Събота, 25 Май 2024
    
Бургас Любопитно

Какво е кивано – далечен родственик на краставицата

  11.04.2024 13:49  
 Какво е кивано – далечен родственик на краставицата

 

 

 

Роман Рачков

 

Киваното може да расте в цяла България, при добра добивност.Отглеждането му е сходно на краставиците.

С напредването на изменението на климата нарастват и рисковете от загуба на реколта. Необходимо е да се намалят емисиите от хранителните системи, и се увеличи тяхната устойчивост. Огромният неизползван потенциал за постигане на тези двойни цели се крие в трансформирането на агро-хранителните системи към по-разнообразни, базирани на растения и регионални системи за производство на храни. Това може да се постигне и чрез отглеждане на нови и нишови култури, каквато за нашата страна е видът кивано.

Кивано е част от семейството на тиквовите култури, чиято технология на отглеждане не се отличава съществено от тази на краставицата.

 

Какво представлява киваното?

 

Киваното (Cucumis metuliferus) е екзотичен плод, който произхожда от Африка, където се счита за плод на дълголетието. Интересното е, че в Израел, Централна Америка и Нова Зеландия е зеленчукова култура.

На външен вид растението представлява тревиста лиана от семейство Тиквови. Плодът често се нарича рогат пъпеш, въпреки че всъщност е близък роднина на краставицата и в действителност изглежда като голяма, презряла краставица. Жълтата му кожа е пълна със заострени пъпки. Под дебелата, негодна за консумация, кора има много семена, подобни на тези от краставицата. Пулпът е сочен, подобен на желе. Вкусът е комбинация от банан, краставица, тиквичка и киви. На пазара у нас може да се открие в някой от големите търговски вериги на цена около 3 – 4 лв. за плод.

 

Какви са ползите от плода?

 

Сърцевината на плода съдържа: мед, фосфор, натрий, желязо, калий, манган и магнезий, витамини А и В, аскорбинова и фолиева киселина. Плодът перфектно утолява жаждата и възстановява водния баланс. Регулира баланса на глюкозата в кръвта, има нисък гликемичен индекс и е подходящ за хора с диабет.

Плодовете са едни от най-нискокалоричните храни, които могат да се консумират дори при най-строгите диети. Полезни са и за стените на кръвоносните съдове и сърцето, нервната система, черния дроб, бъбреците, панкреаса и кожата.

След въвеждането на кивано в диетата се ускорява процесът на пречистване от токсини и замърсявания. Повишава имунитета. Има успокояващи и антисептични свойства.

 

Отглеждане

 

Киваното се отглежда в България от любители градинари. Вирее в топъл климат или специални оранжерии. Въпреки това, засявайки го като разсад в края на март – началото на април, с последващо засяване на открито, кивано може да се отглежда практически на територията на цялата страна и то при добра добивност. Това прави тази култура потенциално атрактивна за районите с развито зеленчукопроизводство у нас.

Тъй като киваното е лиана, най-удобно е да се отглежда на пергола (арка с рамка). Това е по-удобно при грижите за растенията и събирането на плодове. Киваното цъфти, подобно на краставицата, с малки жълти цветове, без много аромат. По-добре е да оставите разстоянието между редовете най-малко 100 см., за да можете да ходите свободно между тях.

Когато се появят първите плодове, те не се забелязват лесно поради обилната зеленина. По-късно, когато краставиците се напълват все повече и листата изсъхват, забелязвате колко много са плодовете. След прибиране плодовете се оставят да доузреят, до придобиване на жълт цвят, който е признак за тяхната техническа зрялост.

 

Как се консумира киваното?

 

Плодът се яде суров, въпреки че идеално допълва всякакви компоти, желе и конфитюр. Кивано е отличен кандидат за повечето традиционни плодови рецепти. Добавете го към смутита, като топинг на сладолед или към кисело мляко за по-вкусен десерт. Феновете на пресни сокове със сигурност ще оценят сока. Коктейл, направен от каша от кивано с банан и лед, утолява глада и жаждата перфектно и неслучайно се продава навсякъде в Африка в горещото време. Напитката моментално освежава и енергизира.

Трябва да се отбележи, че поради неизразения си вкус, пулпата от кивано може да се яде сладка, пикантна или солена. Това е страхотна гарнитура за много солени рецепти и добавя сладък, тропически привкус. Затова с него се приготвят плодови салати, десерти и закуски. Плътната каша се хармонизира перфектно в салати с морски дарове и пиле. Разбитата каша от кивано с чесън е отличен сос за приготвяне на месо или риба. Кивано е подходящо за приготвяне на каши, супи и гарнитури. Плодът се съчетава добре с вкуса на пържени морски дарове и пиле. В родината му обаче най-често срещаното ястие с кивано е салата от този плод, домати, сладки пиперки, репички, лук и магданоз, с лимонова кора и лимонов сок като дресинг. Друго известно ястие с него е направено от морски дарове и сирене.

Белите семена на плода могат да се ядат.

Когато се консумира за първи път, трябва да опитате малко парче и да изчакате 1-2 часа. Ако няма алергична реакция към новия продукт, можете да изядете цялото кивано.

 

Как правилно да изберем плодове от кивано?

 

Цветът на кивано да е ярко жълт, с мраморна шарка. Плодът трябва да е еластичен, без вдлъбнатини или черни петна. “Рогата” да са меки и изпъкнали. Зрелият плод е дълъг около 10 – 15 см.

Узрялото кивано тежи 200 – 250 гр. Ако теглото е по-малко, това означава, че плодът е обран неузрял, воднист и практически няма вкус. Ако се окаже, че избраният плод все още не е узрял, това не е проблем – достатъчно е да го поставите на осветен перваз на прозореца и да изчакате 3 – 4 дни.

 

Защо е необходимо да се вкарват нови култури в родното земеделие?

 

Отглеждането на алтернативни култури има голям потенциал за повишаване на устойчивостта на системите за отглеждане на земеделски култури, като същевременно допринася за здравословните регионални диети. Тези култури са също познати като второстепенни, нишови, недостатъчно използвани или осиротели култури. Възприемането на алтернативно отглеждане на култури в практиката често е възпрепятствано от необходимостта от повече знания за потенциално подходящи култури.

Алтернативните култури в системата на сеитбообращението допринасят за няколко важни неща – те прекъсват цикъла на плевелите, болестите и вредителите, открити в културите. Подобряват състоянието на почвата по отношение на структурата, нивата на органична материя и хранене, особено на азот, и се явяват алтернатива в момент, когато имаме променящи се климатични условия, като ни дават възможност за адаптация към тях.

В публикацията са използвани материали от:

1. M. Crippa, E. Solazzo, D. Guizzardi, F. Monforti-Ferrario, F.N. Tubiello, A. Leip Food systems are responsible for a third of global anthropogenic GHG emissions Nature Food, 2 (3) (2021), pp. 198-209

2. A.S. Gardner, K.J. Gaston, I.M.D. Maclean Combining qualitative and quantitative methodology to assess prospects for novel crops in a warming climate Agricultural Systems, vol 190, Elsevier Ltd (2021)

3. Incredible Benefits of Exotic Kiwano (Horned Melon) for Wellness, Vigour and Vitality, Bina Rani , Upma Singh , Lakha Ram , Ravi Sharma ,International Journal of Biological Innovation, 2019

 

  • Роман Рачков е част от авторския екип на Климатека, той е агроном, специалист по тропично и субтропично земеделие, дългогодишен експерт по интегрирана и биологична растителна защита. Председател е на Българската асоциация по биологична растителна защита, има интереси в областта на инвазивните видове насекоми в Европа.

 

Статията е публикявана със съкращения