Събота, 15 Юни 2024
    
Бургас

От СЕК питат: Ще расте ли още обществената зона на Пристанището, ще има ли ядрени отпадъци в Странджа

  19.03.2024 17:24  
От СЕК питат: Ще расте ли още обществената зона на Пристанището, ще има ли ядрени отпадъци в Странджа

Какво се случва с фонда за стимулиране на полети от 2014-а

 

Георги РУСИНОВ

 

Общинските съветници от СЕК Иван Иванов, Стоян Царев и Николай Желев свикаха пресконференция, на която повдигнаха няколко важни за града и региона въпроси – ще се върне ли старият генерален план за Пристанище Бургас, който предвижда още по-голяма обществена зона, ще има ли радиоактивни отпадъци в Странджа и какво се случва с фонда за стимулиране на полети от 2014-а.

Последната тема е най-актуална тези дни и по нея говори Николай Желев.

„В последно време бяхме на доста срещи, получихме доста различна информация. На една от тях от Фрапорт казаха как се борят за летището и го държат равнопоставено с Варна и че даже предлагат бургаското преди варненското. Ние няма как да повярваме на това. В Бургас има само един полет, а почти всички са до Варна. Според тях Бургас не е интересен като туристическа дестинация, а в същото време полетите свързани с туризма във Варна са само 3%. Всичко останало е бизнес, студенти и други. Твърдението, че летищата са в равнопоставеност също не е вярно. На една от конференциите беше казано, че в Бургас няма работилница за самолети, което автоматично го изключва от картата на авиопревозвачите“, посочи той.

Желев изрази подкрепата си за създаването на новия фонд за стимулиране на летището.

„Изключително съм щастлив, че всички общински кметове, съветници и областния управител работят в една посока за разрешаването на този казус. Имаме уверението и на бургаските депутати, че ще се борят за каузата. Подкрепяме инициативата на кмета на Поморие Иван Алексиев за създаването на фонд. Общината трябва да има водеща роля в преговорите, а не на концесионера, защото видяхме, че това не работи. Нашето питане е свързано с фонда, който е създаден през 2014-а по идея на Константин Бачийски. Колко пари има във фонда? Харчени ли са по някакъв начин? Стимулирани ли са полети? Какви са плановете за парите? В една статия от 19 януари 2023-а на страницата на общината, кметът казва, че има 200 000 евро в него“, обясни общинският съветник.

Колегата му Иван Иванов на свой ред заяви, че от СЕК са получили вътрешна информация, че се водят преговори да се върне старият генерален план за Пристанище Бургас.

„Имаме информация за е едно намерение, което в момента не е реалност, но има вероятност да се случи, а именно да се върне старият генерален план за Пристанище Бургас. В него ясно е упоменато, че общественият достъп ще стигне до 11-то кейово място. По наши данни, ако това се случи, то 7, 8, 9, 10 и 11-то място стават неизползваеми, което означава, че там няма да се извършва товаро-разтоварна дейност. Взимайки тези корабни места, ние ограничаваме и възможностите на другите три товаро-разтоварни места – 12-то, 13-то и 14-то. Ако се отвори обществения достъп до 11-то корабно място, ние губим тила на тези места, а без излаз на инфраструктура за складиране на тези товари и превозването им във вътрешността на страната, реално ние обричаме Пристанище Бургас да спре да работи. Звучи малко крайно, но ако наистина това се случи има голяма вероятност конкурентоспособността на пристанището да бъде загубена и реално над 150 човека да си загубят работните места“, посочи Иванов.

Според него сме изправени пред избор дали да се отвори още обществения достъп на Пристанището за сметка на дейността му, или да се запази каквото е сега.

„То трябва да е за извършване на товаро-разтоварни дейности. През декември 2023-а с голямо настояване беше приет новият генерален план, където обществената зона беше казано, че ще се отвори до 9-то кейово място, което е поносимо. Реално всички страни по този начин ще бъдат доволни. 10, 11, 12, 13 и 14 ще могат да работят спокойно и ще могат да използват и тиловата част на Пристанището, за да могат да се извършват всички дейности“, добави той.

Затова от СЕК отправят въпрос към заместник-министърът на транспорта Анна Натова дали действително се водят такива преговори с цел връщане на стария генерален план.

„Това означава от 7-мо до 11-то място да се появят ресторанти. Има вероятност и хотел да се вдигне там. Ние от СЕК ще направим всичко възможно това да не се случи. Чрез вас ще уведомим обществеността и администрацията, че има вероятност това да се случи. Ние като пристанищен град, който се е развил покрай него, не можем да се лишим от това, което ще е в плюс за другите пристанища. Надяваме се на широка подкрепа и от останалите политически формации“, уточни Иванов.

Стоян Царев коментира друг важен въпрос, който изскочи през последния месец от страниците на доклад.

„В него се казва, че Странджа е едно от местата, където могат да се съхраняват радиоактивни отпадъци от новите реактори, които ще се изграждат в бъдеще. Най-големият проблем е, че към момента няма сключен договор за обратно извозване и преработване на тези отпадъци. За руските горива имаме такъв договор и те се извозват и преработват. Според доклада Странджа е най-подходяща, защото е рядко населена. Нека само си помислим за идеята за съхранение на такива отпадъци. Първо – губим туризма. Ще претърпим щети в селското стопанство. Това е район, който няма с какво друго да се препитава. Темата е много чувствителна и ние сме против да се случи това. Ще направим една декларация, с която ще заявим, че сме против и ще искаме подкрепата на всички местни и национални власти“, коментира той.

Чрез народния представител Константин Бачийски вече има отправено питане до премиера и ресорните министри.

„Докъде са стигнали етапите по проучването и изграждането на хранилищата; попада ли район Странджа в тези проучвания; какъв тип биха били тези хранилища, защото има няколко вида. Надяваме се след като се стабилизира правителството да имаме отговор на тези въпроси. Ние сме против въобще да се изграждат хранилища за ядрени отпадъци в България. Както досега не са били съхранявани в България, така и сега ще настояваме за това. Евентуално ако няма такава възможност, то да се мисли за съхраняването им на площадката на АЕЦ-Козлодуй“, посочи Царев.

Иванов бе сигурен, че има възможност тези отпадъци да се съхраняват извън страната, но в доклада се посочвало, че щяло да е много скъпо.

„Ние смятаме, че самата земя ни е доста по-скъпа, отколкото цената за извозването им. Вторият вариант, според доклада, е да е в Добруджа, където е житницата на България и това ни насочва, че именно щом Странджа е по-безлюдна, то именно тук ще изберат да правят тези хранилища. Готови сме за подписки и референдум“, каза той.