Празнуваме Великден. Вижте кой има имен ден

Отбелязваме Великден - Възкресение Христово. Този ден Господ е сътворил - да се зарадваме и развеселим в него! Това е един от молитвените призиви в Празника на празниците, както се нарича Възкресение Христово.

Поради величието на този празник той е наричан още Великден.

А по подобие на юдейския празник (след който Христос възкръснал) носи и името Пасха.

Имен ден на Великден празнуват Велико, Величко, Велика, Величка, Велин, Велина, Велко, Велка.

За християните това е най-големият празник, за който подготовката трае седмици наред - както се готвим да посрещнем скъп на сърцето ни гост. Подготовката на тялото за празника е чрез пост, а на душата - чрез молитва и духовна нагласа към смирение и покаяние, върху които трайно се гради любовта към ближния, към хората около нас.

Основният поздрав за Възкресение Христово е "Христос воскресе!" (Христос възкръсна!) и отговорът е "Воистину воскресе!" (Наистина възкръсна!).

А основната празнична песен на Великден е "Христос воскресе из мертвых, смертию смерть поправ и сущим во гробех живот даровав" ("Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта Си порази смъртта и на тези, които са в гробовете, дарува живот").

Богослужението за Възкресение Христово започва в полунощ. Това отговаря на сведението от евангелията, че през нощта на Възкресението Божи ангел дошъл и отстранил камъка от входа на изсечения в скалата гроб. Войниците, поставени да пазят гроба, били заслепени от сиянието на ангела и поразени паднали на земята. Призори в този трети ден от смъртта на Христос дошли някои от жените, Негови последователки, за да помажат според обичая тялото Му с миро (затова наричани и мироносици), но намерили гроба празен.

Христос възкръснал с тялото Си, което било преобразено и материални прегради не можели да го задържат.

После дошли двама от апостолите, Йоан и Петър, и също установили, че гробът е празен. Тези първи свидетели на Възкресението по-късно стават най-достоверните проповедници на Христовото учение. Христос воскресе!

Традицията повелява  в украсата за празника да се включат червени и бели яйца. Приготвят се по няколко великденски обредни хляба - един се нарича за къщата и се раздава на Великден на членовете на семейството, други се даряват на кумове и на роднини.

На празника деца и възрастни се сборват с червени яйца, като гледат чие ще излезе победител. Вярва се, че този, на когото яйцето се окаже борец, ще бъде най-здрав през годината.

Според народната традиция Великден символизира възкръсването на природата за нов живот, победата на пролетта над зимата.

 БТА/Проф. Иван Желев