Николай ПАРАШКЕВОВ
Ако попитате децата, трениращи футбол какво искат да постигнат в своята кариера, много от тях със сигурност ще ви отговорят, че целта им е да печелят, да завършват на първо място и да вдигат трофеи.
Именно това постигна едно 19-годишно момче от Крайморие.
Юношата на „Черноморец“ Стелиян Стоянов е част от школата на италианския „Фрозиноне“ от близо две години, а съвсем наскоро той и съотборниците му се качиха на върха в Примавера 2 (юноши до 19 г.) в Италия.
Стелиян се съгласи да даде първото си интервю пред "Черноморски фар".
„Чувството е неописуемо – щастлив и горд съм от това, което показах. А най-красивото е, че макар да не съм от Италия, започна Стелиян.
Той разказа, че въпреки факта, че говорим за футбол на все още юношеско ниво в клуба от централна Италия всичко е изключително професионално – от персонала, през треньорите до директорите, които отговарят за развитието на младите таланти на „канарчетата“.
„Тренировките бяха интензивни, в повечето случаи по две на ден. Следяхме калории, правехме индивидуални видеа на грешките ни, тактически анализи, движения без топка и много други. Конкуренцията в отбора е сериозна – постоянно идват момчета на проби и за всяка позиция има по трима-четирима футболисти, които се борят за място на терена. От другите тимове също имаше много качествени играчи. Не сме подценили нито един от останалите 15 тима в класирането“, подчерта Стоянов.
За младока това е първи трофей, след като титлата с малките „акули“ в Елитната група до 17 години му се изплъзва. Той използва възможността да благодари на бившия си треньор Георги Терзиев, на когото по думите му дължи огромна част от успеха си.
Играчът, който догодина ще празнува втория си юбилей, призна, че в началото му е било трудно, защото е бил сам, намиращ се в друга държава. Рядко е имал възможност да пътува до България, а всичко в ежедневието му се е въртяло около тренировките. Все пак приема, че това е пътят, който трябва да извърви един млад футболист, за да се развие до високо ниво.
„Разликата между футбола в България и Италия е огромна, особено що се отнася до тренировъчния процес. Тренировките ни продължават от два часа и половина до четири часа. Имаме силови занимания във фитнеса, двама главни треньори, треньор на вратарите, кондиционен треньор за загрявката и друг, който работи само с контузените. Има и треньор, който отговаря за заснемането на тренировъчния процес и мачовете. След това правим подробен разбор. Всеки от нас носи GPS устройство. Треньорите следят нивото ни на бягане, скорост и издръжливост. Това са неща, които не съм виждал в България“, разказа Стелиян за реалността в италианския футбол, коренно различаваща се от тази у нас, за съжаление.
Офанзивният халф изтъкна, че най-важното, което е научил след трансфера си на Ботуша е, че трябва да се раздава до последно в тренировките, а думата „подценяване“ въобще не трябва да минава през главата му, за да бъде на терена, най-важното според него за един футболист.
Пътят му в Италия не минава и без перипетии. През миналия сезон получава изключително тежка контузия, която го вади от игра за близо година. Записва едва четири мача, но въпреки трудния период не пада духом, не се пречупва и съумява отново да спечели доверието на треньорите си. През тази година е титуляр във всички двубои, в които е участвал, с изключение на един, в който се завръща в игра след лека контузия. В момента Стоянов също има травма, но е към края на рехабилитацията си и очаква съвсем скоро да е готов на 100% за игра.
„Голямата ми цел е да се възстановя напълно, отново да започна да тренирам и да удължа професионалния си договор. Следващата стъпка е мъжкият отбор. Всичко останало идва с труд, постоянство и отдаденост“, сигурен е младокът.
Разказва, че вече е бил част от мъжкия отбор на „Фрозиноне“.
„Преди контузията бях извикан при мъжете, когато отборът беше в Серия А. Тогава и там видях колко е високо нивото. Тази година също бях повикан за подготовка с мъжете, които вече са в Серия B, но за съжаление все още бях контузен и не успях да се включа. По време на сезона ме качваха за по една-две седмици, правих добри тренировки с тях и се надявам от следващия сезон да започна пълноценно с мъжкия отбор и да остана там“, пожела си израстналият в Крайморие футболист.
