Калуди Германов
Безграничният артистичен спектър на театрална работилница СФУМАТО винаги е впечатлявал зрителите с разграничаването си от конвенционалността, която е обзела театъра. Една много приятна театрална тревога, която СФУМАТО обича да създава в публиката си не е изключение и в спектакъла „Биологичен отпадък“, който гостува на 13 май в Бургас.
Необикновеността на моноспектакъла прегръща зрителя още с влизането му в залата, където го очакват изчистени, но въздействащи декори, дело на Ивайло Николов – въздуховодни тръби приютили до себе си един контейнер, който по-късно ще се превърне в капан на една човешка съдба. И някъде иззад него, сред звуците на забързаното ежедневие, като пеперуда напуснала своята какавида се появява симпатичната клошарка Първолетка, по прякор Гламавата. Този на пръв поглед невидим, но вътрешно сияещ като слънце обикновен човек е изигран от талантливата млада актриса Кети Райкова, чийто ефирен творчески замах може да се сравни с този на обичаната актриса Ива Тодорова.
Безкомпромисният текста на Петър Маринков и режисурата на Бюрхан Керим прецизно се потапят в душата на един човек, който е невидим за обществото, но който се бори отново да придобие отражение в социалното огледало. Спектакълът рисува гротескна картина на сцената, вдъхновена от обезличаването на човека (по един и друг начин) и сякаш със скалпел разрязва емоциите на цялата публика, която се превръща в случаен наблюдател на една искрена човешка драма. Драмата на Първолетка, която е паднала в контейнера, за да вземе изгубен телефон от него, но след това не е успяла да се излезе от там. Този телефон обаче се оказва животворен за нея. След едно обаждане, на което тя отговаря и след няколко отчаяни опита да се измъкне от контейнера, тя създава живота, за който си е мечтала и го разказва на човека в слушалката. Чаровните копнежи на душата й, искрените песни, които я вдъхновяват да продължи напред, танците и любовта към книгите озадачават всеки, който се докосне до света на Първолетка и го подтикват да си зададе въпроса: зависима ли е красотата на човешката душа от маргиналността на личността, за която съдбата е избрала трънливия път? Но дали наистина е трънлив – зависи от миросъзерцанието на този, който е поел по него.
Кети Райкова
Въпреки техническата си статичност, представлението е наситено с емоционална динамичност. Този спектакъл задава въпроси, очаква отговори, съзерцава света, приютява блянове и разкрива непознати, но красиви идеали. Но една от най-мощните му социални подбуди е това, че умело се надсмива над светогледи и до самия поклон очаква от обществото да забрави за рефлекса си да не се намесва в неправдата. Очакване, което остава такова завинаги, съхранено във вечната цикличност на неоправдания срам и равнодушието.
Моноспектакълът на Кети Райкова не е представление, което забавлява или разсейва от ежедневието. То те ангажира и призовава да реагираш. Да дадеш отговор на въпроса: превърнало ли се е обществото ни в биологичен отпадък?
