Сряда, 19 Юни 2024
    
Култура

Петя Дубарова: Понякога съм бяла и добра

  25.04.2024 09:19  
Петя Дубарова: Понякога съм бяла и добра

Днес Петя Дубарова щеше да навърши 62 години. Тя е родена на 25 април 1962 г. в Бургас. Майката на поетесата има голяма роля в изграждането на личността и вижданията ѝ, като в същото време я напътства в света на изкуството.

Започва да пише стихове в най-ранна детска възраст. Нейните първи публикации са във вестниците „Септемврийче” и „Народна младеж”, в списанията „Родна реч” и „Младеж”. Нейни духовни наставници са поетите Христо Фотев и Григор Ленков.

Въпреки краткия си живот, поетесата оставя след себе си около 200 стихотворения, 50-60 произведения в проза, десетки художествени преводи на песни на „Бийтълс“, „Би Джийс“, „Смоуки“ и „Пух“.

Учи в английската езикова гимназия в Бургас (ПАГ „Гео Милев“), което е нейна мечта. Многократно изнася литературни четения на свои творби пред съучениците си.

Независимо от ранната слава, която я определя като „най-младата сред големите творци на България”, Дубарова остава лоялна и добра приятелка, прилежна ученичка и палаво момиче. Тя е изключително общителна и лъчезарна и има много приятели, с които често излиза.

Любимите ѝ места в родния Бургас са плажът, лунапаркът и морската градина, където свири на китара, пее и се забавлява заедно с връстниците си.

През 1978 година участва във филма на режисьора Георги Дюлгеров „Трампа“. По време на снимките в град Самоков, една вечер, докато се забавлява в дискотека в курорта Боровец, Петя среща Пер, швед, в когото се влюбва. Той остава първата ѝ и единствена любов.

„Влюбих се в швед. Такъв един – висок и рус, хладно-лъскав и пресметлив. Когато ме целуваше, устните му бяха някак изопнати и все ми се струваше, че ме докосва само с ръбовете им. Тогава яд ме обземаше. Забивах нокти в раменете му, дерях ръцете му, хапех зверски устните му, а той си оставаше същата порцеланова кукла. Не дочаках края на почивката и си тръгнах от Боровец внезапно.
Много дни се дотъркаляха от изток и потънаха в морето на моя град. Аз престанах да уча и намразих всичките си приятели само защото бяха тъмни и не приличаха на него.
Но една сутрин някой ми позвъни, когато още спях. Излязох полугола, сънена. Дръпнах рязко дръжката и вратата се отвори пред едно високо момче, което нощем сънувах, а сутрин заставах пред огледалото – мрачно, рошава, гледах черните си коси и си представях как руси красавици гушат глави на раменете му…
Започна диво екзотично лято. С него скитахме, той ме научи да пея шведски песни, една нощ в синя хотелска стая се увери, че през тези години съм чакала само него. Накрая се запозна с родителите ми и ме поиска за съпруга.“

В дневника си го описва като „далечния, светлия, чаровния, нежния”. Водят активна кореспонденция известно време, след което той просто престава да ѝ пише. Преживява го много тежко.

Година преди да сложи край на живота си, Петя е обзета от тежки мисли, свързани с отчаяние и разочарование от човечеството.

След едно бригадирско лято, когато свободолюбивата и отворена към света поетеса започва да се чувства все по-неразбрана от околните, и с наближаването на първия учебен ден записките на Петя стават все по-мрачни и тъжни.

Ето ме днес…
Ето ме днес съвършено разлистена.
Дяволска сила във жеста ми свети.
А във очите ми тайни и истини
врат като билки в магични котлета.
Дълго пих кръв от зелени насекоми.
Живо месо от издъхващо птиче
ядох. Предсказвах. На длан гледах всекиму,
за да добия сърце дяволиче.
После презрях и магии, и измислици.
Стига съм търсила — казах — наслуки.
И пожелах да ми станат орисници
всичките живи човешки науки.
Не за да бъда всевластна незнайница,
нито с човешки съдби да играя,
а да гребете от мене и никога
да не ме изгребете докрая!

На 4 декември 1979 г., ненавършила 18 години, Петя Дубарова се самоубива в дома си в Бургас със сънотворни хапчета, оставяйки бележка със следния текст:
„Измамена
Младост
Прошка
Сън
Спомен
Зад стените на голямата къща
ТАЙНА.“
Това е последното нейно стихотворение.

И никой никога не разбира защо…