Магдалена Динева
"Проблемът за Иисус Христос ме вълнува от моята младост. Тези, които познават моето творчество знаят, че във всяка книга фактически се занимавах с проблема за властта. За мен това е основополащ проблем в човешкото битие. Библията, както и подвигът на Христос, имат отношение към властта". Това каза Владимир Зарев по време на представянето на новия му роман "И аз слязох" в Регионална библиотека "Пейо Яворов" в Бургас.
По думите му още във втория си роман от трилогията "Битието", "Изходът", "Законът", той има просторно есе, в което развива тази теза, която в "И аз слязох" вече се превръща в роман. "Оттогава съм искал да напиша тази книга, но съм се боял дали имам право на това нахалство да се опитам да разкажа живота на една от най-светлите личности в световната история", посочи Зарев.
И каза, че една нощ е синувал, че трябва да напише този роман. "Никога през живота си не съм имал някакви езотерични, висши неща, които да са ме спохождали. Но аз просто сънувах, че трябва. И когато се събудих, разбрах, че наистина трябва да седна и да напиша тази книга", категоричен бе авторът.
В творбата той си дава свободата да се опре на своето въображение и на интуицията си, както и да прибави тези 30 години, които се губят в житието на Иисус Христос. Освен това се опитва да разреши три основни въпроса.
"По каква странна причина подвигът на Иисус Христос продължава да се помни вече 2000 години и да вълнува човешкото въображение? Всяка година подвигът на Иисус Христос се връща при нас отново и отново. Човешкият разум помни това съдбовно събитие".
На този въпрос писателят отговаря така: "Защото Иисус Христос предпочита страданието на кръста пред чудото да се спаси. Още на Тайната вечеря той казва на своите ученици, че един от тях ще го предаде. Следователно Иисус Христос знае съдбата си. Още тогава той е могъл да се скрие, да изчезне, да напусне мястото и да се спаси. Не го прави. По-късно в Гетсиманската градина той казва: "Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша. Но после казва: "Нека бъде твоята воля". Значи Иисус Христос знае смисъла на своята съдба, знае защо е изпратен на земята".
Вторият най-важен въпрос, според Зарев, е защо Бог изпраща на Земята и Бог, и човек. Писателят отговаря по следния начин: "Еврейският бог Йехова е прекалено строг, бих казал - често жесток. Той изпраща потопа на Земята и унищожава човечеството. Сам унищожава Содом и Гомор, наказва Давид за греха му, като избива 70 000 евреи, изпраща непрекъснато страдания на хората, за да докаже своята власт. За да докаже своята власт, бог Йехова си служи с насилието. Но насилието е груб и повърхностен инструмент. Насилието ни сродява с подчинението, но не и с любовта. И тук с някаква сладостна възхита аз предричам появата на Иисус Христос. На тази личност, която идва, за да изкупи на кръста цялата възможна вина на човека към Бога, но и цялата възможна вина на Бога към човека. Иисус Христос на кръста осъществява това изумително сложно двуединство - той е едновременно взаимния съд, но и взаимното опрощение. Защото на кръста ще бъде разпнат човекът, но ще бъде разпнат и Бог...".
"Третият изключително важен въпрос е защо еврейският народ не познава в Иисус Христос своя месия? Чакат го с векове, знае се, че Той трябва да слезе на земята, но народът не го познава", пита Зарев. Отговорът, който дава авторът, е: "Сам бог Йехова подменя малкият еврейски народ с цялото човечество. Защото християнството се превръща в религия на цялото човечество, а не на еврейския народ".
"Аз не съм религиозен", подчерта Зарев. И допълни, че е вярващ. "Религията е свързана с църквата, а църквата е институция. Всяка институция има правила, закони, свои заповеди, които трябва да се изпълняват. Според мен вярата трябва да бъде свободна като дишането", твърди Зарев.
И разказа следната история: "Аз има една баба, която беше силно вярваща. Често ме взимаше с нея до църквата "Свети Седмочисленици". И там в този тайнствен полумрак, изпълнен с аромата на тамян, и на горели свещи, сякаш до мен се докосваше шепотът на хората, които са влезли вътре, за да измолят нещо важно в живота си. Подсъзнателно усещах, че има един друг свят, по-висок, различен, непознат, недосегаем, но навярно по-красив и по-важен от нашия прост човешки свят, в който живеем и съществуваме".
Компания на Владимир Зарев по време на представянето на книгата му "И аз слязох" правиха Стойо Вартоломеев - основателят на "Хермес", както и литературният критик Митко Новков.
Днес книгата ще бъде представена в програмата на "Аполония" в Созопол.
