Вторник, 18 Юни 2024
    
Бургас Мнения

Д-р Диян Господинов, кардиолог: Едва 15% от хипертониците успяват да поддържат добро кръвно налягане

  18.05.2024 13:52  
Д-р Диян Господинов, кардиолог: Едва 15% от хипертониците успяват да поддържат добро кръвно налягане
Д-р Диян Господинов е кардиолог в МБАЛ „Бургасмед“, началник на Интензивен сектор. Завършва медицина през 2016 г. в Стара Загора. От 2017-2021г. специализира кардиология към Медицински университет „Проф. Д-р Параскев Стоянов“ –- Варна. Специалност „Кардиология“ придобива в София през 2021 г., като същата година защитава и магистратура по здравен мениджмънт. От 2016 до 2021 г. той е лекар в Отделението по кардиология на МБАЛ „Бургасмед“. От април до ноември 2022 г. е кардиолог в Клиника по кардиология на МБАЛ „Сърце и Мозък“, Бургас, след което отново се завръща в „Бургасмед“. Работи също и в Медицински център „Д-р Стайков\" – Бургас. Професионалните му интереси са насочени в областта на ехокардиографията и превантивната кардиология. 0т 2022 г. д-р Господинов е редовен докторант с тема на дисертационния труд, насочен към сърдечната недостатъчност. Автор и съавтор е на няколко публикации в международни списания. Преподава на студенти по медицина в Стара Загора. Д-р Господинов притежава сертификат за високоспециализирана дейност – Ехокардиография. Има участия в национални и международни конгреси, обучения и семинари по специалността. Той е член на Български лекарски съюз, на Дружество на кардиолозите в България, на Съюза на учените, а също и на Европейската асоциация за сърдечен ритъм и на Европейското дружество по кардиология. Член е на Българска асоциация по сърдечносъдова образна диагностика. Д-р Господинов е и заместник-председател на младежка секция към РЛК – Бургас и секретар на младежко дружество към Тракийско дружество – Бургас.
  Георги Русинов

Над 2 милиона българи са с високо кръвно и броят им постоянно расте

 

 

Интервю на Георги РУСИНОВ

 

– Д-р Господинов, 17 май е Денят на хипертонията. Има ли данни колко българи страдат от високо кръвно?

– По принцип хипертонията се превърна в бича на нашето съвремие. Данните са такива, че в световен мащаб 2.1 милиарда души страдат от това заболяване. В България вече над 2 милиона са хипертониците и броят им постоянно нараства, за съжаление.

– Това е един често подминаван от хората проблем, който води до други сериозни последствия. Кои са те?

– Хипертонията е вторият най-сериозен рисков фактор за развитие не само на инфаркти, но и за инсулти. Тя засяга основно четири органа – мозък, сърце, очи и бъбреци. Т.е. всички заболявания на кръвоносните органи могат да се появят в резултат на хипертонията. Хубаво е да кажем, че тя е при стойности над 140/90.

– Какво трябва да правим, за да борим хипертонията, по възможност без лекарства?

– Основно трябва да наблегнем на профилактиката и по-скоро на така наречената първична профилактика. Какво ще рече това? Самите рискови фактори, които водят до развитие на хипертонията – нездравословен начин на живот, повишено телесно тегло, захарен диабет, голям прием на сол. Всички тези неща можем да ги коригираме и съответно да намалим риска от хипертония, въпреки че в основата си голяма част от хората я имат наследствено. Ако имаме родители или баби и дядовци, които са хипертоници, тогава огромна е вероятността и ние да сме такива.

– А ако вече е налице, има ли начини за поддържане на кръвното налягане в нормални норми, или тогава са необходими лекарства?

– Ето тук вече идва вторичната профилактика – рано да открием, че пациентът е хипертоник, докато все още не са настъпили съдовите усложнения. Трябва да отбележим, че хипертонията има няколко степени. В първа степен и при млад пациент, без тежки придружаващи заболявания, можем да се опитаме да променим начина му на живот – сваляне на килограми, отказ от тютюнопушене и повече движение. При някои от тези пациенти има повлияване и могат да минат без лекарства. Но ако пациентът е възрастен или има тежки придружаващи заболявания и хипертония във втора/трета степен, т.е. много високи стойности, задължително започваме с медикаментите. Третата степен е при стойности над 180. Тя е най-сериозната.

– Има хора, които отиват на кардиолог, изписват им лекарства, пият ги 2-3 месеца, след което си казват, че кръвното им е нормално и спират приема им. Колко грешно е това?

– В скалата за грешно това е може би най-високо. Наистина, когато пациентът започне да пие лекарства и се повлияе добре от тях, кръвното се нормализира и той смята, че е излекуван. Всъщност това е действието на медикамента и когато пациентът го спре и след някой-друг ден ефектът е отминал, с нова сила се изявява хипертонията. Тогава могат да станат и доста сериозни усложнения.

– Имат ли излишните килограми отношение към високото кръвно?

– Килограмите са си рисков фактор за развитие на хипертония и всякакви други усложнения, включително и диабет. А диабет и хипертония са най-лошата комбинация за бъдещи сърдечносъдови инциденти, които е много вероятно да последват. Тук включваме и застоялия начин на живот.

–Стресът е едно от нещата, които много вредят на сърцето. Какво съветвате пациентите при наличието на такъв?

– Стресът е неизбежен наш спътник в живота. Виждате в какъв свят живеем, колко е динамичен. Стресът води до отделяне на хормоните на стреса, които имат негативно влияние върху нашия организъм. При силен стрес тези хормони ни подготвят за бой или за бягство. Но когато това нещо е хронично, организмът се изтощава и започват неблагоприятните ефекти. Така че, ако може човек наистина леко да редуцира стреса си, е желателно. Добър сън, добра храна. Това е рецептата.

– Има полезен стрес и вреден стрес?

– Да, той може да е полезен в такива ситуации, в които от нас се иска бърза реакция. Но когато стане хроничен, тогава се наблюдават само вредните ефекти и организмът се пренатоварва. Хормоните на стреса в такива случаи водят до увреждане на органи в дългосрочен период.

– Кое е най-опасното при високото кръвно? Това, че няма почти никакви симптоми ли?

– При някои пациенти действително протича безсимптомно. Поради това винаги им казвам да измерват кръвното си, без значение дали имат високо такова, или не. Поне веднъж седмично ако се прави, няма как да не се хване висока стойност, ако са хипертоници. След това вече техният личен лекар трябва да ги насочи към специалист. Най-опасното от високото кръвно са тези промени, които настъпват в съдовите стени и увреждането на органите. От там инфаркти, инсулти, бъбречна недостатъчност, ретинопатии и загуба на зрение. Най-фините съдове страдат първи. Това са носът и очите. Постоянно имам случаи с микрохеморагия в очите, насочени от колеги офталмолози. Даже понякога точно там се установява за пръв път хипертонията. Не при мен, а при очни специалисти. Зачервените очи може да са симптом именно на високо кръвно.

– Имате ли наблюдение колко от хипертониците успяват да се справят със заболяването си?

– За съжаление, въпреки всички тези профилактични кампании, които има и толкова се опитваме да се борим с това заболяване, в последните години в България важи правото на 50-те процента. Т.е. 50 процента от хипертониците знаят, че са такива. 50 процента от тези, които знаят, се лекуват и 50 процента от тези, които се лекуват, достигат таргетни стойности. В заключение – само 15 процента от всички хипертоници успяват да поддържат добри стойности на кръвното налягане. Което, за съжаление, е крайно незадоволително.

– Постоянно провеждате кампании на младите лекари в Бургас. Хората като си обърнат внимание на тези прегледи, записват ли си след това час при специалист, ако им открият хипертония, да речем?

– Повечето от колегите в тези кампании сме тесни специалисти. Всеки от нас си оставя телефон за контакт и пациенти наистина идват. Истината е такава, че въпреки тези мащабни кампании, които се случват, има хора, които са информационно откъснати. Когато им се установи високо кръвно и им се обясни до какво може да доведе, в част от тях наистина виждам желание да се лекуват и да коригират начина си на живот. Което мен ме радва.

– Извън хипертонията, кои са другите социално значими сърдечни заболявания?

– Основното е хипертонията, тъй като тя е, както казахме, най-сериозен рисков фактор за всички сърдечносъдови заболявания. Знаем за инфарктите и инсултите. Всяка година у нас 35 000 души получават инсулт. От тях, за съжаление, 7000 губят живота си. Голяма част се инвалидизират. За инфарктите, слава богу, през последните години виждаме една тенденция за намаляване на смъртността. Но тяхното количество не намалява. Просто кардиологията се разви много в тази насока, с много инвазивни процедури. В резултат смъртността от инфаркти е под 5%. Преди навлизането на инвазивната кардиология, е била около 20%. Поне в това отношение можем да кажем, че гоним европейския стандарт.

– А пада ли възрастта при сърдечните заболявания? Сякаш все по-млади хора получават инфаркти и инсулти.

– Действително е така. Наблюдава се такава тенденция. Сам споменахте за стреса. Определено мога да кажа, че живеем в тежки, динамични времена, които пораждат стрес. Едновременно с това се придвижваме основно с автомобили, водим застоял начин на живот, липса на движение, ядем лоша храна – така наречения junk food. Като се съберат всички тези неща, не е изненада, че възрастта при такива заболявания пада надолу.

– На какво се отдава това според вас? На вредния начин на живот или по-скоро на лошата здравна култура на българина?

– Смятам, че е комплексно. Здравната култура не мога да кажа, че е по-лоша от преди. Тя по-скоро перманентно си е лоша. Затова винаги съветвам моите пациенти да си правят веднъж в годината профилактичните изследвания. Нищо не ни коства да ни се види кръвното, кръвните изследвания. Каквото и да се открие, е хубаво да се открие рано, защото навреме откритото заболяване е половината от лечението. Много пациенти не отиват точно поради този страх, че ще им се открие нещо. Крайно нелогично е това.