Магдалена Динева
Проблемът в Черно море е по-слабото охлаждане през зимата. За това алармира проф. д-р Валентина Тодорова, директор на Института по океанология към Българската академия на науките, която участва в Международния форум „Черно море 2030: Партньорство за устойчиво бъдеще“, част от инициативата Blue Gates Project. Тя представи ключови данни и изводи за състоянието на Черно море.
Сред основните акценти беше програмата Евро-Арго. Държавата е страна по тази програма и чрез Националната пътна карта за научна инфраструктура е финансирала закупуването на т.нар. Арго буйове.
Арго буйове – очите на науката в Черно море
Арго буйовете представляват автономни устройства, които се движат пасивно по морските течения и събират данни за физическото и биогеохимическото състояние на морето. Информацията от тях се използва за моделиране, прогнозиране и мониторинг на Черно море.
„В момента в Черно море оперират 11 Арго буя, от които 8 са пуснати от Института по океанология“, подчерта проф. Тодорова. Данните от тях се интегрират и в европейската програма Copernicus Marine Service.
Основни проблеми на морската среда
Състоянието на морската околна среда е сложен въпрос, отбеляза проф. Тодорова. Сред основните проблеми са устойчивото управление на рибните ресурси, замърсяването с твърди микроотпадъци (микропластмаси) и влиянието на климата.
Според последните данни на ФАО, от седем наблюдавани вида риби в Черно море единствено трицоната се експлоатира устойчиво. Останалите видове, включително калканът, продължават да са подложени на свръхексплоатация. „Въпреки че се върви в правилната посока, все още има какво да се желае“, коментира проф. Тодорова.
Замърсяване и микропластмаси – новото предизвикателство
Замърсяването с твърди отпадъци е глобален проблем, който засилва своето влияние и по Черноморието. Изследвания на учени показват, че по време на COVID-пандемията замърсяването на плажовете е било значително.
Други проучвания разкриват наличие на микропластмаси в стомашното съдържание на някои видове риби и китоподобни бозайници, изхвърлени на брега. Това потвърждава, че микропластмасите вече са част от хранителните вериги, включително и човешката, което представлява реален риск за здравето.
Климатични промени и кислородният баланс на морето
Арго буйовете предоставят ценни данни за климатичните процеси в Черно море. Те периодично се спускат на определена дълбочина, измерват температурата, солеността, разтворения кислород и други параметри, след което изпращат информацията към спътници чрез GPS.
На базата на тези данни учените отчитат изчезването на характерния междинен студен слой в морето. „Проблемът в Черно море не е толкова повишаването на летните температури, колкото по-слабото охлаждане през зимата“, пояснява проф. Тодорова.
Когато водите се охлаждат по-силно, те потъват по-дълбоко и внасят кислород на значителна дълбочина – в миналото до 150–200 метра. Сега, поради по-слабото охлаждане, този процес се ограничава, което води до намалено количество кислород в по-дълбоките слоеве.
„Ако тенденцията на затопляне продължи, хабитатът на различни видове ще се свива все повече“, предупреждава проф. Тодорова.
