Аз съм оптимистично настроен и силно вярвам, че здравеопазването в България може да се промени към по-добро
Интервю на Георги РУСИНОВ
-Какво наклони везните да останете в Бургас след дипломирането си, вместо да потърсите развитие в по-голям град или чужбина?
-Добър въпрос. Честно казано първоначално бях доста скептично настроен към Медицинския факултет в Бургас, защото е нов, няма утвърдени традиции. Не знаех дали ще има достатъчно преподаватели, които да ни научат и още куп други неща. Исках да се преместя още в самото начало в друг град, но постепенно минавайки през първите семестри виждах позитивната страна на това, че е нов факултетът, че сме малък поток. По този начин преподавателите имат повече възможност да ни обръщат по-голямо внимание. Ако искаш нещо да питаш, да стажуваш, никога не ни се отказва, което също помага, защото ставате по-близки с преподавателите. С някои от тях в момента сме в приятелски отношения, а с други работим заедно в УМБАЛ-Бургас.
-Кога взехте решението да станете лекар и какво беше конкретното събитие или човекът, който ви мотивира?
-В интерес на истината като всеки тийнейджър бях доста щур и всъщност изобщо не знаех какво ще правя с живота си. Но обичах предизвикателствата и винаги съм искал да се изправям срещу най-трудните, трудоемките. С помощта на майка ми, която е медицинска сестра и ми даде насоки в медицината. Историята ми не е типичната, че от малък съм знаел, че искам да стана доктор. Затова хората няма нужда да си мислят, че трябва да са влюбени в медицината и затова да я запишат. Тя любовта идва постепенно с годините в университета, с практиките, които имаме след това в работата. Така човек се пленява от тази хуманна професия.
-Имате ли ролеви модел в медицината – преподавател, лекар или близък, който е оформил професионалното ви мислене? Споменахте, че майка Ви е медицинска сестра.
-Тук краткият ми отговор е по-скоро не. Аз не съм от този тип хора и нямам определен човек на когото да се възхищавам и да искам да бъда като него. Според мен всеки един човек в медицината трябва да попипва като гъба знанието от всички преподаватели, колеги, всеки, който по някакъв начин му дава някакви знания, за да може да се създаде като уникален специалист, взел най-доброто от всички негови колеги специалисти.
-Защо избрахте точно обща хирургия и какво ви дава тази специалност като усещане за смисъл и развитие?
-Тук пак ще спомена майка ми. Специалността си я избрах покрай нея. Тя работеше дълго време в „Обща хирургия“ в Търговище и постоянно като малък си ходих при нея в отделението. В последствие като започнах да уча „Медицина“ от рано, може би бях първи курс, когато започнах сам да ходя в отделението. Екипът беше изключително приветлив. Лекарите ми дадоха доста ценни знания и според мен те са част от всички, които запалиха страстта ми към общата хирургия.
-В тази връзка как оценявате условията за работа и обучение на младите лекари в Бургас в момента?
-Предимството в момента в Бургас е, че няма толкова голям наплив от специализанти, както е в София, Варна и Пловдив, което ни дава възможността да работим повече, да виждаме повече случаи, да попиваме тези ценни знания, да ставаме все по-добри. Иначе относно условията, ако говорим за чисто финансовата страна – не са розови нещата. Но то не е само в Бургас, в цялата страна е така. Няма млад лекар, който да не дава допълнителни смени, да не работи на второ място, или дори на трето, защото и такива колеги има. Това не е с цел алчност, а за да може да се поддържа нормален стандарт на живот. Затова тук ще помоля хората да ни подкрепят на протеста за младите лекари. Не е нормално някой на стандартна работа, за която не се изисква висше образование, без да дава допълнителни смени, да получава по-висока заплата от нас. Само за сравнение – един лекар докато стигне до ниво специалист учи между 9 и 11 години. Наистина много труд и усилия се влагат в нещо, което продължава да не е добре заплатено.
-Оптимист ли сте за развитието на медицината в града през следващите 5–10 години. Какви са реалистичните цели, а не пожелания?
-Да, честно казано, да. Аз съм позитивно настроен човек. Здравеопазването в Бургас се развива с бясна скорост. Строят се нови болници, нови корпуси към тях. Което е много хубаво, защото по този начин се привличат специалисти и специализанти. След 10 години това ще е много голям плюс, защото ще се е вдигнало много нивото на медицината локално. Все пак конкуренцията изгражда качеството. Всеки се старае да бъде по-добър от колегата си, да може повече пациенти да го търсят и т.н.
-Виждате ли конкретни промени, които биха направили Бургас по-привлекателно място за младите хора като цяло, не само за младите лекари?
-Смятам, че Бургас в момента е достатъчно привлекателен град и място за живеене. Не мога да дам някакви конкретни идеи, или да посоча проблеми, но щом идват нови специализанти и специалисти да работят тук, вместо в градовете в които са израснали и са оставили близките и приятелите си, това е огромна крачка и явно има и защо.
-Вие планувате бъдещето си в Бургас, или е само временна спирка?
-Аз тепърва съм в началото на моята специализация и имам 5 години до края й. Мисля цялата да я изкарам тук и живот и здраве, ако всичко е наред, с най-голямо удоволствие ще остана тук, ако условията ме устройват, защо не. На мен ми харесва страшно много града.
-Кои моменти от ежедневната работа ви напомнят защо тази професия си струва, въпреки натоварването и отговорността?
-Изключително голямо е натоварването. Работи се на няколко места, а заплащането е ниско, както отбелязахме. В крайна сметка усмивката на лицата на пациентите, след като си им помогнал е най-уникалното чувство. Затова нашата професия е хуманна. Аз съм млад лекар, през моите ръце не са минали много пациенти все още, но и един от тях да ми се усмихне на ден и да ми благодари за това, че съм успял да му помогна, това е страхотно. Не мога да го сравня с друго.
-Притеснява ли Ви, че има един известен процент от лекарите, които с опита стават по-дистанцирани от хората?
-Според мен не е нормално в никакъв случай. Но от друга страна ги разбирам тези по-възрастни колеги, защото работата е изключително много, няма достатъчно медицински персонал и тук не говорим само за лекари, а и за медицински сестри, помощен персонал. При тези липси отговорността е огромна. И когато това системно се натрупва с годините, ги разбирам колегите, когато са малко по-арогантни към пациенти. Но със сигурност не е нормално.
-Какво бихте казали на студент по медицина, който днес се колебае дали да остане в Бургас или да тръгне навън – в друг град, или чужбина?
-Смятам, че конкретно в Бургас студентите имат огромно предимство пред другите университети именно заради това, че потоците са малки, преподавателите ни са страхотни и всеки един от тях иска да даде нещо от себе си, да научи неговите студенти. Другото, което е като предимство е, че във всички бургаски болници можеш да стажуваш. Вратите са отворени навсякъде. И всеки един специалист, дори и да не е преподавател в университета, има желанието да обясни на студентите, или младите лекари, които са там. А стажуването е задължително за всеки един студент по „Медицина“, защото по този начин може да открие своята специалност, която ще го заплени. Както се случи при мен. Относно младите лекари дали да останат в България, или да заминат в чужбина, ще бъда съвсем кратък – аз съм оптимистично настроен в тази посока и силно вярвам, че здравеопазването в България може да се промени в по-добра посока. Вярвам, че за да стане това нещо, ние младите лекари трябва да сме заедно, и заедно можем да направим тази промяна. Нека спрем изтичането на мозъци в чужбина.
