Оксана Желяпова, която гради мостове, а не стени между хората

Памет. Когато споменът за редица българи, мечтали да видят табела „България“, е все още жив

Магдалена Динева

Оксана Желяпова е родена в град Кишинев в смесено семейство на молдовка и българин и с корени от град Твърдица, район Тараклия. “Много национално и функционално семейство”, казва Оксана.

В Молдова живее, докато завършва университет. Тя е юрист по образование, като в момента е в процес по легализиране на дипломата си в България. “Много трудна процедура, но съм на финала”, споделя Желяпова.

На въпроса защо е избрала тази професия, Оксана е категорична: “Ние днес без закон накъде сме - наникъде. Знаех, че ще дойдат много трудни времена”.

“Нямаше причина да се преместя. Генетически ме влечеше”, спомня си Оксана. Мести се във Варна, а градът избира, защото е по-близо до столицата на Молдова, а и още като малка е идвала на почивка в морския град. Към момента живее със семейството си в София.

Българските й корени са от Сливенския район. “Ние знаем, че имаме роднини там, но още не съм посетила българския град Твърдица. Но със сигурност ще го направя”.

Тя е майка на две деца, на които също се опитва да предаде родовата памет. Води ги и в Молдова, за да видят къде са живели техните предци. Но не пропускат и да обикалят красивите кътчета на България.

Оксана няма любимо място в България, защото за нея всяко носи своя чар. Но първото място, което е побързала да посети, когато за първи път е дошла в България, е къщата музей на пророчицата Баба Ванга.

Мисис България Вселена

Оксана придобива широка популярност със спечелването на конкурса Мисис България Вселена 2022. “Спомних си за разказите на баба за бесарабските българи. И се казах: “Толкова бесарабски българки са в България и никога не съм чула някоя да е участвала или да е спечелила. И си казах, че точно това е моментът, в който мога да дам гласност на тази кауза. Защото аз постоянно нещо правих, но ти не можеш по-мащабно да разкажеш за това, докато нямаш публичност”, уверена е Оксана.

Никога не е искала манекенството да й бъде професия. Но стремежът й да даде гласност на каузата си я е подтикнал към участие. Оксана е убедена, че именно каузата й да помага на бесарабските българи в Молдова й е спечелила конкурса. “Бях сигурна в победата, защото знаех, че това не се е случвало. И аз разбирах, че дори и да не взема короната, ще дам гласност на каузата си“.

Интересното е, че Оксана е излязла с баща си, защото е трябвало да има придружител. “Бесарабският българин и дъщеря му… това ми беше достатъчна победа. Но стана още по-добре - спечелих.

Каузите

“Аз призовавам хората да спомогнат за опазването на културата, традициите, вярата на бесарабските българи”, разказва Желяпова. “Разбирам от какво имат нужда те - дали от разговор, от носия, от книги. Аз се докоснах до тях. Дадох им това, от което имат нужда. А нормалният човек днес не се нуждае от много. Бесарабските българи искат внимание, разбиране, искат да не се посяга на тяхната вяра, искат да си запазят традициите”.

За Оксана е важно първо бесарабските българи да си помагат един на друг, а след това и останалите да се докоснат до тях и да им подадат ръка.

“Аз каквото успях, успях”. Оксана участва в осигуряването на традиционни български инструменти - тъпани, гъдулки. “Макар че са много скъпи и проблематични при преминаването на границата…но те без тези неща не могат. Гайдата например е най-основният инструмент. Аз като чуя гайда настръхвам и спирам да вървя. Как на тези българи в чужбина, 5-6-годишни деца, да им разкажеш за гайдата, без да можеш да им я покажеш и без да могат да я чуят”.

Благотворителните вечери, които Оксана организира, успяват да осигурят нужното за музикалния колеж в Твърдица, за рехабилитационния център, за българския културен център “Христо Ботев”, чийто председател е бащата на Оксана.

“Даже не искам да афиширам и да описвам детайлно дали сме осигурили гъдулка, тъпан или книга. Искам да акцентирам върху самото действие”.

Скорошни проекти

Последният проект, който Оксана успява да реализира, носи наименованието “Приятелство”. "Състои се в това да сплотя всички националности, защото Молдова си е много национална държава", отбелязва Оксана. Към този проект са включени различни категории като „спорт“, „култура“ и „вяра“. „Събирах хора от различни националности в столицата. Хора от различни градове идваха в Кишинев, за да играят футбол. Но не за победата, а да излязат на терена и да се запознаят и да се сплотят. Това са българи, гагаузи, молдовци...всички“, обяснява още тя.

Оксана е била силно впечатлена от крайния резултат. По думите й участниците накрая са се прегръщали. „Значи ние можем да сме добри, да сме приятели, да не се караме, а да си помагаме. Това ми беше целта“.

Освен това е направила и изложба на иконописеца Тошко Вачев в Молдова. „Не питайте как ги докараха, не знам. И как ги върнаха, също“, шегува се Оксана. „Къде ли не съм носила негови икони... дори и до Кайро. Там дарявах икона на християнската църква“.

Оксана предпочита да не говори за бъдещи проекти, защото ако един път ги спомене в публичното пространство, означава, че трябва задължително да ги изпълни. Но за хората, които я познават, не е тайна, че най-голямата й мечта е да създаде филм за бесарабските българи. Визията й за него е да представлява смесица от художественост и документалност. „Филмът е нещо много сериозно. Ти трябва да си фокусиран само в него“. Тя е категорична, че във филма задължително трябва да присъства историята. „Затрият ли историята, всичко свършва“, убедена е Желяпова.

Другата голяма цел на Оксана е да стисне ръката на патриарха.

Бесарабските българи в България

По информация на Оксана, над 10 000 хиляди са бесарабските българи, които се намират на територията на страната. Тя казва, че се познава с други свои сънародници, но освен това е на мнението, че дори и да не се познават, пак са много сплотени. „Ние нямаме нужда да се познаваме. На нас ни е достатъчно да знаем, че във Варна например има един, в София има един, в Бургас има един. Ако недай си Боже нещо лошо стане, ние ще сме там“.

На въпроса дали е трудна социализацията на бесарабските българи в България, тя отговаря: „Има малък проблем с езика, но това се оправя – с комуникация, с учене. Иначе няма други проблеми. Може би аз се сблъснах с проблема с намирането на места в детските градини“, отбелязва Желяпова.

Тя казва, че няма никакви преференции за бесарабските българи, що се отнася именно до детските градини. „Държавата иска българите в чужбина да се връщат по родните си места, но трябва да се дадат условия. Ти не можеш да дойдеш да живееш, без да работиш. А не можеш да отидеш на работа, без детето ти да е на детска градина. Аз знам, че всички имат проблеми с детските градини. Но когато човек пристига от чужбина, е още по-трудно, защото той изобщо няма къде и как да се насочи“.

Обучението по български език в Молдова

Оксана коментира, че от доста време българското училище в Молдова е било под натиск и застрашено от закриване. „Ние сме родени там, но сме българи. Без значение дали има достатъчна бройка ученици в училището, за да може то да функционира, то трябва да работи. Все още не е затворено, но винаги е пред затваряне“.

В този ред на мисли, Оксана призовава посолството да работи за интересите на своите граждани, както е редно. „Много е лошо, когато дадено посолство започва да се занимава с проблемите на чужда държава“. Оксана е на мнението, че посланиците се менят, но хората остават.

„Не може един народ, колкото и да е сплотен, колкото и да е силен, да се справи, без подкрепата от посолството. Ако имаш защита, това е допълнителен стимул и хъс“, уверена е Желяпова.

И допълва, че посолствата не работят активно. „Най-елементарното нещо, което може да направят от дадено посолство, което се намира в малка държава, е да запалят колата, да обиколят и да видят какво се случва със сънародниците им. Тогава този български народ щеше да цъфти още много години. Никога нямаше да стане въпрос за затваряне на училище. Няма да има възможност да се затвори това, което е пазено“, завършва Желяпова.