Събота, 18 Май 2024
    
Айтос

Ученици проучват нови записки за Левски в Айтос

  07.05.2024 10:49  
Ученици проучват нови записки за Левски в Айтос

Децата изследваха документи и личния архив на местния краевед Рафаил Попов

„Черноморски фар“

 

В продължение на няколко поредни броя на вестник „Черноморски фар“ ще Ви представим интересни факти, свързани с историята на град Айтос и населени места в пределите на общината. Информацията е събрана по време на реализацията на съвместна инициатива, която се осъществява от Регионален исторически музей – Бургас и СУ „Христо Ботев“ – гр. Айтос. Проучванията се правят от учениците със съдействието на техни преподаватели и представители на музея. Те се извършват в рамките на проекта „Моят роден край в семейните спомени“. Той включва провеждане на поредица от занятия с ученици и извършване на събирателска работа за селектиране на устна информация, записки, краеведски бележки и снимки. Целта е децата да научат повече за своите родни места и местата, с които са свързани техните семейства и да усвоят знания и умения за това какви са методите за документиране на важни данни, които да помогнат за съхраняването на историята и родовата памет.

 

 

Първата от темите, които ще Ви представим, е свързана с Апостола на свободата Васил Левски. Учениците откриха запазени спомени, в които се твърди, че той е посещавал родния им град Айтос и е пребивавал в дома на местно семейство. Съвместно със своя учител по история Николай Димитров и Татяна Байкушева от Регионален исторически музей – Бургас, децата проучиха и личния архив на местния краевед Рафаил Попов. В една от неговите записки те намериха интригуващата информация за Дякона.

В писанията се посочва, че той посетил първо с. Карасарлий (днешното село Черноград) и село Пирне. Негов водач в района бил Иван Димов – кожухар по професия. Заедно те отишли в Айтос, където гостували в дома на фамилията Йовчооловите. По-късно Левски коментирал за тях: „Това са здрави хора!“, т.е. хора, на които може да се разчита. После Левски, заедно със своя придружител тръгнал за поморийското село Еркеч (днешното Козичино). По време на краткия си престой в града на орлите, той обсъдил с последователите си възможността за създаване на революционен комитет там, се посочва в записките на краеведа. След като били прокоментирани вариантите за това обаче, се стигнало до общото становище, че по ред причини това не можело да се случи и родолюбивите айтозлии ще помагат за общото дело, но за учредяване на комитет е рано. От разказа става ясно още, че местните хора са направили голямо парично дарение за общото дело.

Рафаил Попов посочва още, че сведенията, които описва, са му дадени от Паруш Димитров и неговата майка Тодорка, по-голяма сестра на Иван Карагеоргиев от днешното село Карагеоргиево. Той разказва, че опитът му да запише цялата история по-подробно пропаднал. Когато потърсил прекия наблюдател на събитията, за да документира по-детайлно спомените му, информаторът – много възрастен човек, вече бил тежко болен и не бил в състояние да разговаря с никого.

Справка в Бургаския музей показва, че там не се съхраняват оригинални документи, осветляващи личността и делото на Левски. В музейния фонд „История на България XV-XIX век“ обаче се пазят копия на две писма, свързани с него, разказа д-р Иванка Делева, главен уредник на Историческата експозиция в морския град. Едното от тях е част от кореспонденцията на Дякона. Другото е спомен от негов съвременник, написан след Освобождението и в него авторът му Панайот Попов споделя случка, преживяна заедно с Левски на път за Бургас през 1869 г. Документът обхваща пет ръкописни страници и е изпратен до председателя на Ученолюбивото дружество „В. Левски“ в гр. Карлово. До момента не се е потвърдило от друг документ дали описаното отговаря на истината, особено датирането, още повече, че самият Попов се оправдава, че са изтекли повече от 33 години и е забравил датите, а написаното е „до колкото е останало в паметта му“. Накратко случката е следната: Левски пристига в Цариград, в Балкапан хан и търси П. Попов, който е писар, за да му съдейства за издаване на тезкере за пътуване до Бургас. Представя се за търговец. Документът е подготвен и двамата се качват на кораба. Левски е облечен в синя моряшка блуза, а в джобовете на панталона си е натъпкал кълчища. С наближаването на бургаската скеля, Карловецът застава до моряците, които се готвят да хвърлят котва, спуска се лодка за пътниците, които ще слизат на пристанището. В лодката преоблеченият „моряк“ многократно загребва вода и си плиска лицето, след което го трие с кълчищата. Доближавайки брега той скача във водата и в създалата се суматоха успява да се скрие без да го види онбашията, проверяващ новопристигналите. Един хан близо до пристанището го приютява и от там следите му се изгубват. След две години при нова среща с Левски П. Попов си изяснява обстоятелствата, при които се спасява „морякът“ от парахода. Плискането на водата по лицето и бърсането с кълчища са били с цел да не личи истинския образ на Левски, когато слезе на пристанището, а честото гребане на вода с шепи било, за да установи кога идва плиткото, за да скочи безопасно и да избяга. В хана се е преоблякъл и с талига се е отправил за Карнобат и Сливен.

Дори този спомен да е един от многото подобни митологизирани разкази за Апостола, сигурно е, че той е слизал на бургаското пристанище и то неведнъж, придвижвайки се до Цариград и пътувайки из района на Лозенград и Одринска Тракия. Всички останали повествования за пребиваване на Левски в самия град Бургас и в региона обаче за съжаление са само предания, категорични са специалистите.

В обработените от учениците от СУ „Христо Ботев“ налични сведения има още редица интересни данни, свързани с живота на хората в града, с техните занимания, традиции, празници, тревоги и радости. Тепърва предстои те да бъдат проучвани