Награда „Св. Иван Рилски“ за Тодорка Русинова – един живот в служба на децата и знанието
Панайот ГЕОРГИЕВ
В източната прегръдка на Балкана, където планината плавно преминава към хълмове, които се спускат в равнината, а изгревите с нежна пелена будят полето, е сгушено айтоското селце Тополица. Малко кътче, пълно с живот, човечност и онзи непреходен смисъл, който идва само тогава, когато някой запали искрата. Там в сърцето на населеното място буди умове Тодорка Русинова – дългогодишен директор на ОУ „Светлина“. А светлината в това училище не е метафора. Тя е дело. Тя е мисия. Тя е тя.
Заслужено признание
Наскоро Министерство на образованието и науката отличи Тодорка Русинова с най-високото си отличие – наградата „Св. Иван Рилски“. Знак за признание на професионализма й, но и нещо много по-дълбоко.
„Приемам това отличие като признание не само за мен, но и за целия екип на ОУ „Светлина“. В него виждам оценка за всяка безсънна нощ, всяко решение, всяка сълза и усмивка, които съм споделила с ученици, колеги и родители. Отличието „Св. Иван Рилски“ символизира мисията, която съм поела – да създавам светлина в умовете и сърцата на децата“, коментира тя пред „Черноморски фар“.
Призванието – да бъдеш учител
Днес името й се произнася с уважение в образователните среди в цялата страна, но преди всичко с топлота от стотици деца, чийто път е започнал от Тополица. Още от ученическите си години тя усеща, че съдбата й е свързана с водачеството и с грижата за другите.
„Винаги съм се държала като лидер. Още като ученичка бях активна личност – обичах да помагам на съученици, да обяснявам, да организирам. С времето осъзнах, че знанието има смисъл само когато е споделено. Учителството не беше просто избор – то беше естественият път, който сърцето ми беше поел“, с емоция си спомня първите стъпки в най-важната от всички професии будителят.
А първият й ден като учител е още жив в паметта й – не като спомен, а като пулс, който й дава сила и смисъл за живот.
„Пълна класна стая, очи, вперени в мен, и моето сърце, което биеше бързо, но с огромна обич! Тогава разбрах, че всяко дете е отделна вселена и че пред мен стои най-сериозната отговорност от всички – да се грижиш и образоваш всяка една детска душа. Прекрачих в този свят на мечти решителна и готова да отдам сърцето си на бъдещето“, споделя развълнувано директорът, оставил след себе си ярка диря в историята на образованието.
И все пак в свят, в който доверието трудно се печели, тя го постига чрез нещо съвсем просто, но трудно и непознато на мнозина в ожесточения свят, в който живеем – човечност. Истинска, ненапудрена, тиха, но категорична.
„Винаги съм ги слушала. Уча се от тях. Гледам ги в очите и им говоря честно. Уважението се гради с пример и когато си последователен, когато си справедлив, когато показваш, че всеки ученик има значение“, казва тя.
Повече от директор
Тодорка Русинова е не просто директор. Тя е ръководител, педагог, строител, дипломат, стратег, съпруга и майка. Човек, който жертва личното си спокойствие и време, за да гради не просто училище, а сигурно място за всички в него.
„Много лични моменти съм отложила – семейни празници, почивки, спокойствие. Но всяка лична жертва е вложена в нещо по-голямо – в това децата да имат своето специално място – училище, където да растат уверени и обичани, успешни в утрешния ден“, признава жената, чиято мисия е образованието.
Големите победи са в малките училища
В това тя е убедена, защото там, където всички се познават, се ражда не просто образование, ражда се общност.
„Обичам да казвам, че в малките училища се случват големи неща, защото тук се раждат истински човешки връзки. Тук не просто се предава знание, тук се изграждат характери. Всеки успех – малък или голям, е плод на съвместни усилия, взаимно уважение и усещането, че принадлежим към нещо значимо“, категорична е Русинова.
Въпреки, че е имала предложения и възможности за друго професионално развитие, жената със светлина в сърцето е убедена:
„Това е моето място! От първия си ден на учител го усетих и до последния си ден искам да съм тук. Не става въпрос просто за лоялност, а за лична мисия, усещане по-силно от всичко. Отдала съм целия си професионален път на това училище, за което заедно с колегите ми се грижим като за наш дом!“.
Иновацията като естествен път
Ако видите снимки на ОУ „Светлина“ преди 30 години и сега, няма да повярвате, че гледате едно и също училище. Но до такава силна и положителна трансформация го довежда Тодорка Русинова. Под нейно ръководство то се превръща в модерно, иновативно, обичано място. Още през 2000 година с подкрепата на родителите изграждат отоплителна инсталация, през 2006-а са между първите училища въвели училищни униформи.2009-а година е белязана от включването на училището в книга за българското образование, разпространена в ЕС и с наградата за най-добър училищен сайт. През 2014-а залагат на нови модели на преподаване. А от 2018-а година носят гордо званието „иновативно училище“ много преди мнозина градски училища да се похвалят с това. Не бюрократична титла, а резултат от работата на смели хора, които не чакат, а действат.
„Успехът не се мери с размерите на сградата, а с широтата на духа. Нашето училище е жив пример, че когато всички – учители, ученици и родители вървим в една посока и си вярваме, резултатите не закъсняват“, гордо посочва директорът.
В свят на непрекъсната промяна, Русинова вярва, че добрият педагог е този, който никога не спира да се учи.
„Казвам на моите учители, че трябва да са на гребена на детската вълна. Децата се променят, светът се променя и ние трябва да сме будни. Чета, участвам в обучения, водя разговори, защото и от тях се уча“, уточнява тя.
Без „може би“
Ако не беше учител, може би щеше да стане психолог или лекар, водена от необходимостта й да помага. Но думата „може би“ не звучи убедително, когато го казва.
„Честно казано, не мога да си представя себе си извън училище. То е моят свят“.
С времето тя оставя не просто знания, а завети. Към децата, към колегите, към бъдещето.
„На учителите бих казала: Дори, когато ви е трудно, не спирайте да обичате децата, отдайте им се безрезервно. А на учениците: Вярвайте в себе си, защото всеки от вас носи светлина“, с усмивка споделя тя.
Светлината, която се предава и няма да угасне
И ако трябва да обобщим какво е постигнала, нека видим какво още казва:
„Горда съм, че постиженията на едно малко училище са емблематични. Че създадохме голямо семейство и се ценим взаимно. Че имаме деца, които се връщат като учители. Че в коридорите още звучи смях и сбъдваме мечти. Това е истинската награда“.
Покрай Тополица може бързите влакове само да преминават, но от малкото село излизат деца, готови за предизвикателствата на живота - с характер, с мечти, със светлина в очите. И в тази светлина ще откриете отпечатъка на една жена – Тодорка Русинова. Не като мимолетен блясък, а като пътеводен маяк.
И тази светлина няма да угасне. Защото тя е запалена със сърце.
