Дона МИТЕВА
Ние не се притесняваме толкова за депутатите, нито за техните заплати. Ние се притесняваме за хората, които работят в бранша, и за техния поминък, и той е наследствен. Депутатите си гледат интересите, обаче това е напълно лобистки закон за разполагането на ветропаркове в Черно море“, категоричен е д-р Йордан Господинов, изпълнителен директор на БГ ФИШ. Той обясни, че се водят в момента разговори с няколко парламентарни групи.
Що се касае за срещата, която се очаква да бъде организирана около 6 януари за обсъждане на миналия на първо четене през парламента закон, той обясни: „Първо чакаме да ни поканят на срещата, защото нямаме официална покана, макар по медиите да са казали, че сме поканени. Да, но това е неофициално – казано ни е, че ще има среща, но нито къде ще се състои, нито в колко часа, нито от колко човека да е групата, нито имаме изпратени пропуски…
Във всички случаи ще изготвим становище, защото с много неща не сме съгласни с текстове в Закона. Дружествата ще оформим позиция и ще настояваме перките да не се издигат върху нашите риболовни полета. Настояваме за диалог с рибарите, защото трябва да има и някакви компенсации. В другите държави там, където ощетяват риболова, има такива. А в България – нас, рибарите, ни няма – някой прави ветрополета, които са върху риболовните полета. Ще имаме доста изисквания – да има ясни критерии как да се определят тези полета. Първо, те ще се офшорни, пък ще ги правят в 12-милната зона. Защо? Какво значи това? Офшорните дружества са извън териториалните води.
Ние ловим риба с корабите до 100 метра дълбочина. Ходим там, където ходи рибата. Като направят тези ветропаркове, ще ни забранят да влизаме в тях и около тях ще има охранителна зона и кабелите където минават, и те ще са охраняеми. Ние какво правим тогава? Имаме множество предприятия, работници – цяла индустрия сме – кораби, пристанища. През летния сезон около 12 – 13 хиляди души са заети в цяла България.
Господинов разказа, че преди време във Варна е имало среща с английска фирма, която се срещна с няколко човека рибари, за да обясни намеренията. Но така и не е предоставила презентацията си за по-детайлно разглеждане.
По негови данни се говори за ветрополета около Шабла, срещу Варна, между Варна и Бяла и някъде в близост до българо-турската граница също. И то на много малки дълбочини се говори, че ще се изграждат. Но това са само примери. Никой не знае колко всъщност ще са полетата и къде ще бъдат разположени.
Господинов припомни и факта, че преди една година Консултативният съвет за Черно море е поискал от държавата да направи обширни научни изследвания за това как перките биха повлияли на обитателите на морето, на туризма и т.н. и да се направи платформа за постоянен диалог по темата с бизнеса. Нищо от това не се случва.
