Сряда, 19 Юни 2024
    
Бургас

След родителски спор: Дете на прага на самоубийство

  20.04.2024 16:30  
След родителски спор: Дете на прага на самоубийство

 

Възпитание. Споделеното родителство си остава мираж по нашите ширини

 

Дона МИТЕВА

Ще я наречем Мария, за да запазим самоличността ѝ. Тя живее от декември в защитено жилище, въпреки че баща ѝ има условия да я гледа и от цялото си сърце желае тя да заживее с него. Чака се решението на съда за родителските права.

Седем пъти разпитват Мария в съда. Тя казва, че майка ѝ я бие. Последният път момичето, което е 12-годишно, заявява открито, че иска да се самоубие и каквото и да става, не желае да се върне да живее заедно с майка си и новия ѝ приятел.

Бащата – ще наречем Йордан, декларира, че има всички условия да я отглежда, но съдът на първа инстанция постановява, че тя трябва да остане в защитеното жилище, докато се реши за родителските права…

Сюжет от „Съдебен спор“ – наистина Жоро Игнатов е идвал и снимал Мария и Йордан, но ответната страна отказва контакт и проваля предаването.

Без значение дали ще бъде излъчено нещо, или не – детето и бащата твърдят, че върху детето има упражнявано насилие. 

„Детето е настанено в социален дом заради побои от майка си, оплаква се и от приятеля на майката, а те дойдоха в съда да говорят глупости, че синините по краката и челюстта на Мария били от ухапвания от бълхи. Държаха се агресивно и ме нападаха. Социалните също са взели страната на майката, подпомагат я и ме игнорират.

Считам, че е неправилно да държат дъщеря ми в социален дом до приключване на делото за родителски права, за да не ѝ се влияе.

Мария каза на съда, че майка ѝ я бие и иска да живее при мен. Редно е да бъде настанена при мен като родител, който не е извършил насилие над нея. Затова сега имам дело и срещу социалните.

Служебната адвокатка на детето първа обжалва решението на районния съд. Ние с моя адвокат също обжалваме, но нямам вяра в институциите, за всичко ме пращат на съд и делата ми се увеличават. Това е много изтощително и изнервящо“, разказа бащата.

„Явни признаци, че едно дете е жертва на домашно насилие са: затворено е в себе си, говори за самоубийство. Дори само това съобщение, изпратено на 07.12.2023 г. до баща ѝ късно вечерта, където пише „Ще се обеся“, е сигнал, че Мария се нуждае от незабавна защита и живее в рискова и застрашаваща живота и здравето ѝ среда.

Едно дете на 12 години говори за самоубийство, защото е подложено на системен тормоз, а институциите нехаят. Кой ще носи отговорност, ако това дете посегне на себе си – социалните ли, съдът ли, или майката? Вече ще бъде без значение, когато това стане поредният случай от черната хроника. Учила съм и педагогика и психология и много добре разбирам за какво става дума в конкретния случай.

Не се познават характеристиките на насилниците, на жертвите и възрастовите особености на детската психика“, коментира адвокат Мариана Праматарова.

Друг случай: Това пак е от Бургас – 4-годишно момченце, бито от майка си, взето от социалните. Бащата завежда дело по Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН). Родителите сключват споразумение и детето излезе с плач от съда – чувства се предадено, разочаровано, обидено.

Обратната страна на медала – момиченце на 4 г., което майката отчуждава от бащата. Той сезира прокуратурата, че не му дават детето да го вижда. Родителите са извикани при съдия-изпълнител, за да се предаде детето. Разбира се, че то не иска да бъде с таткото, защото той го слагал да спи при новата си жена и му казва, че това е новата му майка. Детето плаче.

Нея ще наречем Боряна – по време на съжителството ѝ с (да го наречем) Иван, тя многократно е била обект на тормоз. Това се случва обикновено след употреба на алкохол от негова страна.

Няколко дни преди Осми март Иван се връща употребил и започва да я налага с метална тръба, взема нож и я проряза в коляното. „Много се уплаших, че ще ме убие. Аз трябваше да се погрижа за себе си и да успокоявам децата“, пише в показанията си Боряна.

Той е Стефан, баща, който обича безкрайно децата си. Развеждат се със съпругата. Оставя жилището, което е негово, на вече бившата си съпруга, за да отглежда тя спокойно децата им. Заминава да работи в чужбина, за да им плаща добра издръжка. Но  когато се връща в Бургас – не получава достъп до децата. Твърдението на бившата съпруга е, че неговото задължение единствено е да им дава пари, но не и да се вижда с наследниците си.

Примерите за това, как децата се превръщат в най-големите потърпевши при разпри и разводи, могат да продължат.

Всеки, ако се огледа внимателно и поразмисли, ще намери поне един случай на съседи, приятели или роднини, в който войната между възрастните е станала пословична. Домашното насилие е не само между мъж и жена. То пряко или косвено се проектира върху децата, които не само са свидетели, а и потърпевши. Те са и употребявани, за да бъде изнудвана едната или другата страна.

„По нашите географски ширини все още битува морално остарялото схващане, че е детето трябва да бъде оставено да живее при майка си, която може и да го бие и тормози, но въпреки това е по-добре, отколкото да се отглежда от бащата. Затова споделеното родителство все още е мираж. Обаче мога да кажа, че

 

все повече бащи осъзнато търсят правата си на родители

 

 и се борят с институциите в защита на децата. Но това се оказва много трудно“, коментира адвокат Праматарова. Тя не изключва и това, че оторизираните служби, в случая, социалните, не винаги са адекватни в действията си. От разкази на потърпевши родители може да се каже не действие, а бездействие се проявява често от тяхна страна.

„Скоро ми се обадиха за случай в Сандански, където съдът, по искане на социалните, задължил насилника, майката и детето да посещават заедно групова терапия по социална услуга – да се избият там. При положение че детето не иска да се вижда с насилника. Направо са за съд такива социални.

 

Домашните насилници стават все по-нагли, арогантни и агресивни. И изобретателни - миналото лято имаше случай извън Бургас, при който мъж преследва бившата си съпруга и когато тя се прибира от работа в центъра на града, на автобусната спирка ѝ скъсал роклята. Жената се прибира по прашки вкъщи. Гола вървяла по улиците, а той я снимал с телефона си и го пращал на познати да ѝ се смеят и да я унижи публично“, разказва адвокатката за безмерните форми на унижения, които нямат пол. А ако тези снимки попаднат в полезрението на децата и техните връстници…

 

Децата се използват

 

във взаимоотношенията между възрастните. Обществото ни не е узряло да не пренася междуличностния конфликт на възрастните върху най-беззащитните.

„Детето е оръдие във войната между бившите партньори. То минава през деветте кръга на ада“, категорична е адвокат Праматарова.

„Сега с влизането на България в Шенген по въздух излиза, че те могат да бъдат изнасяни от единия родител, без да се иска съгласието на другия. Третират като вещи по нашето законодателство. Нищо, че е в Европа – иди търси къде са се установили. А да не забравяме, че често и потърпевшият родител няма и финансовата възможност да плаща по съдилища.

Истанбулска конвенция получи много критики по отношение на децата, че ще се отнемат, но децата се отнемат и сега само с една Заповед на директора на Агенция за социално подпомагане и се настаняват в социален дом“ обяснява адвокат Праматарова, визирайки първия случай, разказан по-горе.

Тя си спомня още: „Имах една Юла, която първо се премести да живее в София, а от там замина за Англия и бащата няма как да вижда децата си“.

 

 

Сагата на пътешественика,

 

който стана национално известен с участието си в риалити формата „Островът на изкушенията“ през 2008 година – Андрей Едрев, я знаят мнозина.

Спорът за правата над децата им с бившата му съпруга е еталонен. Но това пък го е провокирало, както той обяснява, да запише право и вече е четвърти курс. И казва, че има заведени над 100 дела, като не се притеснява да съди и институциите за това, че не изпълняват задълженията си. Специално за социалните служби твърди, че в тях работят „функционално неграмотни лица“.

В писмото си до омбудсмана на Република България той пише, че протестира срещу „умишлено бездействие и престъпни действия на социалните работници“, свързани с действия спрямо децата му, на което Диана Ковачева отговаря: „Считам, че органите за закрила са действали в рамките на законовите си правомощия и са предприели възможните в случая мерки. Техните действия са своевременни и адекватни“, като го съветва да се обърне към съдебните органи.

Явно представителите на социалните служби в града, където се отглеждат децата от бившата му съпруга, си имат сериозен проблем с бургазлията, защото той наистина прехвърля споровете с тях в съда. И не закъснява съдебното решение, в което се „Осъжда Агенция за социално подпомагане да заплати на Андрей Магриотов Едрев, сумата от 1000 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение“.

Със сигурност от тук нататък битката ще продължи, убеден е Андрей Едрев, който обединява около себе си бащи, които са лишени от правото да виждат децата си. До голяма степен този материал осветява гледната точка точно на бащите, чиито деца са пострадали от домашно насилие и са принудени да се борят с институциите. Само преди ден в много градове, сред които и Бургас бащите излязоха на протести, за да търсят правата си.

Той е категоричен: „Родителското отчуждение е тежка форма на психическо и емоционално насилие над деца, лишаващи ги от личен живот, личните права и личните свободи. Пагубно е непознаването на правата, дори човешките, за правата на децата да не говорим. Повечето родители възприемат децата си, като обект на притежание, без да мислят, че те имат определени права. А институциите трябва да им ги осигуряват тези права“.

Към казаното от бащата адвокат Праматарова допълва:

 

„Родители насилват децата си да вярват в лъжи

 

Променят възприятията им за другия родител, като го обвиняват в редица престъпления. Това е ужасно за едно дете. То започва да чувства вината в себе си, у него се появява конфликт на лоялност и отчуждаващия родител, без да има това право, поставя детето пред избора „ако не мразиш другия родител, ще съм тъжен”.

Много родители не подават молби за защита от домашно насилие над деца, защото се страхуват, че социалните ще им ги вземат.

„Още нещо – това с функционално неграмотните социални служители, което каза Андрей Едрев, ми хареса и го подкрепям с факт – случай от Варна. Предписали семейна терапия при психолог: заедно детето, майката и насилника. Насилникът скочил и пребил психолога. Накрая осъдили психолога, нищо, че е бит. Ето парадокси на системата“ допълва Праматарова, която от много години се занимава с различните аспекти на домашното насилие и има издадена книга.

 

„Насилието не трябва да се дели,

 

а трябва да се знае, че то генерира насилие. Преди дни стоя на гарата в София и чувам млад мъж да крещи по телефона, явно говорейки с приятелката си: „Ей, чуваш ли, МА, ши та направя втората Дебора“. Какво ще рече това – не се замисляме и не си вадим поуки от такива жестоки случаи. Обществото ни е болно. В същото време домашното насилие не е престъпление по смисъла на закона.

ЗЗДН води до завеждане на други дела, където става тежко престъпление от общ характер. Делата, свързани с родителски права и домашно насилие, са изтощаващи и емоционални за всички страни, но най-вече за децата – с тяхната крехка психика. А насилваната страна получава просто една хартийка, дори вече няма глоби, които да се налагат на насилника.

У нас няма превенция на насилието, която да работи ефективно. Никой не се занимава с насилника. Майки бият децата си. Синове – майките си. Жени и мъже се оплюват и клеветят, бият се и използват собствените си деца като бухалки – такава е картината“, рисува черните краски бургаската адвокатка. По нейни думи все повече стават бащите, които са потърпевши.

Дори нестопанските организации, които са с предмет за борба с домашния тормоз, се плъзгат по повърхността, като отчитат повече дейност от семинари, плакати и дипляни, а не от същинска работа с насилниците и насилваните.

Последните поправки в ЗЗДН пак са козметични, като срокът за подаване на молба за защита е удължен от един на три месеца. Разбира се, това е добре за пострадалите, но за сметка на това глоби за насилника вече не съществуват. Само една хартийка и извеждане на насилника от съвместното жилище не спира насилието. А молбите за незабавна защита от домашно насилие непрекъснато се увеличават. Съдът е задръстен от дела.