Магдалена Динева
Председателят на Съюза на зърнопроизводителите в Бургас Александър Сотиров, който е и агроном на частна практика, коментира пред „Черноморски фар“, че настоящата земеделска година е една от най-трудните за сектора. По думите му, ключов фактор за по-ниските добиви тази година са студовете през април, които са нанесли трайни поражения върху културите още преди настъпването на активния сезон.
„Единият фактор, който се оказа определящ за по-ниските добиви тази година, със сигурност са студовете, които минаха април месец. Въпреки дъждовете, защото до средата на май имаше хубави дъждове в Бургаско, просто се оказа, че вече студът си е свършил работата и нямаше полза от тях, и добивите останаха ниски“, обясни Сотиров.
Според него спадът в добивите се усеща във всички райони, макар и с различна сила. „Колеги, които допреди миналата година са вадили между 500 и 600 кг среден добив пшеница, тази година е с около 100-150 кг надолу. Специално за моето стопанство в Айтоско добивите в добри години варират около 500-550 кг, докато тази година са някъде около 400-450 кг“, посочи още той.
Сушата обаче се оказва далеч по-сериозният проблем – особено за култури като слънчоглед. „При слънчогледа положението е отчайващо. "Сушите, които вече настават от 5-6 години – от средата на май до октомври-ноември, не благоприятстват развитието и на слънчогледа, който пък е основно застъпен като вариант за отглеждане в Бургаско. Но и той вече спира да вирее при нас“.
По думите му, единственият изход е напояването или преминаване към други култури, което обаче също е свързано с трудности. „Единият вариант е напояване, другият вариант е да направим сеитообръщение с други култури. Но при други култури – кориандър, лен, суго, плодови култури – грах, нахут, апаклай и т.н., пазарите са отчайващи. Въпреки че тази година сякаш откъм лен малко се поотпуши пазара, но то не може да се предвиди. Примерно при кориандъра цената е ниска, при бобовите положението е абсолютно същото...“.
Не по-малко проблемна е ситуацията с рапицата. „И при рапицата имаше много големи проблеми заради студовете. Там да кажем – ако в предни години нормалният добив е бил от 200 до 350 кг, тази година на много малко места в Бургаско колегите жънат нормален добив. Навсякъде добивът варира около 150-200 кг. Да не казвам, че някъде е и още по-нисък“, допълни още Сотиров.
Той призна, че земеделците са безсилни срещу студа, но при сушата има възможности за намеса, които обаче изискват държавна политика. „На студовете по никакъв начин няма как да повлияем. Докато при сушата – там имаме решение. Но виждате какво се случва на държавно ниво. Особено в Бургаско темата напояване е много трудна, а това ни е единственият начин, по който можем да излезем от ситуация“.
Зърнопроизводителите се опасяват, че ако тенденциите се запазят, ще се стигне и до фалити. „Не се знае в следващите години дали няма да има и фалити, ако нещата продължават така. Проблемите в сектора са много. Изключително смущаващо е в момента ние да продаваме на цени, на които сме продавали преди 10 години“.
Сотиров припомня, че разходите в земеделието днес са драстично по-високи, а приходите не се променят. „Не е нужно човек да е икономист, за да си направи сметката – за 10 години колко се е увеличила инфлацията, колко са се вдигнали разходите откъм консумативи – торове, препарати, гориво, ренти и т.н. На всичкото отгоре и да сме заплашени от по-нисък бюджет в следващото ОСП“.
„Реално, дори колегите, които тази година вадят нормални добиви – ти като продадеш на тази ниска цена и като дръпнеш накрая чертата за разходите, които си положил, пак не излиза сметката. Не се знае докога ще можем да издържим така. Има колеги, които влизат и в банки, теглят кредити. Но това си е временно решение“, допълни той.
Съюзът на зърнопроизводителите, заедно с Националната асоциация, търси работещи решения. „Ние като съюз и като част от Националната асоциация на зърнопроизводителите правим всичко възможно и по всякакъв начин се опитваме да изграждаме и решения на проблемите ни. Надяваме се да бъдем чути и да срещаме разбиране от по-високо ниво – да можем заедно да разработваме решения на проблемите, за да запазим земеделието в България“, заключи Александър Сотиров.
