Магдалена Динева
На 28 години, Лъчезар Манчев вече е главен лекар в най-голямата дентална клиника в Европа. Родом от Бургас, той живее и работи във Варна от четири години. Сега, напускайки стерилната среда, Лъчезар поема към едно ново предизвикателство – „Игри на волята“.
„Като завърших училище, трябваше да реша какво ще бачкам. Общо взето исках да е нещо свързано с печелене на пари. Нормално е, не съм от някакво супер заможно семейство. И вариантите пред мен бяха или корабоводене, или някакъв вид лекар да стана“, разказва той във визитката си.
Пътят му го отвежда далеч от морето. „Като си представих колко време ще ме няма и ще се лашкам по вълните и няма да си виждам семейството, реших, че корабите не са за мен. Остана само денталната медицина като избор.“
След дипломирането си, Лъчезар веднага започва работа в клиниката, в която продължава да работи и днес. „Нещата, които научих тук, щях да ги науча 200 пъти по-бавно, ако бях на което и да е друго място“.
С времето бързо се издига в йерархията. „В работата си съм бърз, амбициозен, точен и изключително прецизен. За краткото време от година успях да стана супервайзър на екип от лекари“.
Макар и ежедневието му да е натоварено, Лъчезар не губи усмивката си – буквално и преносно. „Смятам, че имам доста приятно чувство за хумор – понякога леко хапливо, и някой може да се обиди, но това разведрява обстановката на работа. Помага и на мен, и на хората около мен“.
Няма олимпийски медали, но има грамота „Най-харесван доктор“ в клиниката – не по-малко ценно признание за него. „Свикнал съм, където и да отида, хората да ме харесват. Може би чарът е нещото, което хората ми казват, че го имам и им харесва. Другото е усмивката. Те може би вървят ръка за ръка. Още от малък усещам вниманието на жените“.
Но успехът има и своята тъмна страна.
„Имам чувството, че превъртях играта – много бързо минах от етапа на „искам“ до „имам“ и изпаднах в нещо като дупка“.
Именно тук идва нуждата от нещо ново. „Игри на волята“ е неговият начин да си върне баланса.
„За мен това ще бъде завръщане към себе си. Искам да опозная пределите си, да видя на какво съм способен извън тази стерилна среда. И просто да видя една друга моя страна“.
