Добрият пример. Бургаските магистрати и юристи ще покажат на колегите си, че проблемът с размера на разноските по съдебни дела може да се избегне
Георги РУСИНОВ
В последните няколко месеца едно европейско съдебно решение вкара в конфликт адвокати, съдии и граждани. То касае пряко размера на разноските по съдебните дела, а оттам и цената на правосъдието за обществото. Основният проблем е за ползващите услугите на адвокати, тъй като много често заплатени от тях хонорари след това не се признават от съда и се присъждат по-ниски такива.
Защо това е така?
Адвокат Драгомир Ошавков, който следи отблизо процеса и последствията от европейската съдебна практика върху родната разказва за проблема:
„Става дума за Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, което постановява, че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е нищожна, тъй като противоречи на забраната за ограничаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар на ЕС. Всъщност тази Наредба досега беше единственият писмен ориентир за клиентите и практикуващите адвокати относно това каква може да е минималната цена за определена адвокатска услуга. Значението на тази Наредба беше голямо, най-вече защото тя слагаше и долната граница, до която съдът можеше да намали адвокатското възнаграждение, когато присъжда разноските по делото. Това е правилото, известно сред гражданите като „който загуби, той плаща сметката по делото“. Често адвокатските възнаграждения по едно дело, са най-значителната част от тази „сметка“. След постановяването на споменатото Решение на Съда на Европейския съюз съдът вече не е длъжен да се съобразява с посочените в Наредбата минимални стойности за адвокатски възнаграждения и може да присъди на спечелилата страна доста по-нисък размер на платеното вече адвокатско възнаграждение“, обясни той.
Адвокат Ошавков поясни, че в родната съдебна практика това решение е започнало почти веднага да се прилага. Масово адвокатските форуми били залети с цитирани съдебни решения, в които съдии по различни граждански и административни дела се позовават на споменатото Решение на Съда на Европейския съюз и обявяват вече платеното от клиента адвокатско възнаграждение за прекомерно, като присъждат по-ниско възнаграждение на спечелилата страна.
„В някои случаи размерите са и доста под минималните адвокатски хонорари, които бяха обявени в Наредбата. В резултат клиентът не може да получи направените от него разноски, въпреки че е доказал правотата си в съда. В българския закон е посочен един много общ критерий за преценка от съда при направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение – „съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото“. При положение че Наредбата вече не се прилага, преценката за тази действителна правна и фактическа стойност е оставена изцяло на съда. Тук има и един чисто психологически момент – това, че едно юридическо съсловие – а именно магистратите, получават възможност свободно да оценят в материално изражение работата на друго юридическо съсловие, каквото са адвокатите. Във форумите има аргументирани мнения на колеги – адвокати, които смятат, че това е недопустима намеса в отношенията между адвокат и клиент. Както и въпроси дали ако един съдия гледа предимно дела с ниска правна и фактическа сложност през съответния месец, му се намалява месечното възнаграждение“, каза юристът.
Той продължи с това, че негови колеги вече са споделили куриозен случай, при който адвокат по делото е предоставил безплатна адвокатска помощ на свой клиент, насрещната страна е осъдена за разноски, при което съдията по своя преценка е определил адвокатско възнаграждение доста над минимума, като е взел предвид размера, който насрещната страна е претендирала като адвокатски хонорар по делото.
Несигурност за гражданите ще им се възстановят ли парите
Както споменахме вече, тази налагаща се съдебна практика в страната засяга най-вече клиентите, в чиято полза е решено делото, защото не могат да бъдат сигурни, че ще си възстановят всички разноски, които са направили.
„Разбира се, адвокатът няма да върне на клиента си разликата между платеното и присъденото възнаграждение, най-малкото, защото това е свободна професия и всеки може да договаря цената на труда с клиента си. Далеч съм и от мисълта, че адвокатите сами ще започнат да намаляват своите хонорари, или ще съобразяват хонорарите си със съдебната практика, просто защото след обявяването на Наредбата за нищожна, няма ясен материален критерий за оценка на адвокатския труд. В резултат достъпът до правосъдие на гражданите допълнително ще се оскъпи. На адвокатите ще има се налага да обясняват на клиентите си, че е възможно съдът да не присъди платеното от клиента възнаграждение, даже ако решението на съда е в тяхна полза“, поясни адвокат Ошавков.
Междувременно Висшият адвокатски съвет възнамерява да внесе до Народното събрание предложение за промени в Закона за адвокатурата, ГПК и другите процесуални закони, чрез които да бъде постигнат разумен и балансиран подход при определяне на размера на адвокатското възнаграждение, когато същото е част от отговорността за разноски в съдебните производства, без това да посяга на свободата на договаряне на възнаграждението на адвоката в отношенията адвокат-клиент, което трябва да е справедливо, обосновано, да гарантира качество на представената правна помощ и да съответства на достойнството на професията.
Според бургаския юрист ще се наложи въпросът да бъде решен нормативно, без да противоречи на принципа на ЕС за свобода на конкуренцията и договарянето.
Съюза на съдиите е излязъл със своя позиция по темата на 23.02.2024 г. Накратко в нея организацията на съдиите изразява загриженост по повод критични публикации в медиите за присъждането на прекомерно ниски възнаграждения на адвокати и апелират към справедлива оценка на присъдените разноски и достойно заплащане на адвокатския труд.
„Освен това призовават представителите на изпълнителната и законодателната власт и органите на адвокатурата да предприемат бързи мерки за изработване на съобразена с правото на Европейския съюз уредба, за да се избегнат взаимни обвинения между юридическите гилдии и правна несигурност. Всъщност, повечето от колегите от адвокатурата са съгласни, че активната позиция тук и инициативата за запълване на тази празнота, трябва да дойде точно от Висшия Адвокатски Съвет, изборите, за който орган се състояха съвсем наскоро. Дотогава обаче гражданите които търсят правосъдие, ще трябва да разчитат на преценката на съдебните състави относно размера на присъдените“, завърши адвокат Ошавков.
Решението на Европейския съд е спорно
Това заяви председателят на Районен съд – Бургас съдия Евгени Узунов пред репортер на „Черноморски фар“. Според него съдиите в страната ще прилагат различно. За Бургаския съдебен окръг той успокои адвокатите, че магистратите ще се придържат към законоустановената рамка в страната, която определя минималните им възнаграждения.
„Ако определяме възнаграждения и присъждаме такива в занижен размер, то ще бъде инцидентно, по конкретен случай и добре мотивирано, т.е. след подробен анализ за причините за това. Защо според мен е спорно? Европейският съд твърди, че договарянето между страните над размера, който е посочен в тази Наредба за адвокатските възнаграждения е възможно да ограничава конкуренцията. Това е нонсенс, тъй като по нашето законодателство и правото в Европейския съюз, свободата на договаряне е приоритетна. Т.е. ако две страни са се договорили за нещо, то е със силата на закон. Налагайки каквито и да е рамки, ние излизаме извън тази разпоредба в закона“, обясни съдия Узунов.
По думите му това решение на Европейския съд противоречи на друго от същия съд от 2017-а, с което пък е било позволено на адвокатите да договарят размер на възнагражденията си по-нисък от позволените в Наредбата им.
„Затова казвам, че за мен е спорно това решение, но като съдебно решение от по-висш орган, ние сме задължени да го прилагаме. Пак казвам, че в Бургас ще го прилагаме, както си е било и до момента. Ще има само изключения в редки случаи. Говорим за хипотези за предоставяне на правна помощ на изключително бедни, безимотни и в крайна необходимост хора“, поясни председателят на Районен съд – Бургас.
С това си решение Европейският съд е създал за пореден път напрежение между различните професии в правото, уточни Узунов, но е сигурен, че Бургас отново ще е добър пример.
„В страната се наслагва мнение, че ние, съдиите, сме врагове. Все пак трябва да го кажа на адвокатите като страни по делата, че трябва да имат повече доверие в нас. Ако има нещо, от което не са доволни като акт, все пак имаме триинстанционен контрол, с който ще бъдат защитени и гарантирани правата им в процеса. Адвокатите и съдиите в нашия регион ще бъдем пример как следва да се развиват отношенията в другите части на България“, каза още той.
Нужни са промени в закона
Съдия Узунов смята, че юристите имат право да изказват притеснението си заради това решение, защото трудът им трябва да се обезпечи по такъв начин, че да няма нелоялно договаряне
„Минималният праг гарантира това, че примерно за едно трудово дело, на съответния адвокат ще му бъде гарантирано минимум това и той трябва да договаря спрямо този праг. Договаряйки го под този праг създава нелоялна конкуренция. Това е проблем на самата Адвокатура. Когато някой от техните членове го прави, те също си имат Етичен кодекс, правила, по които да предприемат мерки. Те могат да реагират. Не е ролята на съда да се намесва в техните отношения“, обясни магистратът.
Един от начините, по които може да се избегнат последиците от това решение, е законодателен. Съдия Узунов посочи, че още с влизането му в сила адвокатските колегии в страната са предложили минималния праг на възнагражденията им да влезе в Закона за адвокатурата, а да не е в Наредба, която е по-нисък нормативен акт.
