Ендер Мустафа
Проектът „Моят роден край в семейните спомени“ се осъществява съвместно между СУ „Христо Ботев“, гр. Айтос и Регионален исторически музей - Бургас. Той включва провеждане поредица от занятия с ученици и извършване на събирателска работа за селектиране на информация и снимки, свързани с историята на община Айтос. Проектът се ръководи от Татяна Байкушева от страна на РИМ - Бургас и от Николай Димитров, от страна на СУ „Христо Ботев“. В него активно се включват учениците, които събират интересни данни за населени места в региона, разкази на местни жители за отдавна отминали събития, стари легенди, описания на традиционни обичаи и записват информация, свързана с важни природни забележителности, правят снимки на всичко, което им направи силно впечатление, цифровизират стари документи и фотографии.
Вестник „Черноморски фар“ е медиен партньор на инициативата и на неговите страници се публикуват най-интересните истории, събрани от децата.
Днес ще ви разкажем за село Караново. Данни за него е събрал ученикът Ендер Мустафа.
Според проучване, направено в Сливенската епархия, през 1972 година за възникването на село Азаплий (Караново) се установи следното:
През 1332 година около 30 български семейства се заселват в местността Юрта, намираща се на около 8 километра югозападно от град Айтос.
След падането на България под турска власт тук се настаняват и около 20 турски семейства, които дали името на селището АЗАПЛИЙ.
Какво точно означава името, не е известно. Предания разказват, че близо до селото, край пътя „Джеде" (близо до днешните гробища) имало турски затвор, охраняван от турски заптиета. Те затваряли в него провинилите се българи. От турската дума Азапкюе (затвор) се получило Азаплий. Азапкюе още означава „страшно село“. По-късно, през 1934 година, селото било преименувано на Караново.
Църквата „Свети Архангел Михаил“ е изградена с дарения на местните хора
Също малко известно, възрастни хора разказват, че по това време в селото е върлувала болест, погубваща много хора. Наричали я каран (черна болест). Други разказват, че тези места са били владение на хан.
Начело на селото стоял бей на име Осман, който владеел цялата обработваема земя. И до днес са запазени наименованията на местности на турски език.
От него време са известни няколко големи азаплийски български рода.
- Радиоловите – известни като майстори на чешми, от тях са останали „Стайковата“ и „Драгневата“ чешми.
- Урумовите – известни като гръцки род и много влиятелни сред турците.
- Камбурските – известни със строежи на мостове и кладенци. От тях е останал „Дельовия кладенец".
През 1921/1922 година братя Андонови от село Трояново построяват мелница в селото ни движена от парен котел. През 1944 година тя е закупена от братя Тончеви, електрифицирана е и се е славела в цялата Айтоска околия с най-бялото брашно.
В първите години от възникването в селото ни имало килийно училище. Преподавало се на гръцки език.
През 1875 година е открито смесено училище до четвърто отделение с един учител и една учителка, които водели слети класове. За съжаление през 2007 година училището е закрито поради недостатъчно ученици.
Читалището в Караново разполага с богата библиотека, в която се съхраняват ценни стари издания
Наред с училището съществува и полудневна детска градина. Едва през 1974 година е открита целодневна градина с директор Калинка Камбурова. Тя съществува и до днес, където се възпитават около 24 деца.
А след освобождението от турско робство през месец февруари 1878 година културният живот на селото се разширява с откриването на читалище „Светлина“ през 1928 година от група селски ентусиасти, които внасят по 15 лева членски внос. Броят на читалищните членове отначало е 30, до 09.09.1944 година нараства на 64. Започват да се подготвят пиеси, вечери, концерти от местни самодейци. Първата пиеса „Мнимият болен“ е представена на 21.11.1931 година вечерта на селския събор с участието на учители.
И оттогава почти всяка година за събора на селото местните самодейци представят пиеси.
Няколко дни преди смъртта си през 1938 година, Петър Житаров дарява книги на стойност 5000 лева. С бронзови букви на корицата на всяка книга е написано: „Дар от Петьр Житаров“.
Новата сграда на читалището (настоящата) е построена през 1966 година и разполага с киносалон, заседателна зала, книгохранилище, читалня. Най-дългогодишен секретар-библиотекар е Тодорка Иванова. За духовното израстване на населението ни голяма роля изиграва и религията.
С присъщия им ентусиазъм азаплийци се заемат с построяването на църквата. По-заможни и влиятелните съселяни даряват земя и ангажират населението с доброволен труд за изграждането на храма. Хората със собствените си волове и биволи, с каруци ходели до Бургас за пясък и камъни, пьтувайки по два-три дни.
На 03.05.1892 година е положен основният камък на църквата. Тя е наречена „Свети Архангел Михаил" и в чест на светеца, всяка година на 21 ноември в селото се устройва събор.
Обзавеждането на църквата е от дарения на местни жители - икони, полилеи, утвар и други. На входа на църквата изографисаната икона „Свети Архангел Михаил“ е дар от Костадин Караванов. Големият полилей е доставен от Австрия. Той е дар от дядо Жейно от Драгово. Братята Кольо и Яно Димчеви даряват камбаната, която за съжаление е открадната преди няколко години.
