Писателят в Айтос: Голямата литература освен талант, изисква много труд и почтеност
- Акад. Зарев, добре дошли в Айтос. Били ли сте някога тук? Какво си представяте когато чуете Айтос?
-Благодаря ви. Многократно съм минавал през Айтос, когато магистралата не беше построена, на път към Бургас, към Созопол, където изкарвахме лета с моите деца. Тогава минавах през Айтос - много красив, китен град, но незнам много за него. Сега видях паметника, направен за падналите за свободата на България в петте войни - изключително красив, невероятен паметник. Много значещ паметник, освен с патриотична стойност, с огромна духовна стойност. За него знам, че е изграден благодарение на общите усилия на Общината и патриотичните организации.
- Кметът Васил Едрев Ви връчи почетен Плакет „Айтос“ за големия жест да уважите поканата, и да сте тук за айтоските празници. От много време не сме посрещали белетрист с 14 романа, които чете цяла Европа. Благодаря Ви от името на айтозлии!
-Благодаря ви и аз от свое име. Първо за поканата, за удоволствието да дойда тук и да бъда сред вас, сред хората на Айтос. Ще се опитам да им разкажа това, което съм правил през живота си. Правил съм само едно- писал съм. И се надявам, че срещата ще мине прекрасно.
-Мисля да започнем с Вашия баща. Как се живее, израства пред погледа и с бащинството на големия акад. Пантелей Зарев? Какво беше Вашето детство, младостта Ви?
-Моето детство, моята младост бяха много лесни и много трудни. Моята младост беше много лесна, защото наистина имах разбирането от моите родители, особено от баща ми - подкрепата да пиша, да творя. От друга страна беше трудно, защото много хора ме бъркаха с него. Така някак си, неговата сянка беше много тежка, много сложна, много трудна, но аз изпълзях. И това беше причината така да се зарадвам, когато бях избран за академик, защото скочих до него. Моят баща беше суров човек, беше типичен кабинетен учен.
В детството ми, ние имахме три огромни библиотеки, някак мрачни, излъчваха нещо готическо, нещо потискащо. И от респект към книгите в тях, от духовността, скрита в тези библиотеки, аз до осми - девети клас не бях чел нищо, с изключение на приключенските романи на Карл Май, Емилио Салгари, Жул Верн.
В девети клас случайно ми попадна една книжка с новелите на Стефан Цвайг. Прочетох я и бях изумен от силата, от могъществото на словото. От това, че има един друг свят освен този, който е лесно познаваем, който е навсякъде около нас, който ни заобикаля. Има един друг висок духовен свят и това някак си толкова дълбоко ме смути, че аз не можах да спя няколко нощи от впечатлението на тези великолепни новели. Бях толкова впечатлен, че не само започнах да чета много, но и пожелах да стана писател. И тогава написах първия се разказ, който имаше ужасно претенциозното заглавие „Човекът и безкрайността“.
За баща ми искам да кажа това, че когато на 32 - 33 години излезе моят роман „Битието“, /това е първата част от трилогията ми Битието, Изходът, Законът/ бяхме в Бистрица, където имаме вила. Аз му дадох ръкописа, той го прочете, извика ме – видях, че беше просълзен, и ми каза само едно „Облечи бяла риза“. От тогава, винаги, когато завършвам нов роман, аз обличам бяла риза. Това беше много красив и важен жест за мен.
-Имали ли сте конфликти, спорове на тема литература?
-Не сме имали конфликти. Той беше винаги много сдържан в оценките си, много внимателен. Стремеше се да не ме засегне, да не ме обиди, но се стремеше и в никакъв случай да не ме поощри прекалено много. Той успя да ми внуши, че голямата литература освен талант изисква и много труд, много почтеност.
-Вярващ човек ли сте? Заглавието на последната Ви книга „И аз слязох“ звучи евангелски. Защо решихте и как събрахте кураж да напишете романа за Исус Христос?
-Благодаря за този въпрос, той е много важен за мен. Това фактически е четиринадесетия ми роман. Интерес към Исус Христос съм проявявал в своята младост, в юношеството си. Аз не съм религиозен, но съм вярващ. Има голяма разлика, защото религиозният човек е свързан с църквата, а църквата е институция, а всяка институция има свои ясни и категорични правила, закони, необходимости, които трябва да бъдат спазвани. Докато, според мен, вярата трябва да бъде свободна, ако е искрена особено - трябва да бъде свободна, както свободен е човекът. Аз в младостта си бях написал много важно есе, което е в моята втора част от трилогията - в Изходът, в което обвързвам проблема с властта. Това е проблем, който ме вълнувал цял живот и цял живот аз съм писал за властта.
Фактически това досещане, което имах, отговоря на най- важния въпрос „Защо Бог изпраща на Земята и човек и Бог?“ Можеше да изпрати ангел, или можеше да изправи само човек или само Бог, а той изпраща и човек и Бог. Защо? Отговорът на този въпрос аз го давам в този роман.
-В каква пропорция са истината, такава, каквато я знаем за Исус и литературната измислица?
-Това, което вие казахте е много важно. От къде успях да набера нахалството, да пиша за този изключително свят символ в историята на човечеството?! Бях болен от Ковид, тежко болен и сънувах, че трябва да напиша този роман. Не беше глас, аз никога не съм изпитвал такива високи езотерични чувства и някакви видения особени, но на мен ми беше казано, че трябва да напиша този роман. И когато на другата сутрин се събудих, първо се чувствах по-добре и второ - в мен узря решението да напиша този роман. От съвременните автори няколко души имат жития на Исус Христос - Норман Мейлър големия американски писател, Амели Нотомб, голяма френска писателка, но те са кръстили своите книги Жития. Тъй като аз исках на всяка цена романът ми, текстът ми да бъде по-свободен, да мога да разкажа неща, които съм убеден, че са се случили, но пък те са някак еретични, за да ги разкажа точно, кръстих книгата си роман. Защото романът е свободен текст.
-Някой опитвал ли са е да ви обвини, че сте еретик, да Ви критикува, че си измисляте?
-До момента – не. Може би, имено защото се усеща огромното ми човешко уважение към тази наистина изумителна свята личност, която идва да изкупи цялата възможна вина. Мога да ви кажа защо според мен, Бог изпраща и човек, и Бог. Защото еврейският Бог е доста жесток сам по себе си, в желанието си да установи властта си над човека, той си служи с насилие непрекъснато. Той праща потопа, което почти унищожава човечеството.
-Защо трябва да прочетем този роман? Как бихте го препоръчали, на някой, който още не го е чел?
- Ако човек иска да разбере първо, по каква причина това сказание, това невероятно сказание оцелява през вековете. Оцелява над две хиляди години, представете си какво е това, при положение, че почти няма записан текст. Думите на Христос почти ги няма, те са забравени. Но неговият подвиг, неговият пример, неговото разпятие е изключително важно.
Вторият голям въпрос е, по каква причина Бог изпраща и човек и Бог на Земята? И третият въпрос е Защо и по каква причина евреите, които очакват своя мисия в продължение на векове не разпознават Исус Христос като своя мисия?
Така че романът съдържа разказ доста познат, който върви горе- долу по сказанието, върви горе-долу по Новия завет, по тези четири Евангелия, които разказват историята на Исус Христос, но в него има изключително много важни и нови неща. Например, аз разказвам неговия живот между раждането му и 33-годишната Му възраст. Защото евангелията говорят за раждането му и след това той се появява вече на 33 години. Опитвам се разкажа и това, което реално според мен, убеден съм, че се е случило.
НП
