Силвия Шатърова
Магдалена Динева
"Идеята ни е да съживяваме стари рецепти, да ги показваме и да стимулираме хората да се хранят здравословно, по начин, по който да не се притесняват в реалния живот какво им се предлага и какво не", каза д-р Милен Николов, директор на Регионален исторически музей - Бургас, който представи днес рецепта за бахур в етнокухнята на музея.
По думите му в съвременността бахурът често е натоварен с леко вулгарен привкус, но всъщност това е основно ястие за старите българи, познато още отпреди 300-400 години. "Връзката му с празниците е несъмнена. Може да се каже, че бахурът е един от символите на Коледа. След 40 дни пости всички са чакали коленето на прасето - основният източник на протеини, а най-вкусната част е именно бахурът", обясни д-р Николов.
Той разказа и за начина, по който ще приготви бахурът: "Бахурът ще бъде изцяло от свинско - бял дроб, сърце, бъбреци, карантия, както и по-мазно месо. Подправките са малко праз, черен пипер, чубрица и сол. Всичко се смила, омесва, пълни се в свински черва и се вари около два часа и половина. Пуска се във вряла вода, след което се оставя на бавен огън. След като изстине, е готов за консумация".
По думите му в най-старите рецепти се е използвал и булгур, но той е предпочел да не експериментира. "Бахурът е и любимо мезе за вино", допълни директорът на музея.
Д-р Николов припомни, че кости от питомни прасета са открити в Месопотамия и Кипър още отпреди около 12 000 години. "Прасето е непретенциозно животно - яде всичко и лесно се отглежда. В Древен Рим свинското месо е било широко разпространено. Например мортаделата е римска рецепта, документирана още през I–II век. През XVII век дори кардинал от Болоня е разпоредил тя да се прави само по една утвърдена рецепта, а всички други варианти са били забранени", посочи той.
