Театърът като будител – „Крадецът на праскови“ в Културен дом на НХК
Силвия Шатърова
В седмицата преди Деня на народните будители една история заслужава две минути.
Театрална постановка по класиката „Крадецът на праскови“ – зала, пълна с ученици.
Буквално преди началото си мислиш, че това ще е типично ученическо представление, което няма да ти донесе наслада и дори може да те огорчи.
Практиката сочи: ще е шумно, ще се влиза и излиза от залата, ще има коментари и реплики.
Но не!
Цялата зала на Културния дом на НХК беше притаена.
Само три телефона звъннаха по време на цялото представление, а след всяко действие – аплодисменти.
Мислиш си, че тематиката за примирената Елисавета, живееща като птица в клетка, им е далечна.
Ала любовта на Лиза и Иво Обренович ги завладява.
Актьорите – чудесни!
Може би именно това допринесе младите зрители да се хипнотизират, защото в един лош свят се ражда нещо красиво – и те, младите, го усетиха.
Да, има нужда от класика!
И да! Водете учениците на театър.
Не знам от кои училища бяха тези ученици, но както те, така и техните учители заслужават едно голямо „Браво!“
Дано деца на мои приятели са били в залата. Дано има учители, които да се припознаят.
Но да – има надежда!
Тя беше в коментарите на младите хора на излизане от залата – някои се разплакаха, други казаха, че наистина им е харесало.
Поставяйте класически произведения!
Те затова са класика – защото се четат, гледат и вълнуват всяко поколение.
Аплодисменти за актьорите от МДТ „Константин Кисимов“ – Велико Търново, които също допринесоха за тази магия. Аплодисменти за режисьора Бойко Илиев и неговия поглед върху повестта на Емилиян Станев.
Преди да отида на тази постановка, ме попитаха:
„Какво още ще научиш от нея? Каква нова интерпретация ще видиш?“
Може би това – че има ученици, които се увличат по Емилиян Станев, по театъра и по класическите творби.
Предизвиквайте се и се изненадвайте!
