Интервю на Магдалена Динева
- Как премина фестивалът „Вода“ и как Ви се стори той, позициониран в пространството на „Дупката“?
- Според мен се получи много значително събитие. Това, което хората казват, е, че мястото е невероятно, че са като в сън. Много от тях казват, че Дупката трябва да остане така, както си е. Защото това наистина е едно много необичайно пространство, което създава поглед към съдържанието, което е поставено в него. Защото имаш много гледни точки – отгоре и отвътре, което рядко може да бъде постигнато. Мисля, че самото разположение на Дупката, как изглежда тя, тази комбинация между бетон и дива природа, само по себе си говори и вече има съдържание в него. А с хората в това пространство съдържанието става още по-голямо.
Гледам на фестивала с един режисьорски поглед и го гледам като филм. За мен Дупката е местообитанието, а съдържанието са светлината и хората.
- Срещнахте ли трудности при преобразяването на пространството? Знаем, че обилните валежи наложиха отлагането му с една седмица.
- Това беше огромна трудност, защото да преместиш международен фестивал за след една седмица е много сложно. Имаше несигурност – какво ще се случи, дали въобще ще можем да го направим, финансовият ангажимент, който е много голям. Изключително трудно беше, но се случи.
Щастливи сме, че успяхме да го направим и че по-голямата част от артистите, които можеха да променят датите, откликнаха на нашата молба и, слава богу, участваха. Само две от събитията не можаха да бъдат преместени. За съжаление, концертът на KAN WAKAN се случи тогава, когато беше планиран – 8 октомври, и в Модерен театър. Това беше също едно епично преживяване, защото той е изключителен музикант – и визуално изглеждаше невероятно концертът, и изключително съжалявам, че това не можа да се случи в Дупката.
Наблюдението ми е, че събитията се случват така, както те самите искат – имат свой собствен ход. Всичко, което се случи, като че ли беше за добро. Имахме много провокации, имахме един предварителен хейт, изсипан по повод на фестивала, който бе напълно неоснователен – от хора, които дори не са били там да видят какво се случва. Предполагам, че за бургаската аудитория това е някак си много ново, но не мисля, че нещо супер грандиозно, ново сме направили. По-скоро мисля, че това, което сме направили, е едно много сърдечно събитие, направено с любов, с отношение.
- Зад едно такова преживяване със сигурност стои силен екип. Разкажете малко повече за него.
- В екипа, освен мен, има две страхотни бургаски архитектки – Мариана Сърбова и Деси Стоянова, които са направили не малко знакови сгради за града. И също да не пропусна изключително важното партньорство на фондация „Бургас 2032“, която подготвя кандидатурата на града за Европейска столица на културата.
От всички неща, които съм правила, а аз съм организирала много културни събития, това е най-сърдечното, най-екипното нещо. Благодарна съм за тази възможност. Благодарна съм и на госпожа Саватева, която повярва в нас. Ако не беше тя, тази година нямаше да има фестивал. Защото тя провокира поредното издание на фестивала да се случи изобщо. Защото наистина е трудно за организация. Аз имах намерение да го правя през две години, защото за мен е изключително колосален труд. Но тя ме провокира и даде хубава оценка на фестивала и чувство за важност за града, за което съм ѝ изключително благодарна.
- Какви са вашите наблюдения? Как реагираха чуждестранните артисти на пространството в Дупката, на Бургас, на публиката?
- Всички са много доволни. Не само за нашия местен мащаб, но и като цяло пространството на Дупката е необичайно. По широкия красив свят изкуството често намира дом в такива пространства, които са неизползваеми, но всъщност имат невероятен чар и това дава допълнителна стойност на нещата, които се случват в тях. Първо, защото им се вдъхва живот, второ – защото просто призмата на изкуството наистина дава друг поглед към живота като цяло, друга гледна точка. И това е глобалният смисъл да се правят такива събития в подобни пространства.
- Вече замисляте ли нещо друго да правите занапред в „Дупката“?
- Общината е обявила конкурс за архитектурен проект. Поне докато дойде моментът да се строи вътре, ми се струва, че ще има много желаещи да направят нещо там. Тази атмосфера е много интересна, много специална. Това е една естествена сцена, която може да се използва, докато нещо друго се появи на това място. Сигурна съм, че ще има такива желаещи. Чувам какво говорят хората и ми се струва, че ще има и други идеи за това място.
