На 13 април църквата почита паметта на свещеномъченик Артемон Лаодикийски
По време на гонението срещу християните, предприето по заповед на император Диоклетиан (284-305 г.), в сирийския трад Лаодикия (сега Латакия) живял християнският свещеник Артемон. Роден в първата половина на IV век, той бил възпитан в християнската вяра и след като получил добро образование, бил приет за свещенослужител на местната църква.
Един ден в града пристигнал от Рим дъжавен служител на име Патрикий.
Той имал задачата, според императорската повеля, да принуждава християните да принасят жертва на езическите идоли и да им се покланят като на богове, в това число и пред статуята на императора, който бил обожествяван още приживе. Онези, които не се покорявали на заповедта, били подлагани на жестоки мъчения и накрая били убивани.
Когато научил за пристигането на Патрикий, лаодикийският епископ Сисиний взел със себе си свещеник Артемон и няколко християни, отишъл една нощ в капището на Артемида, счупил и изгорил намиращите се там идоли. След това отишъл в християнския храм, който бил извън града, и предупредил християните, че предстоят големи изпитания.
От Лаодикий Патрикий заминал за град Кесария Палестинска.
Със себе си той взел и задържания под стража свещеник Артемон. Престарелият свещеник твърдо понасял продължителните и тежки мъчения. Като наблюдавал неговата твърдост, езическият жрец Виталий повярвал в Христа и станал ревностен християнин. По-късно той бил ръкоположен за епископ в Кесария и се грижел много за разпространение на християнската вяра.
Изтощен тялом, но бодър духом, Артемон по чудо се освободил от тъмницата и отишъл на уединено място в Мала Азия.
И тук той просвещавал езичниците със светлината на евангелското слово. Мнозина от тях повярвали и се кръстили. Но един ден свети Артемон бил хванат от фанатизирани езичници, които отсекли главата му с меч.
Източник: БТА/Проф. Иван Желев
--700.jpg)
