Магдалена Динева
В зала „Ал. Г. Коджакафалията“ на Културен център „Морско казино“ в Бургас беше открита изложбата на Държавна агенция „Архиви“ – „Модата – в огледалото на едно столетие 1850 – 1950“. Експозицията ще остане достъпна за посетители до 20 юни и предлага пъстра разходка из историята на модата в България. Куратор на изложбата е Адриана Попова – главен експерт в агенцията, която пред „Черноморски фар“ разказа впечатляващи детайли за модата при жените, мъжете и децата през този един век.
„Модата е градско явление. По селата имаме носии. Голямата разлика с модата е, че тя е ефимерна, сменя се бързо – всеки месец и всеки сезон“, казва Попова. По думите ѝ, градските жени, мъже и деца са били изключително ентусиазирани да следват модните тенденции – и успешно са го правели. До Първата световна война тези тенденции са идвали от Виена по Дунав. Не е случайно, че първите модни и шапкарски ателиета в България са се появили именно в Русе. София става модна столица по-късно.
„В повечето големи градове в България, включително в Бургас, е било достатъчно да излезеш на главната улица, да седнеш на някое кафене и да гледаш как пред теб се изсипва целият моден свят. Обсъждало се е кой какво си е ушил, на кой как му стои. Имало е, разбира се, и хейтъри“, споделя кураторката.
След войната Виена вече губи своето влияние, а новият моден център става Франция. Тенденциите достигат до България най-често чрез списания. „Имало е модни лектори, които са обикаляли из България. Явно сказките са им били посещавани и вероятно са били платени“, обяснява Попова.
Корсетът, познат още от френските крале, заема особено място в модната история. „Той е бил големият мъчител на женската фигура. Но е придавал една осанка, която ние днес сме позагубили. След бала тези пристегнати дами са тичали към дома си, за да могат да разкопчаят този корсет и да освободят тялото си. Те затова и много са припадали“, казва с усмивка тя. Интересно е, че корсети са носили и мъже – особено военните, заради изправената стойка, която осигурявали.
През 20-те години, в епохата на джаза, женската мода започва да черпи вдъхновение от мъжкия гардероб. „Навлизат тези ниски талии, дългите перлени огърлици, цигаретите, бастунчетата...“, изброява Попова. Дори въртенето на бастунчето било изкуство само по себе си. „Действително е имало виртуози, но понякога се е отплесвало и е имало пострадали“, разказва тя.
Шапките също са били задължителен елемент. „Дамите са носели огромни шапки с цели зоологически или овощни градини – пищни, тежки, но и много красиви“, споделя Попова. Те служели и като средство за прикриване на косата, тъй като преди Първата световна война фризьорски салони не е имало. „Слагайки тази шапка, те излизат навън и отдолу не е ясно какво точно се случва с косата им“.
Сред най-емблематичните личности на епохата е Султана Рачо Петрова – скандална, независима и дръзка жена. „Тя е флиртувала и с Фердинанд, говори се за множество нейни изневери. Дори на мъжа ѝ са писали анонимни писма: ‘Мустакати Рачо, не те ли е срам, че жена ти ти изневерява с всичките ти приятели“, разказва кураторката. Султана пушела, носела червило, била изключително остроезична и първата българка с пластична операция. „Има писмено доказателство от нейни съвременници, че 1925 година се появява в София с лифтинг – опъване на овала на лицето, направено вероятно с гуми в Германия. Изглеждала поразително млада“.
Поетесите Дора Габе и Елисавета Багряна също били модни вдъхновителки. „Багряна е можела да шие. Била е способна да види един модел облечен на някого и след това да го пресъздаде“, споделя Попова.
Мъжката мода не отстъпвала по строгост и елегантност – фракове, жилетки, гети, ръкавици и бастуни. В изложбата могат да се видят и кутии за шапки от личната колекция на Симеон Радев и Бистра Винарова. „Ако един цилиндър или едно бомбе се смачкат, това е необратим процес. Именно затова те са пътували с тези кутии за шапки“.
И до днес две класически облекла остават непроменени – фракът и смокингът. Фракът, задължителен при кралски приеми, и смокингът – първоначално облекло за пушене, с ревер от сатен, за да може лесно да се изчетква пепелта.
Модата при децата в началото наподобявала тази за възрастните – с големи шапки и рокли, еднакви за момичета и момчета. „Слава Богу, не са били с корсети“, казва Попова. По-късно дрехите ставали по-удобни, а моряшките костюмчета – изключително популярни. „Дрехите са били създавани с идеята, че ще се носят по-дълго време. Модата е била по-бавна, а не бърза, както е днес“.
--700.jpg)
