Трансформация. От забравен строеж и градска легенда до сцена за култура и въображение
Магдалена Динева
Изминаващата седмица ще се помни дълго от бургазлии. Защо? Защото през нея се случи едно от най-интересните събития на годината - фестивалът "Вода", който намери своя дом в "Дупката". Дълги години това пространство остана скрито от погледите както на жителите на морския град, така и на неговите гости. Около него витаеха само митове и легенди. Но чрез фестивала за съвременни изкуства "Дупката" успя да заживее нов живот и да се открие пред всички онези, които са жадували да разберат какво се крие зад огражденията.
През годините площад “Тройката” е сменял многократно името и лицето си. А кварталът в съседство - между улиците “Гурко”, “Славянска” и “Хан Аспарух”- е преминал през значителни трансформации. Такава предстои и през следващите години.
Историята
В началото на XX век на това място е бил краят на града с пазарско тържище, хан и мелницата на Иван Хаджипетров. През годините мястото се развива, започва строежът на по-големи мелници и хотел.
През 1934 година на площада е монтирано осветително тяло с три електрически лампи, което дава настоящето име на площада - “Тройката”. Тогава започва и облагородяването и залесяването на площада.
Интересен факт е, че разговорното име, дадено тогава, става официално име на площада след повече от половин век.
Кварталът на изток от площада е така наречената Татарска махала, с ниски жилищни постройки. Към площада са били представителните къщи на видни бургазлии. На ъгъла с ул. “Хан Аспарух” и площада е имало закусвалня, зад която е била “Азизие” джамия.
Всички сгради в квартала са съборени след 1986 година, за да бъде построен градски универсален магазин.
След спиране на строителството на градския универсален магазин (ГУМ) в края на 80-те, строежът е изоставен и става опасен. През 2006 година надземните стоманобетонни конструкции са съборени и остават само стените в подземните части.
Сред бургазлии мястото е известно като “Дупката” или “Жабарника”, заради почти постоянното наличие на дъждовна вода в ниската част на имота.
Голямата част от територията на “Дупката” е собственост на община Бургас и в края на септември 2025 тя обявява международен архитектурен конкурс под надслов “Парк зона 3”:
- паркова среда;
- пространство за култура;
- зона за административни услуги.
Фестивалът
Един международен фестивал обаче преобрази пространство на “Дупката” и му вдъхна нов живот. Водата има способността на променя и да придава друг облик на средата, която завладява.
Така и фестивалът, който носи името на природната стихия, успя по съвършен начин да се настани в “Дупката” и да върне бургазлии далеч в миналото - когато тази територия е била достъпна, а не далечна и митична.
Макар и пространството да изглежда недотам приветливо, многото и разнообразни кътчета, които бяха инсталирали от фестивала, му придадоха един по-уютен вид. А и хората в него допринасяха за очовечаването на заобикалящите ги бетон и дива природа.
Спускайки се по утъпкания склон на “Дупката”, бургазлии и гости на града бяха посрещнати от разнообразни зони. Решението откъде да започнат своето своеобразно пътешествие беше изключително трудно.
Палатковият лагер, който беше разположен насред тревите, определено бе една от първите атракции, които грабваха вниманието. Интерпретациите около неговото предназначение могат да бъдат толкова, колкото са и хората, които ще го зърнат. Но определено изглеждаше като организиран ученически лагер, разположен около водите на някоя река или езеро - кой, където пожелае. В тези палатки навярно туптят млади и развълнувани сърца, които жадуват за приключения.
А когато към палатковия лагер прибавим и зоната с хамаците, хармонията е завършена. Можем да продължим със същия този размах да развихряме въображението си, като си представим как същите тези деца от палатките отиват да се излегнат на хамаците, за да си отдъхнат от дългия ден на скаутски преживявания.
Всяка атракция, поместена в пространството на “Дупката”, носеше своя собствен чар и белег за уникалност.
Но може би най-забележително и също толкова мистериозно бе едно мрачно масивно стълбище, което не бе допълнително поставен арт експонат от организаторите на “Вода”, а е било там много преди това.
Мистериозният тунел
Накъде ли водят стълбите? Легендите са много, но най-сетне имахме възможност да ги проверим.
Тръгвайки от долу нагоре по стълбището, стигнахме до врата, която се намира до паметника на жертвите на комунизма. В продължение на години тази врата бе недостъпна за гражданите и това е напълно разбираемо. Дотук обаче са фактите. Оттам насетне започват легендите.
Редица бургазлии са на мнението, че този тунел със стълбите е съществувал още по време на Партийния дом, за чието наличие по-младите ни читатели сигурно не са наясно. Но най-просто казано - Партийният дом се е намирал там, където в момента е Съдебната палата.
Сградата е построена през 1980-те години за партиен дом на Българската комунистическа партия. През 1990 година е национализирана и от 1991 година в нея се помещава новосъздаденият Бургаски свободен университет. През 2004 година той се премества в нова сграда, а бившият партиен дом е превърнат в съдебна палата, в която се помещават всички бургаски съдилища (районен, окръжен, апелативен и административен съд) и органи на прокуратурата (районна, окръжна и апелативна прокуратура).
Този тунел, според някои бургазлии, е помагал на висшите държавници от комунистическия строй да се измъкват незабелязано по всяко време, без да могат да бъдат проследявани от никого.
За други обаче тази легенда не е валидна и те считат, че стълбището просто води към подземния паркинг на недостроения ГУМ.
В обувките на Шерлок Холмс
Каквато и да е истината зад стълбището на “Дупката”, едно е сигурно - възможността да се докоснем до него чрез международния фестивал “Вода” ни позволи на влезем в обувките на прочутия герой Шерлок Холмс и да размишляваме, дори и без шлифер.
А когато към това добавим и невероятните арт инсталации на фестивала, преживяването придобива цялостен вид. Както мислите ни, така и сетивата, чрез които възприемаме изкуството, бяха напълно въвлечени в магията на “Вода” и в тайнствеността на “Дупката”. И ще продължат да бъдат там още дълго време.
