичко осигурено ли е?
-Абсолютно всичко! Имаме си всичко необходимо. Два нови рентгена имаме, ехографи казах, единият е по-обикновен, а другият ехокардиограф, с който може да се мери налягане в белодробната артерия. Това ще е в голяма полза и за лежащите пациенти в болницата.
-Очаквате ли хоспитализациите да спаднат с работата на поликлиниката като превантивна мярка?
-Очаквам да спаднат, защото в МБАЛ „Сърце и мозък“ откриха белодробно отделение. Чудя се защо е необходимо да се открива такова ново отделение, тъй като нашата използваемост е около 80%. Затова смятам, че ще има отлив от пациенти при нас. Но те хората ни знаят. Аз на това разчитам. ТУБ-а го знаят всички. Освен това имаме много квалифициран персонал. Моите доктори и сестри са от друго месо кайма. Всички сме наследници на едни много стабилни лекари от миналото, вече покойници, които ни научиха как да работим. Това са традиции. Другото, което е – да не бързаме с болния. Той и без това няма въздух и му е трудно.
-Каква е актуалната статистика на най-честите белодробни заболявания?
-Това, което аз мога да кажа е за белодробната туберкулоза, защото основата, на която сме създадени преди 100 години е тя. От там тръгва цялата история на белодробните болници в България. За миналата година имаме само 52 болни на 400 000 души население. Това си е голям успех. Като говорихме за профилактиката, ние имаме много силна профилактична програма. Тази година сме направили 4 пъти масови профилактични дни. Преглеждаме хората, а те като са безплатни прегледите, идват. И се чувстват обгрижени. Освен това посетихме 1260 човека в затворени колективи и общежития в „Победа“, в „Рудник“, по старчески домове, по домовете за дълга грижа и правим прегледи и анкети. В едно голямо предприятие 180 човека прегледахме. А това вече е превенция. Всичко това пак е безплатно.
-Кога да очакваме грипът?
-Предполагам до седмица-две. Може да мине кротко, но може и да е по-бурно. При нас обаче от 2000 пациента, над 60% са лекувани от пневмонии. Астматиците ги няма. Те вече не стигат до болнично лечение. Години наред ги лекувахме, но фармацията там навлезе много стабилно. Ползват си помпичките и инхалаторите. И сега са много малко тези, които имат нужда от хоспитализация. За съжаление хроничния бронхит и неговите усложнения и пост-ковидните симптоми са голям проблем. Ковидът ни остави доста грижи – отпадналост, липса на концентрация, мозъчна мъгла. Ковидът направи и много фибрози. Замести нормалната белодробна тъкан с гъста, през която няма газообмен. И сега го виждаме това и казваме: „А, този пациент е карал ковид“. Опитваме да намерим път за лечение, но за съжаление често ни идват пациенти и в дихателна недостатъчност, което е доста по-трудно. Друг голям проблем е затлъстяването, защото такива пациенти правят нарушения по време на сън – т.нар. сънна апнея, за която също изследваме. Касата обаче не поема друго освен диагностика, а апаратурата е скъпа.
-Има ли ръст на хроничните белодробни заболявания?
-Има, да. Защо ще питате? Всеки тръгва да лекува кашлица с антибиотици. Доктори не знаят механизма на лекарствата и бъркат. Аз казвам – оставете ни ние да си вършим работата. Антибиотикът не е противокашлично средство. Направихме резистентност на бактериите към тях. Унищожихме антибиотици, които не могат да действат, защото бактериите имат 60-70% резистентност. Хроничните заболявания идват и от урбанизацията. Сега, ако станем по-зелени и по-чисти ще падне процентът.
-За финал какво ще кажете на хората като съвет с откриването на тази нова поликлиника?
-Повече да идват за профилактични прегледи, отколкото за лечение. Това бих пожелала. Разберете – това е един подарък от общината за нейните граждани. И той е хубав.
