Сряда, 17 Юли 2024
    
Бургас Любопитно

Как се заражда текстилната индустрия в Бургас

  03.06.2024 17:23  

Фамилия Иванови -1929 година
  Личен архив на фамилията

 Петко Иванов развива памучното предачество и трикотаж

 Соня Кехлибарева

 

Ако се разхождате в близост до театъра „Адриана Будевска“ и площад „Жени Патева“, погледът ви ще се спре на една красива триетажна къща, скоро умело реставрирана. Партерът е с три самостоятелни търговски помещения, два жилищни и един мансарден етаж. Високи еркерни прозорци, открити балкони, ажурни метални врати към входовете с декоративни музикални лири и два герба с годината на построяването и инициалите на собственика завършват това архитектурно бижу. Тази внушителна за времето си сграда е построена през 1926 г. от Петко Иванов за нуждите на семейството му. Проектирана от архитектурното бюро на изтъкнатия бургаски архитект Светослав Славов като жилищно-търговска сграда.

Годините минават, сменят се поколенията, но къщата пази спомена за хората, които са я наследявали. Пази спомена за едно семейство, което развива собствено производство и бизнес и понася ударите на историята.

Кой е Петко Иванов Василев?

Роден в село Змеево, Старозагорско на 15.05.1875 год. в семейство на занаятчия. Учи основно образование в родното си село и гимназия в Казанлък. Военната си служба завършва с чин старши подофицер. Връща се на село и работи като писар в общината, а след това като данъчен агент в Чирпан. През 1901 год. създава семейство (съпругата му Милка Славова Ферманджиева е от същото село). През 1903 год. се ражда синът им Иван, през 1906 год. дъщеря им Мария, през 1910 год. синът им Стефан. През 1907 год. семейството се премества в Поморие, където Петко Иванов работи като данъчен агент. Същевременно купува земя, лозя и солници. По-късно през 1911 год. семейството се премества окончателно в Бургас. В морския град работи в Данъчно управление като помощник данъчен началник. Мобилизиран е като старши подофицер и заминава на фронта за три години и половина. Краят на войната го заварва като комендант на с. Сувашкьой в Унгария, където организира изхранването на населението. След края на войната през 1918 г. се завръща в Бургас и е назначен за член на Ревизионната комисия. След това става съдружник в един голям чифлик в с. Джанкардаш (сегашното Братово) заедно с Георги Жечков, семейства Сънтеви и Проеви. Организира обработка на земята като раздава селскостопанската техника – трактори, и осигурява мелници. През 1921-1922 год. в съдружие с фирмата на братя Маринкеви събира зърнени храни, които са били монопол на Големите български мелници на братя Хаджипетрови.

Семейният герб

 

През 1922 год. със спечелените пари купува дворно място от 626 кв.м. в гр. Бургас – на ъгъла на ул. „П. Евтимий” и ул. „Ив. Шишман” с малки паянтови постройки в него за 100 000 лв., а през 1926 год. построява в този парцел масивна триетажна жилищна сграда за многочленното си семейство. До 1928 год. работи с братя Маринкеви – експлоатация на гори и производство на дървени въглища в село Кюприя, Приморско. Тогава се основава едно по-голямо съдружие с Маринкеви, Воденичарови, Кобарелови, Керемедчиеви, което съществува до 1925-1930 год. През 1930 год. П. Иванов продължава да работи в по-малки сечища и отново се занимава със събиране на зърнени храни.

Работнички от фабриката 

През 1932 год. прави съдружие с Петко Хаджигенчев от Сливен – предачна фабрика, като образуват АД „Бъдеще” с 2 солфактора с 514 вретена и работят заедно до 1937 год., когато си разделят машините. П. Иванов основава отделно предприятие „П. Иванов и син”, което се помещава в новопостроена за целта масивна двуетажна промишлена сграда в двора на фамилната му къща. Купува предачни и тъкачни машини на старо от Австрия и ги разполага в новите помещения. Направени са нови модерни ел. инсталации. През 1941 год. се образува Акционерно дружество за вълнено и памучно предачество КАМЩРАЙХГАРНЪ като семейно дружество, в което участва цялото семейство на Петко Иванов и двама негови сестрини синове. Наети за 30-40 работнички-тъкачки, плетачки и друг обслужващ персонал. Работело се е на две смени.

План за изграждане на Небетчийска предачница за вълнени и памучни прежди на П. Иванов & син, Бургас, 1937 год.

През 1945 год. дружеството се преименува в АД „ПЕТКО ИВАНОВ” за текстилна индустрия, търговия и представителства – предприятие за памучно предачество с трикотажно отделение. От инвентарната книга на „Камщрайхгарнъ” от 1941 до 1947 год., запазена в Държавния архив в Бургас, са описани подробно движимите и недвижимите имоти на фабриката, кредитите и ценните книжа на фирмата. Всяка година е отбелязан оборотът на фабриката: 1941 – 8 846 376 лв., 1942 – 12 213 119 лв., 1943 – 12 946 779 лв., 1944 – 14 177 520 лв., да достигне през 1945 – 106 506 095 лв. и въпреки че през 1946 год. са давани наряди, печалбата достига до 121 924 012 лв. Описани са данните за продажбите, оборота, платените данъци и печалбите, загубите, правен е щателен баланс за всяка една година, а крайната информация е заверявана нотариално. За евентуални пожари и загуби на стока и готова продукция в складовете, фабриката и семейната къща, Петко Иванов е правил застраховки за милиони левове в „България. Първо българско застрахователно дружество”, в „Балкан. Народно осигурително дружество за пожар и транспорт” и в „Риунионе Адриатика ди Сикурта – Триест”.

Предачната фабрика 

 

На 23.12.1947 год. на чл.1. на основание чл. 10, алинея от последната Конституция на НРБ е обявена национализация на частни предприятия от всички клонове на индустрията. В списъка попадат и предприятията с памучни, вълнени, ленени и вигонни предачници, камгарни тъкачници, щрайхгарни предачници и тъкачници. Във фабриката на Петко Иванов влиза подготвена комисия, назначена от Министерството на индустрията. На 17 листа са описани и оценени 38 машини: дараци, станове, ръчни и крачни плетачни и шевни машини. В описите са вписани педантично: електромотори, поялници, електрически крушки, ютии, вентилатори, даже 9 м различни черни и червени жици. Национализирани са канцеларските и фабрични мебели: маси, рафтове за прежди, печки, бюра, столове, пердета, килими, кани за вода, огледала, пишещи машини, часовник, дамски манекен, табели, сметачни машинки и др. Следват подробности на описите на резервните части и инструменти, опис на спомагателните материали, които стигат до смехотворни подробности – дърва за огрев, 3 кг пирони, 2 кг туткал. Описани са и готовите стоки, плетени блузи, пуловери, фланели и др.

Фабричната двуетажна сграда е оценена на 1 607 500 лв. Национализирани са едноетажна сграда работилница – 81 000 лв. и жилищна триетажна сграда собственост на семейство Иванови с оценка 2 500 000 лв. Общата сума е близо 8 млн. лв. Въпреки че домът не се води фабрична сграда, той също е вписан в списъка. Описани са за конфискация домашните мебели: легла, кушетки, гардероби, канапета, полилеи, стенни часовници, килими, кухненски съдове и др.

Национализирани са всички влогове на семейството носещи фамилия Иванови, баща, майка, братя сестри, деца, внуци.

По молба на АД „Петко Иванов” до Министъра на индустрията, за преразглеждане на конфискацията, на 20.02.1948 г. излиза решение, че къщата и мебелите не са служили на предприятието и следва да се върнат на собствениците.

Пълната ликвидация на фабриката се извършва на 30.05.1948 год. Впоследствие заедно с други подобни предприятия тя е уедрена във фабрика „Сталин” (по-късно ДФ „Яна Лъскова”). От АД „П. Иванов” са внесени инсталация за изработване на памучни прежди от 688 вретена, щрайхгарна-вигонна инсталация от 264 вретена и 15 плетачни машини, както и цялото оборудване на предприятието. През 1948 г. административният и технически директор на бившето АД „П. Иванов” – Стефан Иванов, внася до Инспектората при Министерството на индустрията своето писмено изложение за рационалното експлоатиране на производството на национализираното предприятие на АД „П. Иванов” и сливането му с фабрика „Прежда” на Петко Чорбаджиев, а също и използването на потенциала на досегашния технически персонал. Конструктивното предложение не се приема от новия директор.

През 1949 год. е национализирана без обезщетение и семейната къща, не съобразявайки се с предишни съдебни решения. Семейството освобождава дома и е пренасочено на квартира на ул. „ 9-и септември” № 44 ( дн. „Фердинандова”), собственост на също изселени хора, попаднали под ударите на национализацията (на така наречените мероприятия на народната власт ).

Къщата на Петко Иванов става общежитие на фирма „Яна Лъскова” и се ползва за настаняване на нейни служители и работници. Празните фабрични помещения в двора са предоставени на театър „Адриана Будевска” за квартири на артисти, а в работилницата се съхраняват декори.

Петко Иванов Василев умира на 17.09.1949 год.

 

Синът Иван Петков Иванов

Роден е на 02.02.1903 год. в село Змеево, Старозагорско. Завършва основно образование в Поморие и гимназия в Бургас. Военната си служба отбива в Пловдив и Бургас през 1922 год. с чин капитан. До 1927 год. работи с баща си, след което заминава да учи медицина в Франция, Швейцария. Специализира очни болести в болница „Царица Йоанна” в София. Връща се в Бургас като завеждащ на очно и ушно отделения в Бургаската болница. Проявява се като голям и търсен специалист, отваря частен кабинет с операционна във фамилната къща. При него са стажували утвърдили се по-късно в Бургас специалисти по очни болести – д-р Сърбянова, д-р Иван П. Иванов, д-р Иван Хр. Иванов, д-р Асса.

Д-р Иван Петков Иванов умира на 14.08.1976 год.

Семейството на Петко Иванов през 1913 година 

 

Дъщерята Мария Петкова Иванова

Родена на 27.07.1906 год. в Чирпан. Завършва реална гимназия в Бургас. Домакиня, работи и като помощник във фабриката на баща си.

Мария Петкова Иванова умира на 18.02.1988 год.

 

Вторият син в семейството е Стефан Петков Иванов

Роден е на 06.10.1910 год. в Поморие. Завършва Търговска гимназия в Бургас през 1929 год. Отбива военната си служба в Школата за запасни офицери в София през 1932 год. с чин поручик. Започва работа с баща си – търговия – събиране на зърнени храни. През 1933 год. започва да работи в съдружието в предачницата до национализацията ѝ на 23.12.1947 год. като административен и технически директор. След 2 години постъпва на работа в Държавна строителна организация като счетоводител. През 1956 год. става главен счетоводител в същото предприятие. Завършва трудовия си стаж в Домостроителен комбинат през 1973 год.

Стефан Петков Иванов умира на 24.02.1992 год.

Това е историята на един предприемач и фамилната къща на ъгъла на ул. „П. Евтимий“ 9 и ул. „Ив. Шишман“ 20. Национализирана е през 1949 год. като актив на Акционерно дружество АД „П. Иванов”. По късно е включена в списъка на Паметници на културата от местно значение, като жилищно-търговска сграда.

Къщата днес

 

През 1992 год. е възстановена на наследниците по Закона за реституцията. През 2016 год. е реставрирана с усилията и парични средства на всички наследници.

 

Описанието за фамилията е по спомени на Стефан Иванов, записани от дъщеря му Людмила Иванова през 1992 год., а също така е използвана и запазената фамилна документация. Снимките са от личния архив на семейството, предоставени от Соня Никова. Авторката им благодари. Заслуга има и Държавният архив Бургас за предоставените документи за дейността на фабриката на Петко Иванов.

 

 


Анкета

Мнения

Бургас Мнения
Проф. Маруся Любчева:  Струва ми се че заживяхме в режим на външно управление
  17.07.2024 12:15      

Маруся Иванова Любчева е български политик, родена на 20 юли 1949 г., в с. Митровци,