Петък, 19 Апр 2024
    
Бизнес

Земеделието в България „диша на батерии“

  28.01.2024 13:45  
Земеделието в България „диша на батерии“

Засега. Протестът се отлага поне със седмица

 

Дона Митева

 

На протест няма да излязат трактори и животни. Поне засега. На хората от бранша им е ясно, че земеделието в България „диша на батерии“ и ако не му се помогне, все по-малко ще останат хората, които имат желание да произвеждат.

„Обединени сме от всички сектори в българското земеделие“, категоричен е Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), откъдето тръгна отново недоволството и бе направена декларация. Организациите в Българската аграрна камара, където членува и НАЗ, подкрепиха исканията на колегите си.

След близо тричасовата среща с министър-председателя и министъра на земеделието и други представители на управлението на държавата, се стигна до задържане на недоволството в сектора да не ескалира в протестни действия. Но тракторите са пълни с гориво и собствениците им поглеждат към жълтите павета, мърморейки под мустак. В липсата на финансовия министър Асен Василев, който бе представляван от свои заместници, някои по-мнителни фермери заподозряха негативен сигнал, че исканията им няма да бъдат покрити докрай.

„Първата група проблеми са свързани с необходимата ликвидност, за да се продължи работата, втората група проблеми засягат нуждата да се подкрепи МЗХ по отношение на промените в законите, третата група проблеми са свързани със задачите за отстояване на българската позиция в ЕС“, очерта проблемите министър-председателят Денков след срещата.

 

 „Очаквам да има яснота за ставките

 

сектор по сектор. За нас беше важно да се разбере, че говорим за нещо изключително важно и нужно за оцеляването на всички сектори, които участват в Българската аграрна камара. Намерихме механизма за работа през следващите няколко дни. Действията изискват спешност. Надявам се следващата седмица да излезем с разписано черно на бяло какво ще се случва“, каза Илия Проданов.

Илия Проданов, председател на НАЗ, и Лидия Станкова, директор на областна дирекция „Земеделие“ в началото на жътвената кампания през 2023

Подчертано тежката ситуация, в която се намира сектор „Зърнопроизводство“, а и не само той, и необходимостта от вземането на навременни мерки за оцеляване на родното земеделие е в основата на поредното нагнетяване на обстановката.

 

„Секторът от няколко години се намира в колапс

 

заради неблагоприятни икономически и климатични събития, като всяка следваща година кризата става все по-остра. Основни критични обстоятелства за жизнеността на сектора са: на първо място, последиците от войната в Украйна, които неминуемо оказват сътресения на пазара на българската продукция; големият скок в себестойността на зърнените и маслодайни култури, дължащ се на постоянно повишаващите се производствени разходи, високите рентни плащания, както и на многобройните екологични европейски изисквания, които земеделските производители са задължени да изпълняват; огромният натиск от налаганите изисквания спрямо селското стопанство по линия на Зелената сделка, която следва да се изпълнява от всички европейски фермери и води до все по-влошаваща се конкурентоспособност на европейското производство спрямо производството на трети страни; както и продажните цени на местните и международните пазари през последните години, които не покриват високата себестойност на продукцията“, обобщават в своята декларация зърнопроизводителите.

„Има резон в действията. Да кажа, че на 100% нямам доверие в случващото се – ще излъжа. Надявам се, че хората, които са на високо държавно ниво, все пак ще се опитат да направят нещо за нас. Надявам се, обаче ми е много трудно да го повярвам.

 

Държавниците сами направиха така, че хората да им нямат доверие

 

Ако тръгнем да питаме и колегите от бранша, убеден съм, че отговорите им ще бъдат още по-негативни от този, който давам аз. Оставаме в стачна готовност. При всички случаи ще дадем шанс. Да се разбере, че сме хора разумни“, казва Александър Сотиров, председател на бургаския клон на НАЗ.

Той коментира и една друга тема – за това, че принципно българите са настроени против зърнопроизводителите и един нов протест не би обърнал палачинката. Сотиров цитира своя колежка – Радостина Жекова, която в социалните мрежи бе написала за отношението към производителите: „НАЗ и БАК обявиха стачна готовност и входираха искания към МЗХГ и МС. Искания, които дават шанс на сектор „Селско стопанство“ да оцелее.

Следя форумите – впечатляваща омраза и абсолютно неразбиране нито на това, което ще се случи, ако си траем, нито каква е реалността в сектора.

Българския потребител вероятно нито го интересува, нито знае, че унищожението на собственото му производство ще го направи колониален консуматор.

Част от колегите в сектора нито знаят какви нормативни уредби има, нито са наясно от последствията на либерализацията на пазара, която ни чака.

И в двата случая обаче е по-важно да охрачиш всеки опит на група и то немалка, хора, които си изкарват насъщния и се грижат за много около себе си.

Най-важното е да споделиш малките мисли в главата си, в които мразиш всеки опит да бъде нарушено безметежното ти съществуване…“ и допълни: „Това е отчайващо. Вижте в Германия – излязоха фермерите и всички ги подкрепиха в протестите. При нас е обратното – ние сме сами. Не съм фен на конспиративните теории, но започвам да мисля, че целенасочено се работи срещу сектора. Много е грозно когато се чува: „Махни ги тези субсидари – не се наядоха на пари.

Може и да има такива, които разчитат на субсидиите, за да си купуват джипове, но ние нямаме нищо общо с тях. Голяма част от нас чакат субсидиите, за да си покрият кредитите, да си платят други задължения. Сега купуваме торове, препарати, които са на високи цени. Лоша година, каквато беше последната земеделска, редица други сложни обстоятелства и хората задлъжняват“, сподели още младият фермер.

През септември, когато фермерите бяха излезли с тежката техника и настояваха да се обърне внимание на исканията им за сектора, без да имат каквито и да било финансови претенции – отново бяха до голяма степен коментирани негативно от обществото.

Председателят на НАЗ подчерта с цел да не се настройват фермерите от различните браншове, че

 

искайки ясна подкрепа от държавата, те не желаят това да се случва за сметка на другите сектори.

 

Още повече, че нито един зърнопроизводител досега не е взел и лев по украинската помощ, въпреки че от започването на войната в Украйна на 24 февруари 2021 г. досега този сектор пострада най-сериозно.

Преди срещата с министър-председателя Денков и хора от екипа му в 5-часов диалог между Българска аграрна камара и Министерството на земеделието и храните беше обсъдена декларацията на зърнопроизводителите, изпратена до МЗХ, беше уведомен министърът на земеделието за сериозността на напрежението сред фермерите.

С водосвет в близост до карнобатското село Кликач ритуално миналото лято бе даден старт на жътвената кампания. Домакин бе Николай Киров, председател на бургаския клон на НАЗ

Първа точка от общо петте на декларацията гласи: „Включване на основните пет култури в сектор „Зърнопроизводство“ (пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, рапица) в държавната помощ „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ за 2024 г., без това да повлияе върху подпомагането за другите сектори“.

„За нас е важно да изчистим тази точка. Досега не сме получавали подпомагане.

 

Искаме 20 лева на декар. Точно толкова, колкото миналата седмица си договориха колегите в Румъния.

 

Те вече са подписали и споразумение. Ние искаме абсолютно същото подпомагане“, коментира Проданов.

Настоява се още за позиция на държавата за Регламента за либерализирана търговия с Украйна, (т. нар. Регламент за автономни търговски мерки (АТМ), където да има ясни защитни мерки, тарифи, квоти и т.н. Това е залегнало в друга точка от Декларацията.

„Този внос не унищожава само българското фермерство, а на цяла Европа. Искаме позиция на държавата за дерогация на задължителните стандарти. Настояваме за реални действия в посока изравняване на субсидирането с държавите от ЕС и не на последно място пакет от законодателни мерки, който от много време предлагаме на законотворците“, нахвърли и част от другите точки на декларацията бургаският зърнопроизводител Проданов.

 

Ето и конкретните законодателни инициативи, за които настояват от бранша

 

Те са свързани с подобряване на възможностите за извършване на земеделска дейност. Настоява се за: промени в чл. 37в от Закон за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ), касаещи улесняване процеса на доброволно споразумяване за комасирано ползване на земеделските земи; Промени в Закона за арендата, целящи регламентиране на сключването на дългосрочни договори при наемане/арендоване на земеделска земя; Приемане на държавен механизъм за регулация на рентните плащания в страната, основан на добив и продажни цени; Създаване и приемане на Закон за браншовите организации в земеделието, Закон за аграрната камара и Закон за селскостопанските кооперативи; Определяне на напояването като стратегически национален приоритет – мерки и действия за подобряване на поливното земеделие в страната: държавна подкрепа за цената на водата; облекчаване на нормативните режими за инвестиционни проекти, свързани с водоспестяващи технологии.

За законодателни промени се настоява отдавна и те да се случат в приемлив срок.

„Имаме подкрепа за исканията в декларацията от абсолютно всички сектори, които членуват в Аграрната камара – това са производителите на плодове, зеленчуци, овцевъди, козевъди, говедовъди, биволовъди, и т.н. да не пропусна някой колега“, даде да се разбере Проданов. Той бе категоричен, че много държави от ЕС са против либерализирането на украинското производство. „Убеден съм, че битката на ниво Европа тепърва предстои.

Видно важни дни предстоят за родното земеделие като цяло. А проблемите в сектора не са от вчера и голяма част от тях са замитани под килима с години. Пример за това дава Александър Сотиров: „Поради грешки в системите едно 20-23% от колегите ми от бургаския клон на НАЗ не са си получили субсидиите. Не е ясно кога и дали изобщо ще ги вземат. Постоянно питаме, но отговори няма. Не знаем тези хора как да ги успокоим“, дава пример той.

 

В Бургаско все още не се чува за фалити,

 

но все по-често се говори за нагласи на фермери да преустановяват дейността си. „Чувам в страната, че колеги вече са започнали да продават стопанствата и да се отказват от дейността си“, казва Сотиров и не скрива, че се разчита и на субсидиите, защото през последната година добивите са ниски, изкупните цени също.

Александър Сотиров (на преден план) е от потомствените зърнопроизводители, който иска да развива поминъка си

„Има и колеги, които не могат да си вземат и субсидията. Пред няколко дни бях при един наш член, който има проблем със системата. Подава си всичко както трябва, в това лично се уверих. Обаче му се губят 20 – 30 декара земя. Никъде няма информация защо тази земя се губи. Но поради нейната загуба не му се признава субсидията. Той пише писмо. Пращат му проверка, която установява, че всичко е точно, въпреки това той не получава субсидия. А обяснението е, че въпросните декари земя ги няма в системата. Обяснение защо те не фигурират никой не дава. Той само получава едни писма, че системата не носи отговорност“, дава само един пример за парадоксите в бранша Сотиров.

Дали тези една-две седмици ще са само затишие пред буря предстои да видим. Но това, че има проблеми в сектор земеделие не само у нас, в целия Европейски съюз го потвърждава и евродепутатът Атидже Алиева – Вели.