Дали ще се повишат данъците в страната от 1 януари 2026 година, когато България ще приеме еврото като валута?
Тези твърдения премиерът Росен Желязков определени като „фантасмагория“ и посочи доводи срещу тях.
„Правителството ако е имало намерение да увеличава данъчно-осигурителната тежест, щеше да го зави ясно и категорично. Това се прави първо с актове, второ с комуникация, трето с предложения към законодателя и на четвърто място със закон за бюджета за следващата година. В нито една от тези теми правителството не се е ангажирало с позиция, че има намерение. Краткият отговор е, че няма да се увеличава данъчноосигурителната тежест“, заяви той, но допълни, че това не оззначава, че държавата няма да се стреми към финансова дисциплина и обвързване на приходите и разходите със сремеж към по-балансиран бюджет.
"Затова и упреците, които ни отправят за дълга, който сме поели в рамките на лимита за дълга по бюджета за 2025 година, всъщност са неоснователни. Защото тези средства – голяма част от тях – ще отиват в икономиката. Няма да отидат за заплащане и за социални разходи и за доходи", обясни Желязков.
"Тоест, ние няма да си позволим и за 2026 година да наливаме в системата средства от дълг за доходи. Тези пари ще бъдат в икономиката – за публични разходи, свързани с инфраструктура, свързани с развитието на енергетиката, свързани с развитието на общините", категоричен бе премиерът.
Той се спря и на "още една опорна точка", която по думите му трябва да бъде разсеяна, а именно твърдението, че Българската народна банка е премахнала лимита от 5 милиона. "Няма такова нещо. Има лимит от 5 милиона за заеми от физически и юридически лица. А основно инвестициите ще бъдат в полза на общини и на държавни институции", заяви министър-председателят.
В Бургас днес бе даден старт на националната информационна кампания за въвеждането на еврото. В Бургас пристигнаха премиерът, вицепремиерът Гроздан Караджов, министрите на финансите, енергетиката, туризма-Теменужка Петкова, Жечо Станков, Мирослав Боршош, управителят на БНБ-Димитър Радев, шефът на НАП-Румен Спецов, кметове от региона, представители на държавни институции.
Министър-председателят уточни пред журналисти, че Министерският съвет е предложил на президента Радев и. ф. председател на ДАНС Деньо Денев да оглави службата, но все още се очаква официална позиция от държавния глава. „Ние още сме в съгласувателна процедура и все още не приемаме решение, защото очакваме и официалната, писмена позиция на президента, не само изказаната такава“, допълни Желязков и подчерта, че не е сериозно институциите да си говорят през медиите.
Относно темата с имотите с отпаднала необходимост премиерът Росен Желязков заяви, че е предвидена ясна последователност – първо да се предоставят на общините, след това да се използват за обезщетения при отчуждения, после да се включват в концесии за публични услуги и едва ако няма друга възможност – да се продават. „Не става дума за разпродажба, а за управление. Целта е имотите да не се рушат, а да носят доход и да бъдат в полза на хората и общините“, подчерта министър-председателят. Премиерът отхвърли спекулациите, че държавното имущество се разпродава. „Систематизираме информацията за имотите – те не са 4400, а много повече. Ние правим това, което никой не е правил досега – да обявим кои са, къде са и как могат да бъдат използвани.“ Желязков припомни, че правителството е внесло Програмата в Народното събрание. „Искаме парламентът да се произнесе – дали държавата иска ефективно управление или продължаване на хаоса от последните десетилетия“, посочи министър-председателят.
--700.jpg)
