Вторник, 16 Апр 2024
    
Култура Любопитно

Аплодисменти за Жечка Сланинкова – Славеят на Странджа – отбеляза житейски и творчески юбилей

  30.03.2024 10:15  
Аплодисменти за Жечка Сланинкова – Славеят на Странджа – отбеляза житейски и творчески юбилей

Благословия на Бившия Първи. Нечие късогледство едва не я лишава от музикално образование, подава ѝ ръка другарят Тодор Живков

 

Моника ИЛИЕВА

 

На 62 години с над десетки сценични изяви зад гърба си, Жечка Сланинкова напълно заслужава сладкопойната метафора, която ѝ присъждат почитателите – Странджанския славей. Родена на 3 март в с. Индже войвода – сърцето на Странджа – започва да пее от седемгодишна. Няма вечеринка, на която да не извиси глас над мегдана.

До 8 клас учи в родното село. След това кандидатства в Средно музикално училище в Котел. И противно на очакванията на всички, не е приета. Отрязват големия странджански талант. „Аз по народно пеене изкарах 6 – добре, много отлично, но солфежът ме препъна – 2. В Индже войвода солфеж не се учи, кой да разбира от ноти. Върнаха ни документите – моите и на Стойко Георгиев – гайдар от с. Еркеч, с когото заедно кандидатствахме“, споделя пред репортер на „Черноморски фар“ Сланинкова.

Съдбата обаче си знае работата. В онзи момент откриват хотел „България“ – топ обект на ул. „Александровска“ (бившата „Първи май“) в Бургас. „Поканиха ни от отдел „Художествена самодейност“, мен и Стойко Гайдата да изпеем една песен, а другарят Тодор Живков да отреже лентата. Изпявам песента и той ме потупва по рамото и казва – „Много хубаво пееш, моето момиче, къде учиш?“. Другарят Живков много държеше за двете училища в Котел и в Широка лъка. И аз му обясних, че са ме върнали от музикалното училище заради солфежа. Нищо не каза човекът и отмина. На петия ден след потупването получих документи, че съм приета в Котел“, допълва разказа си даровитата певица.

Завършва музикалното училище, с което постига една от най-съкровените си мечти да стане изпълнител на народни песни. По това време там учи и Теодосий Спасов – виртуозът на кавала, но в по-горен клас. Харизматичната дама си спомня, че в училище сформирали група, с която „обикаляли“ България, всеки от членовете представял фолклорна област и разбира се, че тя пеела от душа за Странджанската.

След като завършва Национално училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“ в Котел, се омъжва за Румен Мутафчиев –преподавател по кавал. След Котел младото семейство заминава за китното родопско село Широка Лъка. „През 1981 г. завърших в Котел, четири години бяхме в Широка Лъка и се прибрахме в Бургас. И двамата бяхме преподаватели там. Роди се първата ни дъщеря и тогава се върнахме в Бургас – 1985 - 86 г.“,  превърта миговете назад момичето от Странджа, което днес се нарежда до най-известните народни певици в страната ни.

В онзи момент сформират техен състав – оркестър „Странджа“, с който и до ден днешен обикалят по участия и сватби.

Определя се като добра майка, полагала всички необходими грижи, за да отгледа достойни дъщери. Мариела и Десислава са гордостта на Жечка Сланинкова. И двете са много музикални, споделя в разговора сладкогласната изпълнителка на странджански песни. Момичетата завършват СУ „Добри Чинтулов“ в Бургас, едната с народно пеене, другата с пиано. „Моят съпруг – Румен Мутафчиев, заедно с Христо Мърмъров – първият директор на училището, откриха паралелка с разширено изучаване на музикални инструменти – народно пеене, гайда, гъдулка, кавал и тамбура. И до ден днешен тази паралелка съществува в „Чинтулов“, благодарение на тях“, споделя с гордост Сланинкова и припомня, че тя самата е била десет години преподавател там. Време, в което българският фолклор все още се тачи и възпитава в традиции. В първите години след откриването на училището излязоха имена-кадри като – Стоян Ганчев, Галя Гильова, Цветелина и Панайот Стойчеви – първите възпитаници. Връщам разговора към Мариела и Деси, за които става ясно, че музикалната им кариера приключва със завършването на училището. Двете избират да вървят по свой собствен път. Музикалната традиция във фамилията се подема от най-малките – внуците. „Тодор, внукът ми, е 17-годишен, той е от голямата ми дъщеря Мариела и е много музикален. Момчето свири на акордеон, но му купихме една свирка – йоника – страхотен. Свири с желание, явно се предава по наследство. Андрия – момичето на по-малката ми дъщеря, знае пет езика. Изумителна е. В момента е в Кипър, учи в частно английско училище“, доверява народната певица и акцентира, че тя е млада баба.  

Съпругът ѝ е голямата ѝ любов. 38 години са заедно и неразделни. Което автоматично ни кара да си зададем въпроса кой прави компромисите в дългогодишния им семеен тандем. От думите ѝ разбирам, че Румен е по-добрият, по-разбиращата половинка от двама им. За себе си казва, че малко по-сприхава и иска нещата да стават веднага.

Със семейството си

 

Суетна е, което не е необичайно за жена, която ежедневно е под светлините на сценичните прожектори. Иска да се хареса на хората, не само с песента си, но и с външния си вид, за който се грижи изцяло малката ѝ дъщеря, която е неин стилист.

Дали се страхува от старостта ли? „Каквото дойде. Ние не знаем днес как ще приключи, а утре – каквото дойде. Харесва ми да работя с младите, чувствам се млада с тях, добре ми е“, доверява очарователната дама.

Изпълнителката на странджански песни – омайни, магични, чудодейни – наскоро отбеляза житейски и творчески юбилей (10.07.23 г.) на сцената на Летния театър на Бургас. Отправя огромна благодарност към Община Бургас и Георги Манев, които са ѝ подали ръка, за да случи грандиозното събитие, което зарадва бургаската публика – „ако я няма публиката, на кого ще пеем? Тя дава най-важната оценка“, категорична е Сланинкова.

В разговора – експресивна и емоционална – се самоопределя като народна певица и народен човек: „с мъжете – мъж, с бабите – баба, с какъвто седна, такава ставам“. В този ред на мисли се присеща за случка по време на участие: „Пея в едно ямболско село. Отвън наредени бабички – седят на столчета. Текстът на песента е „Хубаво е момчето, но има малко кусури“. Те се натъжиха, замислиха, защото решили, че момчето е слепичко и като казах „кусурът му е в очите, че гледа много момите, мамо, и булките“. И като скочи една баба от стола и каза – „А, не, баба! Това не е кусур. Млад е, мерак му е“.

Народният певец няма време да празнува празници. „Ние винаги сме ангажирани по такива събития“, признава тя.