Вторник, 18 Юни 2024
    
Бургас Мнения

Кирил и Методий върху танк: Ежедневното величие, което дори не подозирате

  24.05.2024 15:17  
Кирил и Методий върху танк: Ежедневното величие, което дори не подозирате

От Любен Дилов-син

 

Имам познат художник, татуист и визуален терорист. Изключителен артист по скромното ми мнение. Произведенията му трудно може да видите, защото са изпълнени... върху кожа. Тези дни направихме голямо представяне на Момчил Генов в артпространството на l`Europeo и сред „експонатите“ имаше един татус, който втрещи повечето посетители. Някои се възмутиха, други възхитиха, трети просто се смяха. Светите братя Кирил и Методий, покачени на танк...

Прескачам  „вечния въпрос“ – „какво е искал да каже творецът“, за да ви кажа в какви размисли ме хвърли мен този татус. Повседневното величие на глаголическата азбука, върху която възниква кирилицата е в това, че дава писменост на близо 300 милиона души по света. Писмеността означава памет, запазване на традициите и формиране на народи, които ще се превърнат в нации. Четейки историята на Европа и света от Средновековието насам, наблюдавайки дори днешните размирни времена, някак не можем да си дадем сметка, че именно благодарение на глаголицата и кирилицата християнството завзема душевни и географски територии, сравними с половината свят. Без танкове, без огън и меч, както обичайно се налагат религиите в човешката история. Без кръв и страдания! Богослужението, философията и християнската литература на български език покоряват и преобразяват в течение на хилядолетие половин Европа и половин Азия. Подчертавам – на български език и с българска писменост!

И в основата на този чутовен подвиг са най-вече Константин-Кирил Философ, брат му Методий и техните ученици Наум, Горазд, Климент, Сава и Ангеларий, които заедно почитаме като светите Седмочисленици. В основата на този подвиг е българската държава и нашите предци. Излишно е да фантазираме "какво би станало ако" я нямаше българските азбука и писменост. Вероятно може да се получи страхотен фентъзи-роман с идеята за половин Европа, подвластна на различни езически вярвания и днешните територии на Русия, завладени от културни традиции, различни от християнството. Най-вероятно картата на света щеше да е напълно различна, най-малкото защото всички народи в рамките на бившия СССР щяха да пишат и говорят на различни езици и азбуки. Но при всички случаи нямаше да съществува удивителната славянска култура, а и твърде вероятно в политическо отношение Азия и половин Европа още щяха да се управляват от монголските династии. Иронията, че и днешните монголци пишат на кирилица...

Казано накратко: без да използва танкове, делото на Кирил и Методи и техните ученици налага християнството на целия нов свят, граничен с късноантичния Рим. Защо това е подвиг? Защото от една страна графиката на новите букви трябва да отрази фонетиката на българската реч и на речта на народите, известни по-късно като източни и южни славяни. В същото време в самия рисунък на буквите са заложени ярки християнски символи – кръстът, символизиращ жертвата на Богочовека Иисус; окръжността – древен, но и християнски символ на безначалното и безконечно битие на Бога и триъгълника - знакът на Светата Троица, който отличава православието от всички останали религии, а – както е модерно да се коментира напоследък – заляга дори в символиката на по-късните масони. Това е едновременно практична и мистична задача, пред огромността на която можем само да затаим дух. Азбуката на светите братя Кирил и Методий, както и възникналата върху нея кирилица не просто стават писменост на Бога, наред с гръцката, латинската и еврейската. Те стават, по-близко до духа на християнството, графично буквено изражение, защото в създаването му Солунските братя са заложили цялото философско разбиране на съвремието си, стъпило върху наследството на античността и устрема на християнството. Нещо повече там можем да открием ясно и процесите, които ще доведат до схизмата между православието и католическия свят. Старогръцкият, на който са написани първоизточниците на светото писание, може да пресъздаде и преведе богословски тънкости и нюанси много по-пълно, по-дълбоко и по-мистично от латинския. Опирайки се на изключителното познание на старогръцки и почти всички важни езици на късната античност, Константин Кирил Философ създава азбука с мощен религиозен патос и в същото време изпълват почти изцяло фонетичните особености на българския език от онова време, макар и глаголицата да е мислена най-вече за превод на богослужебните книги. Създадената от него азбука е толкова напредничава, че само мощната подкрепа на византийската дипломация и на българската тогавашна държава ѝ помагат да влязат в живота на българите, а от там да завладеят за християнството и една четвърт от тогавашния свят...

Няма как дори Рим да не бъде впечатлен от този духовен подвиг. През 867 година, когато Константин и Методий започват последната си съвместна мисия – тази в Рим, която продължава над 14 месеца, те вече водят многомесечна кореспонденция с папа Николай, а новият папа – Адриан II – им устройва бляскаво посрещане. Адриан II признава българската писменост за равнопоставена на гръцката и латинската и освещава литургичните книги, написани на глаголица, а в Рим се отслужват литургии на български. Постигнато е нещо немислимо в навечерието на схизмата – и източните патриарси, и римските папи еднакво приемат новия божи език. Постигнато е благодарение на науката, духа и философията. А не благодарение на меча (танка).

Неслучайно академик Дмитрий Лихачов определя българите като "културно чудо" на славянския свят, а България нарече единствената "държава на духа".  С цялата условност на термина "славянство", роден от руската имперска идеология при Екатерина Велика и стъпил на по-ранни извори като "Царството на славяните" на далматеца Юрай Крижанич, можем спокойно да впишем делото на светите братя и техните ученици дори в този процес, защото именно заради глаголицата и кирилицата се ражда и "панславизма". С идеята за всеславянски език.

Да се върнем на нашия "танк". Обичайно народите празнуват големи военни победи и други драматични събития от историческата си съдба. Какво празнува България на 24 май? Голямата победа на българите след Освобождението, например, не е по бойните полета, с които много се гордеем. През 1882 г. - само четири години след Освобождението - България е имала 2264 училища при население от 2,8 млн. души!

През 1891 г., когато се публикуват първите частични преки данни за образованието по света, се оказва, че по ниво на грамотност на младежите, постъпващи в казармата, България заема 13 място в света. А по броя на учениците, които по онова време е обучавал един учител е четвърта – след САЩ, Франция и Япония. Имали сме достатъчно учители, които да се занимават целенасочено с близо половин милиона ученици и студенти! През 1912 г. българската държава е първа на Балканите и сред водещите в Европа със своите 4950 училища и 10 013 учители!

Този тих низ от ежедневни подвизи, започнат от светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий са процесът, който ни прави нация повече от всичко друго!

И затова днес имаме всички основания да се чувстваме честити, давайки сметка, че ежедневното ни общуване, писането с българска азбука и говореното на български език са прослава на един забележителен, безпрецедентен духовен подвиг в човешката история. И дори нелепата смешка с татуировката, с която започнах този текст, подчертава този подвиг. Че буквата и словото са по-силни от меча. Амин! Истина е!