На 24 май цяла България се обединява в почит към знанието, духовността и делото на светите братя Кирил и Методий. Това е денят, в който честваме създаването на глаголицата – първата славянска азбука, и отдаваме почит на основоположниците на българската просвета и култура.
Празникът, утвърден като един от най-светлите и обичани в българския календар, има дълбоки исторически корени. Първото му отбелязване е документирано през 1803 г. в Шумен, а през 1851 г. Найден Геров организира първото официално тържество в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив. Оттогава празникът постепенно се разпространява в цялата страна, а след 1863 г. 11 май е утвърден и като църковен празник на равноапостолите Кирил и Методий.
С въвеждането на Грегорианския календар през 1916 г. празникът започва да се чества на 24 май – денят, който до днес остава символ на духовното извисяване и просвета. От 1990 г. 24 май е официален празник на Република България.
Неизменна част от тържествата е и изпълнението на училищния химн „Върви, народе възродени“, написан от Стоян Михайловски през 1892 г. и озвучен от Панайот Пипков през 1900 г. Със своите вдъхновяващи думи той звучи в училищни дворове, площади и културни институции в цялата страна.
Освен в България, празникът се отбелязва и в други славянски държави. В Русия, например, 24 май се чества от 1986 г. благодарение на инициатива в Мурманск – най-северната точка, където има паметник на светите братя.
Канонизирани за светци и признати за покровители на Европа, Кирил и Методий остават вечни символи на словото, духа и българската идентичност. На този ден България не просто празнува – тя се прекланя пред силата на буквите и знанието, които векове наред ни съхраняват като народ.
