Вторник, 18 Юни 2024
    
Бургас Общество

Риби-пришълци в морето вълнуват рибари и научни среди

  19.05.2024 17:15  
Риби-пришълци в морето вълнуват рибари и научни среди

 

Природа. Повишаване температурата на водата и въздуха провокира навлизането на нови видове в Черно море

Дона МИТЕВА

Нови видове риба навлизат в Черно море. Това е бъдещ проблем, който се дължи на промените в климатичните условия – повишаването на температурата на водата и въздуха. Част от тези видове са риба, за която се говори и сред рибарите, макар почти никой да не я е виждал.

Над 20 местообитания на стриди има в ългарската част на Черно море. Те са предмет на изследване от страна на софийски професор.

Тези факти са пряко доказателство,  че

морето крие много загадки,

 

 част от които са обект на дълги спорове и обсъждания сред рибарите и научните среди.

Сред обичаните теми е и тази за новите риби, които уж някой е хващал. „Ако става дума за т. нар. групер, аз не познавам човек, който да я е хванал. То и да го има – ще са минали  през Босфора 5-10 бройки в Черно море. Даже видях снимка на скорпида, за която някой твърдеше, че е групер. Но приказки се чуват, което обаче е твърде несериозно. Все едно в Черно море влизат марсианци“, шегува се Димитър Янчев, известен още като неформалния кмет на рибарското селище Ченгене скеле по повод на сензация наскоро обиколила медиите за този вид риба.

Димитър Янчев, известен още като неформалния кмет на рибарското селище Ченгене скеле 

Рибарят даде пример и с красиво оцветената лапина, за която се пише тук там, и която, според него, също си е екземпляр от Черно море. „Даже преди много години

 

в Черноморец нямаше рибена чорба без лапина.

 

 Там  я наричат лимонка, защото придава друг, особено приятен вкус на чорбата. Самата риба не става за ядене, защото има много кости, но като се вари в тензух – на бульона придава страхотен вкус.

Те и за минокопа казват, че е нова риба за нашето море, ама минокоп има от стотици години в Черно море. Да, изключително рядка е, много хубава риба, но не е нова.

Ако говорим за

 

инвазия на нови видове

 

 освен рапана, друго изразена така ясно няма. Слава богу, че той стана обект на бизнес, че горе-долу се получи равновесие. Иначе Черно море щеше да е станало блато, защото рапанът яде черната мида, а тя пречиства водата.

Но ние, рибарите, не сме хората, които да казваме има или няма нови видове риби в Черно море. Трябва да се говори с научните среди, с хората, които изследват това.

Нали се сещате колко вицове за рибари има, как тяхната риба е най-голяма, пък окото ѝ е колкото юмрук и какво ли не. Още повече, че миграционните пътища не минават през Бургаския залив “, обяснява Янчев и допълва, че едва като започнат да се ловят масово групери, тогава вече може да се говори  за него.

Преди по-малко от месец мъж от Бургас се натъкна на интересен вид риба с интересна окраска, рядка за водите на Черно море и я дари на Природонаучния музей. Рибата е лапина, каза за БНТ Светлан Кирилов от Природонаучния музей в Бургас и потвърди, че за нашето море е доста рядък вид.

„Нови видове риби, характерни предимно за Средиземно море, биват „засечени“ и във водите на Черно море. Този процес го има по целия свят. По нашите географски ширини голям фактор е Червено море.

От там, през Средиземно море и през Дарданелите идват при нас. Другият вектор е през Босфора. Там миграцията върви двупосочно. Всичко е свързано със

 

затоплянето на въздуха и водата,

 

което води до промяна в условията на средата и постепенно по-приспособимите видове или по-големи хищници, които са и адаптивни намират подходящи условия и навлизат в Черно море.

Доц. д-р Виолин Райков от Института  по океанология – БАН, учен уважаван не само у нас, но и в Европа

За да бъде един вид инвазивен той трябва да има условия да се размножи, да е конкурентен на местните видове и да се засели за постоянно“ , обясни доц. д-р Виолин Райков от Института  по океанология – БАН, учен уважаван не само у нас, но и в Европа,  подчертавайки, че тези процеси трябва да се наблюдават.

„Никой не може да каже категорично, че даден вид ще измести друг от неговото местообитание, което всъщност си остава най-голямата заплаха. Тези процеси траят дълго и затова ги наблюдаваме там, където можем“.

Климатичните промени са само едната страна на монетата, но сериозно се отразяват и екологични фактори, със сигурност трябва да се добави и човешката дейност.

„Новите видове, които са установени в екосистемата не са установени от мене или от някой друг, те са от много време. Да, има засилена миграция, но не можем да кажем, че тя е постоянна.

Има наченки на един нов вид, който открихме не само ние, но ние го съобщихме за България и изследвахме – това е

 

корейската скална риба

 

Любители рибари я уловиха на варненския вълнолом първо, а после и в Китен. Оказа се, че е открита и в Турция, на Босфора. Румънските колеги също съобщават за нейната поява. Тя е от скорпионовите риби, прилича на скорпид, но не е.

корейска скална риба

Екземплярите, които са хванати от наши рибари, са между 25-27 сантиметра, което е доста сериозен размер. А в Корея,  в морето, където е естествената ѝ среда, достига до 60 сантиметра. Трябва да проследим потенциала на този вид. Засега виждаме, че не се препокриват нишите му със скорпида, но поведението му е подобно“, обяснява доцентът.

За това

 

дали този нов вид е вкусна

 

риба и би могла да се появи на трапезата, ни доц. д-р Райков казва: „Тук в България като се хване нещо ново, никой не смее да го яде. Но се оказва, че е вкусна. Популацията им не е така голяма, както при скорпида. Възможно е след някоя и друга година да се увеличи, но може и да изчезне“.

 

За мистериозния групер,

 

спряган от рибарите, научният работник твърди, че го няма. „При положение,  че 90% от рибарите казват, че не са го виждали, интересно как се твърди, че е много вкусен. Не изключвам някой от колегите да го е виждал.

Групери има в Средиземно море и в Червено и в някои райони на Турция, но аз не съм чувал за екземпляри в Черно море. Не е съобщавано или описано. Възможно е някои колеги да са го хванали в по-топлите места около Грузия, Турция“.

Принципно

 

топлолюбиви екземпляри избират да влязат в Черно море,

 

 но засега подобни миграции са от областта на екзотиката и по-скоро инцидентни, отколкото тенденция. Въпросът е как евентуално за бъдеще ще се реши междувидовата борба, ако промяната на околната среда позволи идването на цели пасажи от юг. Според доц. Райков има доста време, докато започне подобен процес. Така или иначе – инвазивните видове са актуален проблем и справянето с него е сериозен и комплексен въпрос.

Рибарите в Царево си имат свое обяснение за всички необичайни процеси, които се случват в родните води на Черно море през последните години, които се доближават до тези на научните среди. Те смятат, че причините се коренят в промените на климата, но добавят и това, че вероятно са и последствията от конфликта в Украйна.

Според

 

проучване на турски изследовател

 

 най-много нови пришълци са установени в украинската част на Черно море. По данни от 2021 година  излиза, че 148 вида са в района на Украйна, 82 в Румъния, 80 – България, 94 – Турция, 51 – Русия и 34 – Грузия.

Най-много са пришълците, дошли от Средиземно море – 36%, от Северния Атлантик -– 2%, от атлантическото крайбрежие на Америка – 11%, от европейския атлантически район – 8%, от Североизточна Азия – 10%, от Японско море – 6% от индо-тихоокеанския район – 5% и от неизвестни райони – 10%.

Друг екзотичен вид извън рибите, която учените наблюдават това е скарида, която идва от Японско море. „Тя се засели във варненския залив и нищо по-особено не се случи, макар че когато я изследвахме се оказа, че има по-голям възпроизводителен потенциал. Вместо два пъти се размножава три или четири пъти през годината – при естествените си условия“.

Доц. Райков сподели и за изследване на неговия колега проф. Пламен Митов от катедра „Зоология и антропология“ към Биологическия факултет на СУ „Климент Охридски“ за това, че се оказва, че има над

 

20 естествени находища на стриди,

 

които са тихоокеански и обитават нашето Черноморие. Професор Митов ги е открил по пристанищата. Той говори пред maritime.bg миналата година, че още през 2010 година е открит първият екземпляр на тихоокеанската стрида по нашето черноморско крайбрежие, включая и по крайбрежието на бургаския квартал „Сарафово“.

 тихоокеанска стрида 

По думите на рибаря Димитър Янчев от край време си има стриди по родното крайбрежие и още като деца сегашните рибари са вадили такива край пристанището.

„Тези стриди са големи, не са черноморски, мисля, че в Несебър има един частен аквариум и там има живи екземпляри от тези тихоокеански стриди“, контрира океанологът доц. д-р Райков.

Дали на един по-късен етап те ще започнат да се предлагат на вътрешния пазар или пък за износ тези океански стриди на този етап никой не може да каже.

 

„Инвазивните  процеси са управляеми

 

 дотолкова, доколкото човек може да контролира баластните води, чрез конвенции и чрез различни забрани, защото единият начин за поява на нови видове е точно чрез баластните води. Тук е направено много.

Другият контрол е на аквакултурното производство, защото по Закона за биологичното разнообразие за България не може да се отглеждат видове, които не са местни. Защото рискът от попадане във външна среда, е голям. Това се е случвало много пъти. Примерно както с този кефал – пеленгаса, който навремето е внесен уж да се отглежда като аквакултура, но го изтърват и става част от екосистемата на Черно море, макар и рядък. Това са двете неща, които хората могат да контролират. Устойчивото използване на ресурса е изцяло в ръцете на хората, но има и процеси, които не се контролират“ , разяснява научният работник.

доц.д-р Виолин Райков и д-р Йордан Господинов

Останалото е волята на природата, която все по-често си отмъщава.

На скоро бе проведена работна среща на експерти от България и Румъния за инвазивните видове, на която освен представители на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, са присъствали също  хора от Главна дирекция „Морско дело и рибарство“ на ЕК.